Кремълските олигарси, които дойдоха след комунизма, днес ни учат на морал

Кремълските олигарси, които дойдоха след комунизма, днес ни учат на морал
 
Хората на Иво Прокопиев сляпо следват първо правило на КГБ: Ако те хванат - отричай
 
Попитали радио Ереван:
- Кое му е най-лошото на комунизма?
Радио Ереван отговаря моментално:
- Това, което идва след него!
 
Прави са арменците. Достатъчно е само да погледнете родната олигархия, която вече съвсем официално управлява държавата и медиите и ще разберете, че е точно така. У нас след 45 комунизъм дойдоха кремълските олигарси – захранени с парите на ДС и от пурпурната приватизация на „десния“ политкомисар Костов, днес те вече не се свенят съвсем открито и без прелюдии да се пробват да обяздят държавата. В полза на Русия.
А ако някой се опита да освети аферите им,
 
по стар кагебейски прийом се опитват да му пришият всички свои грехове.
 
Без доказателства, но с огромна доза упоритост, повтаряйки до безкрай едни и същи лъжи. Следва се безотказно правило №1 на тайните руски служби: Ако те гепят, отричай докрай. А ако намериш и кого да нарочиш за „враг на народа“, още по-добре.
За червените олигарси от десетилетие врагът е ясен – Делян Пеевски и ДПС. Опозиционна партия, с проатлантически ценности и явен курс в подкрепа на НАТО, ЕС и партньорите от САЩ. Защо тогава точна тази партия и депутатът й Делян Пеевски са изконните врагове на тези представящи се за демократи мафиотски босове? Елементарно – просто олигарсите не са скъсали пъпната връв с Москва и всеки, който мъти водата на Кремъл и пешките му у нас е проблем. А както знаем
 
на Изток сталинисткото „Нет человек, нет проблем“ е канон.
 
Затова се активират всички болтчета в пропагандната машина, за да убедят – досущ като Кашпировски, публиката, че олигарсите са добри и прозападни. А пазителят на евроатлантизма у нас от началото на Прехода та досега – ДПС и депутата й Пеевски – лоши и играещи с Путин. Може да звучи като оксиморон, но именно такива напеви ни пробутват вече години наред болтчетата от въпросната машина за манипулации.
Да погледнем например разградския олигарх, медиен монополист и енергиен играч „на зелено“ Иво Прокопиев и неговите десетки знайни и незнайни комсомолски отрочета в политическата и медийната среда. Сделани по калъпа на СССР, пионките на Прокопиев вършат чудесна работа по ретранслация на опорки в ефир.
Досущ като старите кукли Маша, и човечетата на Прокопиев излизат в ефир, натискат бутончето и започват да рецитират програмираните думички: „Кремъл влияе у нас чрез ДПС и Пеевски“.
 
Ама защо – не е ясно. Как – също. Доказателства – няма.
 
 Но се повтаря до откат. В сряда например бе активиран един доста болезнен за гледане типаж – „разследващият журналист“ Димитър Стоянов. Човек на руския зет Атанас Чобанов. И двамата са известни с тъжните си опити да обслужат господарите си, дори с цената на плюшен вълк за заплаха или още по-нелепото - незаконен запис на служител от американското посолство. Чобанов дори показа истински проатлантизъм като се подигра с евролидерите, които нарече
 
евролалугери, агенти и дори пионки на Кремъл.
 
Последното не попречи на авера му Стоянов да обясни как ДПС сривали авторитета на Европа у нас. Как – не каза. Явно тази част на опорките липсваше в монолога му. Но присъстваше задължителната за олигархията мантра: „Пеевски е човек на Кремъл“. Подхвърлено във въздуха неколкократно и толкова очевидно без факти, че дори водещият Веселин Дремджиев, който
 
откровено е на другия бряг (откъм путиновите олигарси)
 
не се стърпя и попита от къде става ясно това. Какъв беше отговорът Стоянов? „Знае се“, отсече желязно той.
Вярно е, товарищ Стоянов, знае се. У нас и децата вече знаят кой е Атанас Чобанов и дебелите му съребрени връзки с руската пропаганда. Знае се и за „Плана България“ на Кремъл, в който един от менторите ви – Цветан Василев се канеше да даде активи за 1 млрд. лв. на Москва с цел прокраването на пълно руско влияние у нас. Знае се и за участието на другия „добър“ олигарх – Иво Прокопиев в този план, чийто флагман „Капитал“ даде трибуна на поръчителя му – пропутинския милиардер Константин Малофеев.
За самия Прокопиев всъщност няма какво да говорим – от Запад вече добре знаят какви ги е вършил. Не едно или две авторитетни брюкселски издания го посочиха като „сляпото петно“ на медийния пейзаж у нас, овладял десетки издания с подставените лица. Както и че е един от малцината, които
 
благодарение на Костов гушнаха милиони на невръстни години
 
от бандитската приватизация.
И така назначен за милионер, Прокопиев продължи партийната повеля на бащицата си. Да дои народа, да пробутва политическите си проектчета и да не забравя да връща ресто на Изток – я под формата на „златни паспорти“ за руски милионери, я като пусне на амбразурата медийната си машина да брани интересите на някой друг кремълски олигарх.
 
Спомнете си факта, че именно „Капитал“ на Прокопиев
 
прати свои хора на крака при Константин Малофеев в Санкт Петербург. Целта - да се направи програмно интервю на кремълския олигарх, с което да се защитят опитите му да заграби TV7 и да я превърне в нов клон на „Russia Today”. Доста демократично начинание на един правоверен комсомолец, извинете френския ни...
Но у нас е така – руските олигарси останаха едно много тежко наследство след 45 години комунизъм. И днес са тук в опит да овладеят държавата и да изчистят от общественото пространство всички, които им пречат. Досущ като в онзи стар виц: „Понякога си мисля, че за всичко е виновен Васко Кръпката. Той ни пееше по митингите: "Комунизмът си отива, спете спокойно деца." И ние спахме. Но не и те....".