Коментар: Часовникът на пандемията трака все по-зловещо

Часовникът на пандемията трака все по-зловещо. Сякаш светът е пред детонация… Или Бог е решил да накаже всички грешници, но включва в черния списък и праведниците.

Песимизмът вече надяна маската си върху лицата на много от нас, пише в свой коментар Анжела Димчева, цитирана от "Труд".

Вижте останалата част от анализа:

Броят на самоубийствата заради паника или икономически крах ще бъдат лакмус за силата на психическия трус – не по-малко зловещ от падането на комета върху Земята.

Но не! Светът е пред нов Ренесанс. Оптимистите не се предават. Сред тях съм и аз. Ренесансът наднича зад пролетното събуждане на природата и се материализира в промененото мислене на хората.

Защото това няма да е обикновен рестарт на икономиката или личностно обновяване в нови дрехи. Пандемията от коронавируса се означава вече като новия Апокалипсис.

А какво следва след всеки апокалипсис? Земята се завърта по нова орбита – цивилизацията навлиза в нов цикъл. Досега врачките предричаха всичко това за 2000 година, но очевидно планетарните сметки са други.

Налице са вече и първите симптоми за процес на преосмисляне: в структурата на обществото, в етико-естетическите нагласи, в икономическите приоритети, в аксиологическите параметри на общуването, във философията на оцеляването.

Ето само някои сигнали, че след година светът ще бъде друг:

1. Учените разбраха, че разработките им трябва да бъдат насочени не в посока на оръжейно производство и технологично забавление, а в посока на баналното опознаване на природата. Дарвин все още е прав: нито един животински вид не е по-висшестоящ от друг, а борбата за оцеляване (естественият подбор) е по-силна от правовата държава.

2. Правителствата осъзнаха, че Европейският съюз и подписаните договори са една фалшива завеса, зад която театърът на всяка нация се играе на отделна сцена.

Декорите ще издържат тежестта ни, ако сме дисциплинирани; ако подкрепяме собствената си природа, производство, население, култура – сякаш сме в градината на Рая и отвъд границите няма никой.

3. Хората проумяха, че личната хигиена е новият култ, по-силен от Бог и Президента. А чудодейното хапче всъщност е чиста вода и сапун.

4. Всеки оцени свободата на живото общуване (с приятели, колеги, роднини, непознати) като най-голямата придобивка на homo sapiens. Човекът е излязъл завинаги от пещерата, когато е разбрал, че смисълът на живота е да разговаря.

А сега идва моментът да отворим прозорците към светлината, преди прозорците от компютърния екран да ни зазидат окончателно.

5. Всички разбрахме, че душите ни са болни от омраза, а вирусът на всяка болест търси точно такова гнездо. Изведнъж тълпите недоволстващи по улиците, агресивните шофьори и болните от шопингмания изчезнаха. Физическата дистанция ни направи търпеливи и жадни за любов, за нов социум.

6. Изолацията провокира интереса на милиони хора към литературата, музиката и всички изкуства. Изолираният индивид заплака за любимите си пространства за спорт и култура, колкото и да му се внушаваше, че може онлайн да посети галерии, музеи и привлекателни туристически обекти; гледането на оперен спектакъл по пижама вкъщи е доста тъжно забавление.

7. Оказа се, че природата възстановява само за две-три седмици чистата си същност, освобождавайки се от азотния и серен диоксид, от подобни замърсители, който индустриализацията бълваше.

8. Скaлата на приоритетите в обществото се пренареди и изтласка нагоре наистина важните хора в реалния ни живот: лекарите и учените вирусолози, биолози, фармаколози; учителите и университетските преподаватели, икономистите и прогнозистите, технократите и IT-специалистите.

9. След хиляди придобивки и загуби по пътя на цивилизацията най-сетне разбрахме, че никой не може да ни отнеме само смъртта. Пред зловещия смях на един микроскопичен вирус нямат значение парите, титлите, славата, постовете.

10. Толерантност! Това е новият паспорт за живот. Защото един парадокс все още е валиден: когато спреш да се интересуваш от себе си, разбираш, че никой не се интересува от тебе. Дори и „приятелите“ в социалните мрежи.

Очаква ни една година ваканция – затворете очи и изчакайте да отмине Призракът на COVID-19. След година ще видим един нов свят: под въпрос ще бъдат доста от стереотипите, с които живяхме.

Внимателно с глобализацията – тя носи предимства за световните картели, но унищожава индивидуалността на отделните нации; внимателно с хедонистичната мания – забавленията на всяка цена и навсякъде по света не са безопасни; внимателно с консуматорската страст: пестеливостта на българина е известна, но и той свикна по западен образец да живее на кредит или да изхарчва всичко от заплата до заплата. Бог обаче не дава кредит на никого.

Още по-малко това важи за естествения подбор.

Вместо епилог

И накрая: аксиологическото поле ни кани за преоценка: дали някой днес се интересува от последния албум на Мадона, от скандалите около Харви Уайнстийн или от поредните женитби и разводи в Холивуд?

Умират хиляди хора по света и в Европа. Най-претоварената сфера на услугите е тази на траурните агенции. Толкова близо до нас…

България днес има невероятния шанс да покаже на света, че сме най-дисциплинираната нация, най-устойчива срещу паника, отчаяние и хленчене.

Нека този път бъдем първи в Европа: с най-малко заболели, с най-малко смъртни случаи. Това е постижимо. Има ли някой, който още не е разбрал, че охраната на всеки е в собствения му разум? Два метра дистанция ще ни спаси от двата метра вечен дом преждевременно.