Когато пресата се превърне в личен „Дневник“

„Мило Дневниче, и днес не ми провървя в парламента. Шепа бездарници, неразбиращи харвардските ни възможности заедно с Асен да крадем като за световно, днес ни бутнаха от власт. И сега по спешност ще трябва да си търсим нов политически „гостоприемник“, върху който да се пробваме гнездим, за да не изпуснем властта“.

Долу горе така би звучал личния дневник на сваления от власт премиер Кирил Петков от последните дни. И не е нужно някоя тайна служба да се докопа до безценния тефтер, за да разберем мислите на проваления харвардец – достатъчно е само да погледнем публичния му личен „Дневник“, за да знаем, че всичко е както го описахме по-горе.

Не че в последната една година, в която Кирил и Асен от рода Прокопиеви поеха властта у нас, медиите са били особено критични към тях. С изключение на срамно малко основни издания, незавладени от олигарха Иво Прокопиев, другите се надпреварваха една през друга да редят хвалебствия за двамата харвардски мошеници. Така в медийния ни пейзаж се народиха срамни статии, в които липсват половината от фактите, а журналистите удобно пропускаха важните въпроси, в опит да обслужат новите герои.

То не бяха репортажи за вратовръзките с охлюви, за тортите на Линда, а като станеше напечено, медиите под пряк контрол на Прокопиев дори излизаха на амбразурата. Например историята с видеото на Кирил и Лена от коридора на някакъв апартамент под наем предизвика истински фурор. В смисъл, че опъна нервите на цялата плеяда журналисти, хвърлени да бранят Кирчо, за да стои на власт. И те се опитаха да обяснят как било срамно да се занимават хората с личния живот на премиера.

Че самите Кирил и Асен дойдоха на власт именно благодарение на едни снимки от спалнята на друг премиер, няма сега да обясняваме. Но може би е добре безпристрастните и високоморални медии да обърнат внимание на факта, че в момента, в който е правено видеото Кирил Петков, е бил икономически министър (при това незаконно и газейки Конституцията, защото е имал двойното гражданство). Но като такъв той бе и принципал на ББР, където именно по това време Лена е уредена с договор за юридически консултант срещу скромните 14 000 лв. заплата на месец. Ако министърът назначава любовницата си на държавна хранилка и то само за два петъка държавна служба, то какво остава да се случи, когато вземе изцяло властта у нас?! Това обаче са неудобни въпроси, каквито в „Дневничето“ на Петков, че и на ментора му – енергийният олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев липсват. И как няма да липсват като „Дневник“ и „Капитал“ от години се ползват от каолиновия крал за „оправяне“ на едни и „опраскване“ на други? Както сам призна в прословутите стенограми от АРГОгейт, Прокопиев държи „мейнстрийма у нас“. А авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“ дори преброи, че официално разградският бос държи 25 медии, а още поне толкова у нас са взети на консигнация от него. И така, по стар навик, Прокопиев или някой от верните му проксита пуска я писмо „ с малко размисли по темата“ до журналистите, я самият Петков им отиде на крака в офиса.

Вярно, срещата е била по ранни зори, в офиса на ментора му Прокопиев, когато журналисти там няма, но най-вероятно в края на деня са получили опорките на Киро. А после останалите по веригата са ги подхванали...

Затова ако сега отворите някоя от каолиновите медии, ще разберете веднага като на скенер какво се случва в главата на олигархията. Абстрахирайте се от факта, че в последните дни „Дневник“ и „Капитал“ се редуват да публикуват на всеки 10 минути някои от размислите и страстите я на Киро, я на Асен, я на Ленчето.

Просто проследете в каква посока се въртят статиите им и всичко ще ви стане ясно – ПП си търси ново политическо гнездо, в което да се продължава да мъти аферите си. Досега успя да употреби и захвърли представители на почти целия политически сектор у нас – като се почне от побратимите им по задкулисни връзки ДБ, за да се стигне до БСП и ИТН.

