Корекомска власт закрива спецправосъдието

В миналото най-желаното за българите беше покупка от Кореком. Създаваше впечатление за нещо скъпо, вносно, желано, за нещо различно. И безспорно - по-добро. Тогава всички бяха равни и цветната чуждоземност на Кореком беше една от малкото разрешени за времето си мечти, пише Труд.

С днешна дата българският премиер Кирил Петков бодро подхвърля, че ще си внесем експерти от чужбина. Вероятно е открил някакъв Кореком за магистрати и борци с корупцията, който да посъбуди мечтите на българина за справедливост.

В случая на мушката на вносната власт са не друг, а съдиите от специализираните съдилища чрез промени в Закона за съдебната власт. Тези, през чиито кабинети са минали Ценко Чоков, Румен Овчаров, Иво Прокопиев, Радослав Калчев - Черния Роди, Цар Киро, Джон Терориста, Евгения и Николай Баневи, групите на Йоско Костинбродския, на Златко Баретата и др.

Въпреки различните присъди, тези хора вече не са заплаха за обществото. Това е факт. От над 10 години специализираните съдии разглеждат делата за организирани престъпни групи и резултатите са налице. Държавата е постигнала резултат да защити гражданите си. Тези, които са уязвими, тези, които разчитат на справедливост, на възмездие, на компенсация за проваления си живот и бизнес.

И точно тези, които са спомогнали за това, днес трябва да бъдат закрити, защото корекомската власт не иска продукти родно производство. Нещо повече - тя иска точно тези съдии да бъдат унизени, защото в кабинетите на улица „Черковна“ в столицата има достатъчно информация за спонсорите на същата тази корекомска власт.

Контрабандистите на правосъдие не понасят работещ колектив, който те да не контролират. Затова сегашните специализирани съдии трябва да бъдат закрити, разбити и унизени. Трябва да бъдат принудени да се молят за места в съдебната система. Макар и издържали конкурси, трябва да бъдат подложени отново на професионален подбор. Трябва да бъдат изпратени в градове в страната, където подсъдимите им държат в страх цялата околност.

Но най-лицемерното е, че всъщност дейността им преминава под юрисдикцията на техни колеги в окръжните съдилища. По този начин се постига и разделение в самата съдийска общност. Съдии от специализираните съдилища се изселват, а останалите стават „корекомски“, или поне ще бъде направен такъв опит.

Подобен начин за разправа беше приложен в Полша. Там съдиите бяха принуждавани да се пенсионират. А тези, които искаха все пак да останат на работа, трябваше да подадат заявление до президента на страната. Магистратите бяха предупредени в прав текст от изпълнителната власт, че „не са над закона“. Резултатът от тази разправа е, че Полша плаща огромни ежедневни глоби, наложени от Европейската комисия.

България привидно постъпва по-предпазливо. Тя не се противопоставя на всички съдии, а само на специализираните такива. 

Преди две десетилетия по същия начин беше организирана разправа с Националното следствие. Точно когато беше натрупана достатъчно информация за банковите фалити, за спекулата със зърно и горива - нещо подобно на това, което предстои да се развие и сега, поен по отношение на спекулата.

Тогава мантрата „съдебна реформа“ трябваше да предотврати разкриваемостта на престъпленията и да скрие имената на конкретните извършители. Сегашната цели направо да ги амнистира чрез съд. Понеже рекетът, грабежите, организираните престъпни групи, тероризмът няма как да останат скрити в днешната информационна среда, затова трябва да се реформира съдът. Точно този съд, който се занимава с подобен вид престъпления.

Дейността на специализираните съдилища да се прехвърли в окръжните такива и в Софийски градски съд, лъчезарно предлагат управляващите. Сигурно защото са много ефективни. 24 хиляди са укриващите се от правосъдието, по официални данни от 2018 г. Над 1100 души са осъдени на затвор, но са бегълци.

Резултатите от тогавашната правна уредба могат да се споменат с няколко имена, подсъдни именно на съдилищата, които трябва да върнат стария ред сега - Брендо, Братя Галеви, Йоско Костинбродски, убиецът от дискотека „Соло“ - Илиян Тодоров. Място в този списък има и покойният шесторен убиец от Нови Искър - Росен Ангелов. Само тези имена са достатъчни, за да опровергаят и кухата теза за „процесуален произвол“ на спецсъдиите.

Сегашните обвиняеми и подсъдими са в съдебна зала, а не в неизвестност. Жертвите им не живеят в кошмара на очакването кога пак ще бъда наранени.

Но тези, които са допринесли за това справедливостта да бъде постановена, заживяват в свой институционален кошмар. Грубо им се показва, че те не трябва да довършат разглежданите от тях дела. Задължителната по закон неизменност на съдебния състав ще бъде нарушена с предлаганите законови промени. Магистратите ще затънат в процедури по преназначаване и обжалване пред Върховния административен съд.

Междувременно, на съдията може да не му се възлага никаква работа, докато трае решаването на професионалната му съдба - често и с години, защото всъщност той ще загуби правото си да участва в досегашното разглеждане на дела. Точно по примера на следователите, които с години бяха в неизвестност и получаваха заплати, без да извършват реално работата, за която са назначени и да упражняват професията, за която са учили и са се явявали за конкурси.

Новата вносна власт толкова се е взряла в дразнещото я наименование „специализиран“, че дори не забелязва промените в околния свят. Не u хрумва дори, че новите предизвикателства от близките военни действия ще налагат и нов тип отговори. И част от тези отговори ще бъдат давани в съдебните зали, където следва да правораздават съдии, сблъсквали се с най-тежката престъпност.

Вместо да се погрижи процесът да не е формализиран, да бъдат решени въпросите със съдебните заседатели, вещите лица и тълковниците, които са гръбнакът на всеки наказателен процес, тя е решила да се саморазправи със съдиите си. Вероятно разчитайки, че те са елитарна, но твърде малка прослойка. Само че зад тях стоят съдбите на хиляди хора. Те дори не си дават сметка какво стои зад дело с 30 подсъдими. Нито ги интересува. А когато разберат, може и да е късно за справедливост.

Впрочем, Кореком отмря, когато всички магазини станаха като него. Стоките влязоха в масова употреба, но само за тези, които могат да си го позволят финансово. Точно по начина, по който специфичните престъпления, подсъдни на специализираните съдилища, ще минат под юрисдикцията на „всички“, а всъщност на никой. А гражданите толкова са свикнали да плащат глупостите на управляващите си, че дори няма да се развълнуват особено от поредната.