- Станишев ме беше подгонил страшно през седмицата! - казах на един приятел и той се опули. Как така?
Трябваше да поясня, че става дума за препускането ни из сайта на &ldquo;Труд&rdquo; - аз с моята скромна дописка, той пък с неговото сензационно интервю. Накрая акостирахме благополучно - &ldquo;SMS от Янето&rdquo; събра 35 хиляди читатели, което си е направо смайващо. Благодаря ви. Дали това не се дължи на заглавието? Поначало имам слабост към по-абстрактните заглавия, истинското го крия вътре в текста, може би това ми прави лоша услуга. &ldquo;Свински черва&rdquo; например, или &ldquo;Плъх&rdquo; не могат да те хванат така, както &ldquo;Костов като Джуров&rdquo;, така е. Наистина, всичко е преплетено като свински черва, наясно сте с това, обаче в тази мътна маса изглежда не е лошо да просветва някакъв по-ясен силует - на Добрия вълшебник или Обикновения злодей. Макар че у нас, в крайна сметка, те са едно и също - всички започват като вълшебници и катастрофират като злодеи. Бойко все още е Вълшебника, дори Феята - след малко ще ви предложа някои доказателства за това, доставени ни от социолози, най-недостоверните източници наистина, но нямам други под ръка.<br /> <br /> Добри Джуров беше един от най-важните хора на &ldquo;онзи&rdquo; режим. Военен министър. Член на Политбюро на БКП, това беше - да поясня за по-младите читатели - Надзорния съвет на едно акционерно дружество, което отдавна правеше усилия да не фалира. Преди това е бил командир на партизанската бригада &ldquo;Чавдар&rdquo;, беше кротък човек, не съм чувал да има участие в някакви изстъпления. След промяната на 10 ноември - той беше един от четиримата, които организираха преврата - все така кротко отговори на някакъв репортер, който джафкаше срещу него в кулоарите на парламента: &ldquo;Времето беше такова.&rdquo; И се усмихна. Това беше неговото смирено обяснение за главанащините на онзи режим и на соца изобщо. Тогава много го иронизираха, обаче с времето тази фраза започва да изглежда все по-коректна.<br /> <br /> И все по-честна. Той<br /> <br /> <strong>не късаше ризата си като Луканов</strong><br /> <br /> и неговите ратаи, които и досега осмислят прехода, или по-скоро го избелват с неограничени количества белина. Както и да е.<br /> <br /> През седмицата сгащиха Костов на същото място в парламента.<br /> <br /> Репортерка: Преди време си спомням, че вие бяхте казали, че те (медицинските сестри от либийската афера) може би да са виновни. Сега бихте ли се извинили за тези думи?<br /> <br /> Иван Костов: Не знам какво ви е полезно това в този момент, след като е изказано толкова много пъти. И сто пъти да го повторим, едно и също ще си бъде.<br /> <br /> Кротки думи, като тия на Джуров, тъй ги чувам аз. И е прав, разбира се - и сто пъти да се повтори, ще бъде едно и също. Да гледаме напред, времето беше такова, времето е/беше наше, и пр. Харесва ми този Костов, не се шегувам. Следващото, което ще каже, вероятно ще бъде: &ldquo;Ние всички вкупом съгрешихме и вкупом непотребни станахме.&rdquo; Акад. Сендов цитира тия думи от Евангелието на Матея веднага след промяната и побеснелият Луканов щеше да му извади сърцето, за да провери дали е достатъчно червено.<br /> <br /> Приемам думите на Костов като зов за смирение - да не се дърпат кожичките от раните на миналото, вопъл - примирение с времето. Поне за следващите 7 дни. От един български политик не можеш да искаш да е последователен по-дълго. Дори и този срок е достатъчно жесток.<br /> <br /> Този епизод все пак беше един от най-смислените в телевизионната олелия около Либия. Големите телевизии нямат сериозни коментатори под ръка, това е повече от ясно. Международните им редактори говорят така, както се цепят дърва. Те сякаш са от школата на Сашо Диков, който пък напоследък се задъхва като санитар от Курило. В събота вечер нормален човек не е бил в състояние<br /> <br /> <strong>да изгази словесното му малеби</strong><br /> <br /> след мача &ldquo;Левски&rdquo; - ЦСКА. Невнятното говорене си е някакво забавление за публиката, но в същото време е и смущаващо безотговорно.<br /> <br /> Вече никой не следи теглото на безсмисленото плещене по телевизиите, а то се увеличава застрашително. А когато се каже нещо ясно, то си е направо опасно. Изтръпнах, когато видях репортажа (събота, Би Ти Ви) от митинга пред либийското посолство, където някакъв тип дръзко се изцепи: &ldquo;Кадафи да умре!&rdquo; За новинарите от американската телевизия това може би е част от гуляя на настъпващата демокрация. В същото време от 10 дни са се загрижили за съдбата на българите в Либия. И сякаш не помнят съдбата на сестрите. Държат се като малки медийни кадафита. На Севда Шишманова от БНТ могат да й отделят 24-часов канал да си говори каквото ще за новите &ldquo;революции&rdquo;, и дори камилите на Кадафи няма да се вслушат. Обаче дрезгавият възглас на някакъв идиот под прозореца на либийския посланик в София е нещо страшно. А после пак ще правят кампании &ldquo;Не сте сами&rdquo;, и пак ще питат Костов, и пр.<br /> <br /> В тази телевизия - като изключим сметките на Цветанов - понякога сякаш не могат да сметнат две и две. Излъчват репортаж за агитките на &ldquo;Левски&rdquo; и ЦСКА в 19 и 20 часа - мачът е започнал в 18 часа, и ни съобщават великодушно: &ldquo;При влизането си на стадиона червената агитка изпочупи предпазните огради.&rdquo;<br /> <br /> Още в 17,30 часа телевизията е разполагала с недвусмислено доказателство какво предстои. И нищо не са се сетили да направят. Ако бяха това, което си въобразяват, че са, трябваше да излъчват директно изстъпленията на тълпата, а не по-късно отново да упрекват полицията за това.<br /> <br /> Да се върнем при Вълшебника, като за малко се отбием и при Станишев. Не беше озадачаващ начинът, по който в Мрежата посрещнаха новината около бившия премиер. Там добрият тон винаги е бил в недостиг, обаче някои безвкусни телевизионни шеги, например тази на Опосумите, минаха мярката. Изглежда, още дълго смрадта на боклуци като &ldquo;Цената на истината&rdquo; ще се носи от телевизиите.<br /> <br /> Как се справи тази седмица Вълшебника Бойко? Той изръси доста шеги, но понякога не беше много съсредоточен. Дори разказа два пъти един и същи виц (в &ldquo;Екип 5&rdquo;, където само го намекна, и в Новините на Би Ти Ви). Доста безвкусен виц при това. Двама си говорели на гробищата, и двамата били опечалени, но единият нямал основание, понеже била починала тъща му. Долу-горе това е вицът, ако го напудря с повечко фон дьо тен за благоприличие.<br /> <br /> Някой ме попита защо спират &ldquo;Екип 5&rdquo; на БНТ. По-правилно ще бъде, ако попитате - защо изобщо го пуснаха, но както и да е.<br /> <br /> Предаването било проект от комуникационна стратегия, финансирана от Европейската комисия. През последния месец на годината да се прави обзор на изминалите събития, а през януари да се поглежда право напред през призмата на конкретни събития. Много оригинално, някой не е бил съвсем буден.<br /> <br /> Това не е отговор на въпроса ви, но както и да е.<br /> <br /> И ето какво се видя през въпросната призма.<br /> <br /> Един социолог казал нещо на Бойко в частен разговор. &ldquo;Може да го попитате&rdquo; - рече Б.Б. И продължи - &ldquo;Дано не ми се разсърди, но той каза: &ldquo;Аз не мога като социолог да си обясня как в тази криза, при това лошо живеене на хората поради липса на пари, на доходи, те продължават да те харесват и да ти вярват. Неговото обяснение беше, че те нюхат всъщност, че си честен, бориш се, искаш да има справедливост.&rdquo;<br /> <br /> Аз пък се сетих какви ги плещеше този социолог за Бойко навремето. Но за социолозите срокът на годност трябва да е три дни.<br /> <br /> А пък съседът на водещия - бай Марко, който бил много добър старец, неговата баба скоро починала - като разбрал, че ще има разговор тази вечер с Вълшебника, казал: &ldquo;Бойко не се предавай, бий, ние сме с теб!