Кисинджър даде рецепта за мир в Украйна, не е разгромът на Русия, а...

Желанието за мир и ред има два компонента, които понякога се разглеждат като противоречиви: желанието за изграждане на структура за сигурност и необходимостта от действия на помирение. Кризата в Украйна трябва да приключи с преговори.

Това заяви "патриархът" на американската външна политика Хенри Кисинджър в статия за списанието The Spectator. Той назова и условията, при които според него те могат да се осъществят, и припомни опасността от ескалация на конфликта.

Представяме материала без редакторска намеса:

Първата световна война се оказва своеобразно културно самоубийство, което сложи край на европейското превъзходство.

Както каза историкът Кристофър Кларк, европейските лидери, като лунатици, влязоха в конфликт, в който никога не биха се забъркали, ако можеха да предвидят какъв ще бъде светът в края му през 1918 г. През предишните десетилетия те са се състезавали помежду си, създавайки и укрепвайки две групи съюзи, чиито стратегии са били свързани от съответните им начини на мобилизация.

В резултат на това през 1914 г. убийството на наследника на австрийския трон от сръбски националист в Сараево ескалира в тотална война, започнала, когато Германия се зае с всеобхватния си план да победи Франция, като атакува неутрална Белгия от другата страна на Европа.

Държавите в Европа, които в този момент не осъзнаваха напълно колко технологии са укрепили военните им способности, започнаха да се унищожават взаимно с безпрецедентна ревност. През август 1916 г., след две години битки и милиони жертви, основните страни в конфликта на запад (Великобритания, Франция и Германия) започват да обмислят варианти как да сложат край на това клане.

Противниците на изток - Австрия и Русия - също започнаха постепенно да тестват почвата. Тъй като никакъв възможен компромис не можеше да оправдае вече направените жертви и тъй като нито една от страните не искаше да изглежда слаба, лидерите не бързаха да започнат официален мирен процес.

Имаха нужда от американско посредничество. Резултатите от задълбочен анализ на полковник Едуард Хаус, личният емисар на президента Удроу Уилсън, показаха, че мирно споразумение, основано на промененото статукво, е постижимо.

Въпреки това Уилсън, който желаеше и беше готов да поеме ролята на посредник, реши да изчака до след президентските избори през ноември. До този момент британската офанзива при Сома и битката при Вердюн отнеха живота на още два милиона души.

Както казва Филип Зеликов в книгата си по темата, "дипломацията се е превърнала в път, по който малцина вървят". Първата световна война продължи още две години и взе още милиони жертви, разрушавайки безвъзвратно баланса, който преди това се беше установил в Европа.

Германия и Русия бяха разкъсани от революции. Австро-унгарската държава изчезна от картата на света. Франция беше окървавена. Великобритания пожертва голяма част от по-младото си поколение и икономическата си мощ, за да спечели. А наказателният Версайски договор, който сложи край на войната, се оказа много по-крехък от структурата, която замени.

Дали светът наистина преживява подобна повратна точка в Украйна днес, след като зимата постави пауза в широкомащабните военни операции? Многократно съм изразявал подкрепата си за военните усилия на съюзниците за прекратяване на действията на Русия в Украйна. Постепенно обаче наближава моментът, в който ще трябва да надграждаме вече настъпилите стратегически промени и да ги интегрираме в нова структура, за да постигнем мир чрез преговори.

За първи път в новата история Украйна се превърна във важна държава в Централна Европа. С помощта на своите съюзници и черпейки сила от речите на своя президент Володимир Зеленски, Украйна успя да спре напредването на руските неядрени сили, които са надвиснали над Европа след края на Втората световна война. Междувременно международната система, включително Китай, се противопоставя на опасността от Русия и на заплахата Москва да използва ядрени оръжия.