Всяка една от тези партии беше използвана като лека жена за задоволяване на властовите амбиции на Киро и Асен и ментора им Прокопиев, а сега, когато не е ясно дали въобще ще влязат в НС при следващи избори, ПП започва да се оглежда за нов донор на власт. И тук идва най-циничният момент. Таргетирала е двете основни опозиционни партии, но под условия. За смяна на лидери, за „топли острови“ и разни други фантасмагорични тези, които на пръв поглед изглеждат дори налудничави. Но погледнати от близо показват, че всъщност са плод на стар план за овладяване на държавата.

Вземете например ДПС – партията, която от над 30 години е със силна и последователно отстоявана проатлантическа ориентация. Теми като Еврозоната, Шенген, позициите за войната в Украйна и за присъединяването на РСМ към ЕС са истинското доказателство за това. В огромен процент от случаите, ако не е ДПС в парламента, за да внесе определени текстове (като декларацията, осъждаща инвазията на Путин в Украйна и френското предложение за Северна Македония) едва ли въобще някой щеше да събере кураж да не просто да гласува, а изобщо да вкара в НС. Затова изглежда нелепо днес каолиновите медии да се опитват да преиначават фактите и да поставят под съмнение дългогодишната позиция на движението. Но защо го правят?

Защото използват мантрата за евроатлантизма като параван за истинските мотиви на Издателя си бизнесмена Иво Прокопиев, опънал олигархична мрежа не само в енергийния сектор, но и в политиката, НПО сектора и медиите. А истинските му мотиви са прозаични – да намери нов начин да остане задкулисно на кормилото на държавата чрез партии-кукли, движещи се на конци, дърпани от него. Като ПП например.

Прокопиев от години очерня, подменяйки фактите, всички, които му пречат да продължава да ограбва ресурсите на държавата и гражданите й през тази мрежа. В това отношение ДПС и особено депутатът от движението Пеевски особено му пречат, защото с упорство отказват да му позволят да продължава да рути демокрацията у нас.

В отговор Прокопиев през медиите и куклите си на конци във властта ги атакува с лъжи, като хем твърди, че не били проатлантически, а с руски обвързаности. Хем обяснява, че всъщност можели и да са прекрасен партньор, ако обаче не подкрепят въпросния конкретен депутат. Шизофренна позиция, но напълно закономерна за каолиновия бос и прокситата му в политиката.

Поставянето на условия е опит да се прикрие фактът, че върви поредният процес за намиране на ново гнездо, в което Кирил Петков да оцелее във властта. Защото колкото и да е вещ в политинженерството Прокопиев, все пак няма как през няколко месеца да създава нови и нови партии-проксита. Затова е пуснал сега последното си отроче-Кирил Петков, да кръжи като лешояд над ДПС.

А той-Петков, го прави с упорство. Поставя условия, опитва се да обясни, че щял да реши за членство на партията си ПП в редиците на евролибералите, едва след като бъдат изпълнени. Нищо, че нито някой го е канил, нито партия има, а в същото време съпредседателят на АЛДЕ е именно от ДПС - евродепутатът Илхан Кючюк. За Петков и най-вече за ментора му е важно да се присламчи към либералния сектор на политиката и да се опита да убеди широката общественост, че всъщност той е бил пръв там.

И затова сега са и тези смешни атаки по ДПС. Освен това, ако успее да разчисти от пътя си най-големия враг на ментора си – Делян Пеевски, още по-добре. Все пак Пеевски е един от малцината у нас, дръзнали да посочват с пръст и да се пробват да посичат аферите на Прокопиев. А че има кураж и симпатизанти се видя по време на протеста срещу кабинета, когато бе един от малкото, излязъл сред хората на площада. Че от ДПС на условия и манипулации не се поддават – също. В крайна сметка всички западни партньори на движението пределно добре знаят и проатлантическата му ориентация, и факта, че е единствената парламентарна партия от началото на Прехода та досега, която неизменно е защитавала именно тези ценности.

А това видимо опъва нервите на Кирил Петков, ментора му Прокопиев и компания. А накъде ще ги избие и кои нови опорки ще започнат да повтарят, не е нужно да гадаем. Достатъчно е просто да следим развитието на комикса Киро и Асен в личното „Дневниче“ на олигархията.