&rdquo;<br /> <br /> И какво друго да рече Бойко, освен: &ldquo;Да, да... Всичките само това бе, бий, дай, не се предавай... умри там на това, ама... А вие? Ами подкрепете ме малко, помогнете ми!&rdquo;<br /> <br /> Какво друго да отговориш на тази поцелуйковщина. Пак хубаво, че не удължи срока на предаването.<br /> <br /> Водещият си взе сбогом по напълно подобаващ начин: &ldquo;Бог да ви пази!&rdquo;<br /> <br /> За първи път видях Бойко да е толкова щастлив, когато му нюхат глупости.<br /> <br /> Той има таланта да те въвлича в собствения си театър, но за първи път ми се стори, че и сам вече вярва в този театър. Без мярка, имам предвид.<br /> <br /> Хората край Бойко допускат една голяма грешка - те се заразиха от неговото говорене, а то далеч не е по възможностите на всеки. Цветанов например изначално сбърка, когато влезе в непрекъснати разправии. И сега дори кротки и беззащитни репортерски душици озверяват, когато го видят. Шефът на НАП също сбърка - трябваше да публикува резултатите от имотната проверка на вътрешния министър в сайта на Агенцията. Какво е тръгнал да се занимава с храбреци, единствената цел на които е да съчинят скандал, с подобни хора смислен разговор не може да се води. Можеш да вземеш превес само ако хвърлиш в лицето им торба с фалшиви флашки.<br /> <br /> Няколко часа преди да се държи толкова лежерно в БНТ, Бойко побесня в парламента. Но беше прав: половин ден бяха дебатирали стратегията за национална сигурност, дори успяха да намерят пресечЕната точка, както се изразяваше Йордан Бакалов - този език<br /> <br /> <strong>може да пресече и току-що издоено мляко</strong><br /> <br /> И някакъв момичешки глас изскимтя към Бойко: &ldquo;Какво ще кажете за статията в &ldquo;Монд&rdquo;?&rdquo;<br /> <br /> Тия хубостници вече се наговарят - някои изписква нещо, а сетне Сашо Диков хуква като гламав - как може това, как може онова. Шегички, обаче неудържимо сриват сериозния разговор в телевизиите. Каква Стратегия за националната сигурност, Боже, на тия репортери всеки ден да им настройват пианото, все тая.<br /> <br /> И президентът Алексей П. се разлигави с една маска на Бойко. Неговият арсенал вече се изчерпва. Да се снимаш с маската на Бойко е повече от глупаво. Това е акт на саморазобличаване, с който невъздържано подсказваш, кой искаш всъщност да си ти. Това вече не е игра на словесно плющене - кой какъв е и пр. В случая сам демонстрираш най-интимното си въжделение, признаваш мечтата, в която се оглеждаш непрекъснато.<br /> <br /> Той направо сам си се арестува публично. Голям гаф, по-добре да беше хвърлил някой кьорфишек пред &ldquo;Монд&rdquo;.<br /> <br /> Обаче вече не съществуват телевизионни убежища, в които да коментират кризата зад въпросната маска, а също и зад словесната маска, която си надяна Костов.<br /> <br /> Дадох на един експерт запис на емисията, в която Бойко разказва вица за тъщата, за да го сравни с няколко изявления на Живков, едно от които бе фрагмент от филма на Христо Ковачев &ldquo;Човек от народа&rdquo;.<br /> <br /> Експертът ми се закле, че интонационните сходства са поразителни. Как става това, по дяволите? И какво означава?<br /> <br /> Не искам да ви плаша. По-скоро искам да ви въодушевя, за да видите различни версии на възможното и невъзможното.<br /> <br /> И, от друга страна, представете си какво щяхме да наблюдаваме, ако Симеон се беше превъплътил/поникнал във Вълшебника! Мрън-мрън, мляс-мляс, и пр.<br /> <br /> Това ще бъде абсолютен банкрут на телевизиите.<br /> <br /> &hellip;<br /> <br /> Макар че симптоми за това има и днес.<br /> <br /> В Атон зазидали килията на Паисий и там вече се твърди, че той не е стъпвал в манастира. Но телевизиите дори не гъкнаха за това. Не гъкнаха и онези, които днес много са се загрижили да влязат в историята.<br /> <br /> Но, както казваше един писател, &ldquo;историята е измамно нещо. Днешният монолит е утрешната купчина камъни&rdquo;. <br /> <br /> <strong><a href="https://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=800047" target="_blank">Кеворк КЕВОРКЯН, в. &quot;Труд&quot;</a></strong>