Топката около кризата с „Корпоративна търговска банка” вече е в полето на политиците. Те трябва да решат въпроса кардинално – кой да поеме евентуалните загуби от лошата кредитна политика и злоупотребата със средства от страна на мажоритарния собственик Цветан Василев - държавата или вложителите.
В понеделник Иван Искров ще представи проекта на БНБ за специален закон по случая. Ако политиците се съберат и приемат, независимо дали с някакви промени или не този закон, операцията по прехвърляне на депозитите от КТБ в &bdquo;Креди Агрикол&rdquo; ще стане възможна.<br /> <br /> Този вариант означава, че се прави нещо специално и само за трезора на Цветан Василев, прецедент при приемането на закони у нас и не само у нас. Обикновено задължителни текстове се приемат за всички субекти в определен сегмент на икономиката.<br /> <br /> В момента не е ясно какво ще решат политиците по казуса. Според непотвърдени информации налице е познатото ни разминаване между ГЕРБ от една страна и БСП и ДПС от друга. Хората на Бойко Борисов са против, поне ако се доверим на неговите изказвания, ДПС е категорично &bdquo;За&rdquo;, докато БСП също приема варианта, но ще предложи и свои промени в проекта на БНБ.<br /> <br /> Експерти твърдят, че ако специалния закон стане факт, загубите на трезора няма да станат обществено достояние, защото ще се загубят между обявените бомбастично от повечето медии цифри &ndash; 3.5 милиарда лева и реалното положение на финансите на КТБ.<br /> <br /> Дори първокурсниците по финанси и банково дело знаят, че ако една банка има 1.7% лоши кредити, това означава, че от сумата 5.4 милиарда лева раздадени пари на кредит, едва около 100 милиона трябва да бъдат вписани като загуба. За останалите кредити е ясно, че се изплащат навреме. Дори да има срив при някои от тях, сумата на лошите кредити на КТБ едва ли ще надхвърли 400-500 милиона лева, прогнозира и бившият министър на финансите и банкер Стоян Александров. Да не говорим, че за всеки кредит има някакво обезпечение, може да покрива 20-30 или 60% от взетите назаем пари, може и повече.<br /> <br /> Въпреки обявената липса на документи от кредитните досиета, хората и фирмите, взели кредити, са ясни и не могат да се скрият. Има ги не само в банката, но и в Кредитния регистър, който се води от БНБ. Така че разделянето със спецзакон на едни пари, които да отидат в &bdquo;Креди Агрикол&rdquo; и други, които да останат в обявения във фалит трезор очевидно ще е субективно и по неясни за обществото критерии.<br /> <br /> В този случай държавата ще покрие липсите с пари от Гаранционния фонд и от резерва на БНБ. Дали и как обаче тя ще си търси после парите от взелите кредит, колко от фирмите и физическите лица ще си върнат борча е неизвестна величина. Според повечето експерти обаче, в този вариант ще се налеят едни около 2 милиарда лева, които никой не казва откъде ще бъдат компенсирани.<br /> <br /> Спецзаконът ще облагодетелства вложителите в КТБ, чиито депозити ще бъдат прехвърлени в одържавената банка. Те ще си получат парите в пълен размер и ще могат да разполагат с тях след 21 юли. Ако от Брюксел разрешат тази неординарна стъпка на родните политици, която ще представлява прецедент не само за България.<br /> <br /> Ако политиците не се разберат, следва обичайната процедура при обявяване на фалит на банка. Вложителите получават парите си до гарантираната от закона сума &ndash; 100 000 евро. <br /> <br /> Остатъкът над тази сума се губи. Според данни на &bdquo;Преса&rdquo; става дума за 1.4 милиарда лева в депозити на фирми и банки, от които 300 милиона лева на държавни компании и 600 милиона лева на физически лица. Това е цената на вложения в малка и даваща по- високи лихвени проценти банка. Рискът носи повече пари, затова съществува. А кое е справедливо и кое &ndash; не зависи в този случай единствено от гледната точка. /БЛИЦ<br />