Дано чужденците не ми четат мислите, споделени тук. Защото се изложихме достатъчно пред тях. Но тук…Тук си имаме чудната патриотична реплика „ хубава работа, ама българска”. Сега чужденците се тюхкат за свършения факт с приемането на РБ ( без характерното нашенско и толкова трудно за чужденците ”ъ” по средата). Кахъри се Дядо ни Брюксел, който не ни освободи. А толкова чакахме, че “тройната ке падне”. Хубава работа, ама брюкселска! Това заявява в коментар в блога си журналистът Иво Инджев.
Нищо не може да ни изненада, особено нахалството на хората, които стърчат на високи места в държавата благодарение на нашите подложени гърбове. Но е хубаво, че чужденците (нали уж пред тях гледаме поне да се понагиздиме) не четат маргинални статии на маргинални журналисти в маргинални „медии”, като този блог. Защото биха могли да се „подсетят” от това, което, струва ми се, може с една дума да обобщи собствената им реакция на българската управленска неадекватност: българизация. Българизация на ЕС като заплаха от приемане на нови, неподготвени кандидати. Нещо като балканизацията, термин с десетилетна давност, употребяван и до ден днешен в международното журналистика и в дипломацията, когато с една дума трябва да се определи неадекватността на боричканията между сродни племена.
За „българизацията”, без да е формулирано с този мой черноглед термин ( дано и не бъде) на практика се говори като подтекст във всички натяквания за грешката на ЕС да приеме страна, с ръководство като нашето. Световните медии се лутат между „казахме ли ви да не го правите, когато предупреждавахме” и „ това да ви служи за поука”. С други думи, България се превърна в живото предупреждение пред прекалените оптимисти в ЕС по отношение на процеса на разширяване . Представяте ли си, колко са ни „благодарни” следващите кандидати? Бъдете сигурни, онези между тях, които сега псуват, не споменават персоналните виновници в България, а българите изобщо.

Така че се радвам, че съм един маргинал, нищо не значещо журналистче, което пише на световно непопулярен език в една абсолютна медийна дупка, като тази. Никой няма да ме забележи като подстрекател, „измисляч” (нещо като „гадач”, както каза един цар на българската езикова бомбастика) на термина „българизация”.
Самият президент Първанов, един голям човек от голямата политика, когото потупват по рамото в Белия дом и целуват в Кремъл, снизходи да ме определи като „безобиден журналист”. И е прав, за щастие. Иначе, току виж ме чуят чужденците и се досетят да ни приложат предпазния термин „българизация”. После, няма отмиване. Не ми трябва такава предателска слава. Ще си кисна с радост в маргиналното медийно блато.
Но тук, в тази дупка в мрежата, поне мога да кажа, че цар Траян има магарешки уши. А и кого ли ще обидя в страната на „хубава работа, ама българска”?
Безобиден съм и това ме изпълва със законно патриотично чувство. Казвам Ви го като маргинал на маргинали-щом четете това, ще ме разберете. Сами сте си виновни.
А дали да не съчиня и песничка: „ Маргинал маргиналу думаше, Маргините да те вземат, дано, ииху, ииха!” ?
И да му друснем един ДАНС, та земята да се разлюлее. Защото като истински наследници на траките, трябва да спазваме традициите и да се веселим, когато някой скъп си отиде.
На мен авторитетът на Родината ми е скъп и в деня на неговото погребение се чувствам истински тракиец. То и без това в ден, като днешният, да си признаеш, че си българин, е проява на мъжество, на което, признавам, не всеки маргинал е способен, казва Инджев. /БЛИЦ