Този процес отново повдига въпроси относно членството на Украйна в НАТО. Киев придоби едни от най-големите и боеспособни сухопътни войски в Европа, подпомогнати от подкрепата на Америка и нейните съюзници. Като част от мирния процес Украйна ще трябва да установи връзка с НАТО, каквото и да означава това. Вариантът за неутралитет на Киев вече няма смисъл, особено като се има предвид, че Финландия и Швеция вече се присъединиха към Алианса.

Ето защо през май препоръчах да се прокара линия на прекратяване на огъня по границите, които съществуваха преди началото на руската агресия на 24 февруари. Русия може да се откаже от земите, които е анексирала оттогава, но не и от териториите, които анексира преди почти 10 години, включително Крим. Те биха могли да бъдат обект на преговори след сключване на примирие.

Ако чрез бой или преговори не е възможно да се върне предишната разделителна линия между Украйна и Русия, може да се обмисли вариант за прилагане на принципа на самоопределение.

В най-разделените територии, които са сменяли принадлежността си си многократно през вековете - може да се провеждат референдуми за самоопределение под наблюдението на международната общност.

Целта на мирния процес трябва да се състои от два елемента: страните трябва да укрепят свободата на Украйна и да разработят нова международна структура, особено за Централна и Източна Европа. И Русия в крайна сметка трябва да намери своето място в тази структура.

Някои са убедени, че най-добрият изход би бил Русия, обезкървена от конфликт. Не съм съгласен с това.

Въпреки склонността си към насилие, Русия има решаващ принос за поддържането на глобалния баланс и баланса на силите повече от пет века. Историческата ѝ роля не може да се подценява.

Военните неуспехи на Русия не са имали ефект върху нейния глобален ядрен капацитет, което ѝ позволява да заплашва с ескалация в Украйна.

Дори и нейният военен потенциал да бъде значително намален, колапсът на Русия или загубата на способността да реализира стратегическите си програми ще превърне нейните територии, обхващащи 11 часови зони, във вакуум, за който ще се разгърне ожесточена борба. Воюващите общности на нейните територии може да поискат да разрешат споровете си по насилствен начин.

Други страни може да се опитат да заграбят части от Русия със сила. И всички тези опасности ще бъдат изострени от наличието на хиляди ядрени оръжия, които правят Русия втората по големина ядрена сила в света.

Тъй като световните лидери се стремят да сложат край на конфликт, в който две ядрени сили се борят за държава с конвенционални въоръжения, те също трябва да обмислят последиците от този конфликт и дългосрочна стратегия за възникващите високи технологии и изкуствен интелект. Вече има автономни оръжейни системи, които могат да определят, анализират и нанасят удари по цели "по свое усмотрение", тоест те вече са в състояние да започнат собствена война.

След като прекрачим тази граница и високите технологии се превърнат в стандартно оръжие - когато компютрите станат главните изпълнители на стратегията - светът ще се окаже в условия, за които все още няма ясна визия.

Как лидерите ще могат да упражняват контрол, ако компютрите ще предписват независимо стратегически инструкции в такъв мащаб и по такъв начин, че на практика да ограничават човешкия принос и дори да го застрашават? Как може цивилизацията да оцелее в този водовъртеж от противоречива информация, възприятия и мощни средства за унищожение?

Сега няма теории за този идващ свят и световната общност дори не обсъжда тази тема, може би защото всякакви смислени преговори могат да оповестят информация за нови открития, а такава публичност сама по себе си може да носи рискове за бъдещето.

Преодоляването на пропастта между съвременните технологии и стратегиите за контролиране на тяхното използване - или дори разбирането какви биха могли да бъдат последствията от тях - днес е също толкова важно, колкото и изменението на климата, и изисква лидерите да владеят брилянтно както технологиите, така и историята.

Желанието за мир и ред има два компонента, които понякога се разглеждат като противоречиви: желанието за изграждане на структура за сигурност и необходимостта от действия на помирение. Ако не можем да постигнем и двете, не можем да постигнем нито едно от тях. Пътят на дипломацията може да изглежда труден и разочароващ, но постигането на мир изисква както визията, така и смелостта да се предприеме пътуването към него.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук