Кристалина Георгиева апокалиптично: Иде нова Студена война! Ще се изхвърлят бебета, бедните ще страдат, а загубите...

Индивидуалните свободи ще пострадат, а при най-тежкия сценарий потенциалните загуби в световното производство могат да достигнат 7 трилиона долара според оценки на МВФ

Предупреждение за нова Студена война на практика отправи управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. „Житейският ми опит ме научи каква е цената на глобалната фрагментация“, уточнява Георгиева и в пространно интервю за The Washington Post обяснява защо трябва да избягваме сили, които биха ни разделили и направили по-бедни, но и по-малко сигурни.

Израснала във време на недостиг и репресии, живеейки от грешната страна на линията, разделяща две суперсили - тя се опасява, че нова ера на съперничещи блокове може да накара света да повтори грешките от Студената война. Днес Георгиева се опитва да предпази световната икономика от скъпоструващо разцепване. 

Какви са опасенията?

След повече от три десетилетия на нарастваща глобална интеграция, напрежението между САЩ и Китай – плюс последствията от руската инвазия в Украйна – заплашват да се втвърдят в постоянно глобално разделение, според Георгиева.

Днес липсата на доверие между Съединените щати и Китай е в центъра на опасенията на Георгиева относно фрагментацията. Дори като някои U.S. хардлайнерите сега призовават търговските привилегии на Китай да бъдат отменени, Георгиева продължава да вярва в предимствата на стабилните търговски връзки.

Георгиева нарече настоящия флирт с недемократичната политика в развитите икономики, включително Съединените щати, „дълбоко обезпокоителен“, но посочи, че подобно развитие не трябва да се разглежда като неочаквано.

Потърпевшите: Бедните и климатът

Бедните държави биха били най-силно засегнати в един разпокъсан свят. Но пълното отделяне на Съединените щати от Китай би затруднило глобалния растеж и би накарало американците да плащат по-високи цени за много потребителски стоки“, каза тя.

„Глобализацията, която тя се стреми да запази, е измъкнала близо 1,5 милиарда души от крайната бедност, най-вече в Китай и други развиващи се страни. В Съединените щати това помогна за поддържането на инфлацията под контрол в продължение на две десетилетия и даде на американците по-широк набор от избор на продукти.

Сътрудничеството между двете най-големи икономики в света също е от съществено значение за борбата с изменението на климата“, според Георгиева.

„Критичните минерали, необходими за завършване на прехода към нисковъглеродна икономика, включително производството на електрически превозни средства, се намират в няколко държави. В една разделена глобална икономика ключовите производители биха могли да организират картели за търговия с минерали, които биха ограничили достъпа.

Дори ако търговията не е проработила в случая с Китай, това оправдава ли изхвърлянето на бебето заедно с водата за баня? Моето мнение е, че не е“, каза тя.

Колко ще струва разделението?

По-добре от повечето политици Георгиева, която е израснала по време на комунизма, разбира цената на разделението на земното кълбо между враждебни сили. При най-тежкия сценарий потенциалните загуби в световното производство могат да достигнат 7 трилиона долара, според оценки на МВФ. Индивидуалните свободи също биха пострадали.

 


Житейският опит на Георгиева

На срещите си с чуждестранни лидери тя понякога цитира собствения си опит, за да подкрепи призивите си за глобално единство. Родена три години преди „тайната реч“ на Никита Хрушчов от 1956 г., заклеймяваща Сталин, 70-годишната Георгиева е израснала зад Желязната завеса в София, България.

Нейното беше щастливо „обикновено семейство“, каза тя. Баща й работеше като строителен инженер, докато майка й управляваше магазин.

Никой от родителите не е бил член на комунистическата партия.

„България беше най-бедната от първоначалните членове на съветския икономически блок, който беше създаден през 1949 г. в отговор на САЩ. План Маршал за Западна Европа. Години наред България беше смятана за „най-верния съюзник на Москва“, каза Теодора Драгостинова, професор по история в Държавния университет на Охайо.

Георгиева си спомня дългите опашки пред хранителния магазин, където на рафтовете в някои дни нямаше нищо друго освен бутилки с оцет. Годините, когато телевизорът беше недостижим лукс и когато целият й ученически гардероб се състоеше от две униформи от черна пола и бяла блуза, една за ежедневието и една за официални поводи.

Израстването зад желязната завеса й даде перспектива, която никой друг ръководител на МВФ не е имал. Това е уникална гледна точка“, каза бивш служител на МВФ, който е работил заедно с Георгиева и е говорил при условие за анонимност, за да обсъди поверителни дискусии.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук