Зададената от управляващите тема за ревизия на приватизацията превъзбуди до крайност лицата пряко замесени в събитията преди 20 години. Един от тях дори за първи път коментира придобитите активи, в опит да се защити предварително от евентуален негативен за него развой на разследванията относно раздържавяването на българската икономика.

Става дума за бизнесмена Иво Прокопиев, който в последните години познаваме като модерен предприемач, чийто бизнес няма нищо общо с държавата и не се влияе от актуалната политическа обстановка в страната. С държавата нямат общо и неговите медии, вследствие което те могат да си позволят ролята на морален ментор, стожер на демокрацията и ценностите в обществото. Или поне така заявяват издателят Прокопиев и неговата съпруга, заедно ръководещи семейната империя.

Впрочем – донякъде са прави. Наистина медиите им не зависят от това до колко са купувани и търсени от гражданите на държавата. Те не работят на пазарен принцип, защото разчитат на щедрите субсидии от фондации и други спонсори.

Факт, който самите Прокопиеви охотно съобщават, хвалейки се, че по този начин журналистите им са независими от политическата конюнктура. Тези журналисти са съставен елемент от така наречените правилни медии. Те са основен комуникационен канал, по който се информират правилните хора в българското общество. Въпросните хора са модерни, ако споделят във фейсбук линкове от умнокрасивите издания. Ако не го правят – моментално остракиране.

Правилните медии са основна брънка на корпорацията. Заедно с нея съществуват в удивителен синхрон и ред други изглеждащи готино начинания, които правят Прокопиевата империя привлекателна за активните българи. Те харесват фамилията, фамилията ги харесва тях. Всеки, който дръзне да критикува по някакъв начин групировката, е веднага заклеймен в служба на злото и мафията.

В този розов балон, гарниран (от година) с партийна глазура живееше до съвсем скоро бизнесменът Прокопиев – горд собственик на бизнеси за милиони, на правилните медии, на правилните партии, политици, магистрати, НПО-та, фейсбук коментатори. Успелият млад мъж безспорно успя да придобие щемпел за единствената и неповторима истина – той казва кой може да влезе в парламента, в институциите, в медиите. Всесилният капиталец се явяваше на практика в ролята на своего рода бюро по труда. Ако не му хареса кандидатурата за някой пост (без значение какъв – съд, банка, регулатор), то неминуемо се появяваше изпълнена с внушения, епитети и квалификации статия в „готините“ сайтове, след което материалът се разпространява в социалните мрежи от служителите на корпорацията, след което се появява нов пасквил, повтарящ същите манипулации, но този път съдържащ в себе си констатацията, че (свързаните с Прокопиев) граждани са упражнили небивал натиск към институциите. След това резултатът е ясен.

Изведнъж, обаче, нещо в системата заскърца. Оказа се, че управляващите държат на предизборното си обещание и наистина започна разговорът за приватизацията. Дали ще се стигне до промяна в Конституцията, в Наказателния кодекс, до обвинения от прокуратурата – това е тема за юристите. Но тема на цялото общество (Не Прокопиевото, а истинското общество) е изясняването до край на висящия от години въпрос – как всъщност бе раздържавена българската икономика?

Явно отговорът притесни искрено готиния бизнесмен Прокопиев. Това се вижда по две линии.

1. За първи път той даде интервю (макар и в контролирана от него медия), в което се оправдаваше за приватизирания от него „Каолин“ – предприятие, което е монопол в добива на кварцов пясък не само в България, но и на Балканите. Дотук Иво Прокопиев имаше навика да обикаля телевизиите единствено, за да размахва пръст на този или онзи бизнес конкурент, разбира се, от позицията на морален ментор, държащ авторските права за издаване на истинската и непогрешима истина на наша територия.

2. Паралелно с интервюто Добрият олигарх активира всичките си ресурси (ръководени от него партии, политици, магистрати, медии, НПО-та и фейсбук псевдо общественици) за удари хаотично и напосоки по обичайните му цели – неудобни за Прокопиевата империя структури, които не се притесняват да зададат въпросите за приватизацията. За разлика от други случаи, в които действията на контролираната от кръга „Капитал“ организация бяха изпипани по конец, този път очевидно мероприятията не произвеждат нужния ефект. Не се вписват в дневния ред на обществото, не са важни за никого, хората не им обръщат внимание. Силно учудващо е да видиш как майстори в занаята се дънят по елементарен начин, как изкусни снайперисти в стрелба и омаскаряване на набелязани мишени, днес стрелят неточно, стрелят в тъмното. Причината за отчаяния натиск е само една. Добрият бизнесмен Прокопиев е силно притеснен, че активните българи, на които до скоро бе първи любимец, може да научат някои нечистоплътни и не съвсем морални моменти от рязкото му замогване.

Прокопиев се притеснява, но приказката за приватизацията започна да се разказва. А той е основен участник в нея. И тъй като има желание да говори (вече), то нека му зададем 10 кратки въпроса. Питания, които приятелите на Прокопиев от "Терминал 3" едва ли ще отправят по адрес на лидера на корпорацията, към която се отнасят и списващите тази медия. А кой точно влиза в корпорацията прочетохме в стенограмите „Арго“, няма нужда да отделяме излишно време на конкретните имена. Там прочетохме и кой точно е техният шеф – самият г-н Прокопиев. Често самоетикетиращ се като прозападен, продемократичен реформатор, чийто успех дразни завистниците. Успял млад мъж накратко казано – той лично нарича себе си така. И в името на опазването на безукорната му и най-чиста в българската история биография, ще си позволим да отправим нашите въпроси към него.
А те са:

1. Защо белгийският инвеститор „Сибелко“ (световен лидер в добива на строителни материали) се отказва от закупуването на „Каолин“?

2. Вярно ли е, че чуждите инвеститори са изгонени благодарение на политическите контакти на г-н Иво Прокопиев? Припомняме, че Прокопиев е близък приятел на Никола Николов (депутат от СДС, шеф на икономическата комисия в доминираното от синята партия 38-о НС) и неофициален (но основен) икономически съветник на премиера Иван Костов (1997-2001 г.)

3. Продемократичен модел ли е изритването на големи чужди инвеститори, които са кандидат-купувачи на даден доходоносен актив, за да може на тяхно място да бъдат уредени „наши момчета“?

4. Вярно ли е, че белгийците предлагат 20 милиона долара за „Каолин“ (с възможност за нарастване на цената до 30, в зависимост от преговорите), което е близо 10 пъти по-малко от 3-те милиона долара, предложени (реално платени доста по-малко) от бизнесмена Иво Прокопиев?

5. Защо издател на вестник в София има интерес от приватизиране на предприятие за добив на строителни материали в Разград? Каква е връзката на журналиста Прокопиев с бизнес, меко казано в коренно противоположна сфера от неговото поле на изява? И има ли нещо общо с този интерес близкият контакт на Прокопиев с Никола Николов, председател на парламентарната икономическа комисия и главно действащо лице в приватизацията през мандата на синьото правителство. Ако е така – как сините управляващи са преценили, че журналист, без грам опит в този отрасъл, е идеалният собственик на „Каолин“? Или просто става дума за познатата схема: Премиер към депутат (или обратното) – абе, я измисли нещо там за едно наше момче. Без значение какво, къде и знанията/уменията/експертизата на момчето.

6. Защо прозападният бизнесмен Иво Прокопиев приватизира „Каолин“, използвайки РМД (дума станала нарицателна за грабеж и измама)? Не е ли прозападно да кандидатстваш с твоята фирма за дадена процедура? Защо „РМД Каолин-98“, а не „Алфа Финанс“?

7. Защо Иво Прокопиев е единственият кандидат да приватизира „Каолин“? Кой осигури на младото момче липсата на конкуренция и продемократична европейска практика ли е монополът?

8. Как цената на „Каолин“ бе намалена до 3 милиона долара?

9. Защо Прокопиев не плаща дори видимо обезценената цена, а измисля схема, по която да намали значително дори и занижената сума, принуждавайки държавата за втори път да пие чаша студена вода?

10. Реформаторски ли звучи фактът, че прокурорката по делото „Прокопиев“ на практика се отказва в зала от повдигнатото обвинение? Това ли е съдебната реформа, за която говори Иво Прокопиев през своите издания? Да подчини държавното обвинение ли е мечтата на успелия млад мъж? Явно това му е мечтата. Но дотук не е успял, въпреки всички ресурси, които хвърли за това. И днес е видимо притеснен. Защото в обществото все по-често ще бъдат задавани изброените десет въпроса. Защото в тях се крият два чакани от десетилетия отговора:

Как 26-годишният невръстен журналист само за две години успя да забогатее с над 100 милиона?
Как бе проведена приватизацията през мандата на премиера Иван Костов? Или поне по-голямата част от нея.

Източник: Труд"