Кой (не) иска съдебна реформа в България?

Що е то съдебна реформа и има ли тя почва у нас? Този въпрос, тресящ общественото пространство от над десетилетие, продължава да е нерешен и до днес. И пак от над десетилетие се ползва като дъвка в почти всеки партиен спаринг на политическия терен.

Че съдебната власт у нас работи тромаво, понякога доста съмнително и най-вече – видимо не в полза на гражданите, е ясно на всички, които някога са имали пряк досег до нея. Дори да не говорим за корупция и блокиране на правораздаване, често пъти правосъдието в България е толкова закъсняло, че по-добре въобще да не е идвало. В същото време и с просто око е видно, че

прокуратура и съд могат да бъдат майки за едни и мащехи за други

В зависимост от това на кое око ще вдигне превръзката, сляпата богиня на правосъдието у нас може да обрече едни на безкрайни съдебни процеси или прокурорски проверки, а за други делата да се прекратяват от раз, а държавното обвинение дори да не си прави труда да обжалва оправдателните присъди на видни олигарси.

Като каолиновия крал Иво Прокопиев, например, чиято оправдателна присъда по аферата EVN така и не бе обжалвана от прокуратурата пред ВКС. За фигурите на т.нар. „трима големи“ в Темида – главният прокурор и шефовете на ВКС и ВАС, пък няма смисъл въобще да говорим. Темата е предъвквана с години, но досега не е довела до истински резултат. Което явно показва, че реално политическа воля за решаването на казусите пред съдебната реформа почти няма.

През изминалата седмица, с провала на първия мандат, 48-о Народно събрание пропусна ключова възможност да извади България от спиралата от кризи – политическа, социална и икономическа, поставящи в риск обществото ни и подриващи демократичните устои на държавата ни. В същото време предизвикателствата в геополитически и вътрешен план не могат да бъдат посрещнати от страната ни без да е разрешена първо политическата криза чрез сформиране на редовно правителство.

То от своя страна трябва да се заеме с решаването на неотложните за държавата проблеми и с провеждането на реформите, нужни за осигуряване на жизненоважния за икономиката на България финансов ресурс по Плана за възстановяване и устойчивост. Ключова сред тях е реформата в съдебната власт и връщане на върховенството на закона в държавата. Това е факт, който в началото и в края на миналата седмица за пореден път ни бе напомнен и от партньорите ни от Европа и САЩ в лицето на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Посолството на Съединените американски щати в България.

Тупането на топката обаче продължава, а по всичко изглежда, че през предстоящите седмици на преговори за сформиране на кабинет с втория и евентуално третия мандат

отново ще станем свидетели на опити за имитация на реформи,

целящи принизяването на нуждата от промени до кадрови рокади, реваншизъм и удари по политическите опоненти.

Показаха го и срещите на номинирания от „Продължаваме промяната“ кандидат за министър-председател – акад. Николай Денков, с част от останалите формации в НС в търсене на подкрепа за сформирането на кабинет. На разговорите уж трябваше да се говори за конкретни приоритети и решения.

Но когато от ДПС например повдигнаха пред Денков въпросите за върховенството на правото, за мракобесните примери на полицейско насилие насред избори, на които станахме свидетели миналата година, а също и за превръщането в норма на погазването на Конституцията и законите от страна и на съпредседателя на ПП и бивш премиер Кирил Петков, и на депутата от партията и бивш вътрешен министър Бойко Рашков, отговори така и не получиха.

Не чуха и конкретни решения за постигане на съдебната реформа. Логично – напуснаха срещата, а в неделя лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ обобщи ситуацията с пост във Фейсбук, в който обвини политическите опоненти на движението в „бойкот“.

„Ние от ДПС подкрепяме активно и с конкретни действия и законодателни решения нашите евроатлантически партньори и Съвета на Европа. Проблемът е, че вместо да бъдем подкрепени или съвместно да започнем дебатите за съдебната реформа и за разследването на главния прокурор, нашите действия се бойкотират и отричат от организирана и добре надъхана група политически опоненти, представени доминиращо в медийното пространство.

Те не целят съдебна реформа, а очерняне на политическите си опоненти,

посочи Карадайъ и призова останалите партии в НС по-скоро да се подготвят за нужните реформи, за да седнат всички на масата за разглеждането им. Лидерът на ДПС не назова имената на въпросните „опоненти“, но реално те се знаят. И ПП, и ДБ са изковани в една и съща политлаборатория и се радват на комфорта, рекламата и медийната подкрепа на изданията под контрола на енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев.

Двете формации про форма твърдят, че са за съдебна реформа, но де факто се опитват да я ограничат единствено до кадруване на принципа „стани да седна“, вкарвайки я в плен на личностните конфликти и принизявайки я до спора как да бъде отстранен настоящия главен прокурор Иван Гешев и кой да седне в стола му.  

В същото време от години ДПС настоява за  промени на принципна основа, които да не се диктуват от решения за една или друга личност, а да разрешават фундаменталните проблеми в системата, за да бъде върнато върховенството на правото в България.

Така още през февруари движението представи в Брюксел и пред останалите политически сили в тогавашния състав на Народното събрание, проект за промени в Конституцията.

Сред основните изменения, които предвижда текстът бе ограничаване на намесата на главния прокурор в работата на прокурорите чрез премахване на правомощието му да осъществява надзор за законност над водените от тях производства. Както и промяна в начина на избор на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС.

За целта се предвижда Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две – съвет на прокурорите и съответно на съдиите, като от тях бъдат извадени настоящите членове по право – „тримата големи“. Самите те пък ще бъдат избирани с мнозинство от две трети от съответните съвети. Проектът не само бе одобрен от Брюксел, но беше оценен от представители на ЕК като стабилна основа за целенасочено и безпристрастно постигане на нужните реформи.

Но се сблъска със стена от мълчание и липса на подкрепа

от останалите политически сили в рамките на предишния състав на Народното събрание, в това число не само от ПП и ДБ, но също от ГЕРБ, БСП и вече неприсъстващите в настоящия състав на НС депутати от ИТН. По всичко изглежда обаче, че въпреки очакванията на обществото и надежди за промяна след изборите на 2 октомври, и в новото 48-о Народно събрание темата за съдебната реформа и връщането на върховенството на правото и законността в България ще бъде повтаряна като мантра без съдържание и параван за преследване на тясно-партийни, популистки и задкулисни цели. Което пък би означавало, че призивите на ДПС, че и на цялото общество на България за нормалност и връщане на върховенството на закона и правото, не са чути. Отново.

Страната ни обаче има нужда от истинска промяна, а не от мимикрия на такава, целяща единствено и само обяздване на Темида в полза на конкретни кръгове и използването й като инструмент за политическо очерняне и атаки. Съдебната реформа не може да пада в плен на партиен популизъм, нито да се принизява до разчистване на сметки и преследване на задкулисни цели, девалвирайки по този начин обществената енергия и надежда за връщане на върховенството на правото в България.

Тя трябва да бъде реализирана на здрава, принципна и обективна основа, за да може да отстрани фундаменталните, а не просто личностните проблеми в системата. Кой иска това е ясно – ДПС вече изготвиха проект за решение, оценен като работещ от евроатлантическите ни партньори. От това коя от останалите политически сили ще го подкрепи обаче ще лъсне ясно и кой не иска истинска съдебна реформа.   

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук