Критичен анализ за руската и украинската армии от полето на бойните действия

Предлагаме ви два кратки анализа от мястото на бойните действия в Източна Украйна. Те са от канала в Телеграм "Рибар", известен със своята сериозност, аналитичност и добра информираност за хода на военните действия. Каналът е руски, но не и пропаганден и е критичен и обективен към всичко, което става на бойното поле, пише Гласове.

На фона на последните събития същите хора, които се присмиваха на ВСУ в периода 2014-2021 г., изведнъж започнаха да говорят за уж големия талант на Залужний като военен лидер, за усъвършенстваната командна система и за образцовата подготовка на вражеския персонал. На украинското командване започват да се приписват всички възможни и невъобразими качества, превръщайки украинския генерален щаб в подобие на идеална военна машина.

Наистина ли ВСУ е най-силната армия в Европа

Ето някои обективно потвърдени факти:

- Значителното числено превъзходство на ВСУ (украинската армия) по отношение на живата сила отдавна не е тайна за никого от двете страни на фронта. И не става дума само за несравнимо по-големия брой украински формирования на фронта, но и за окомплектоването на руските части: военните кореспонденти неведнъж са посочвали конкретни примери за батальони на руските въоръжени сили с численост на взвод.  

- Често украинското командване използва численото превъзходство по примитивен начин - като атакува с маси техника и пехота "челно". Врагът понася загуби и се оттегля... само за да се сблъска отново с руската отбрана след известно време на същите места.

Човек лесно би могъл да приеме тези думи за пропаганда, само че те се потвърждават от множество видеозаписи от района на Николаевско-Кривой Рог. Най-скорошният пример е поражението край Правдино, което струва на ВСУ десетина единици техника и пленници.

Съдейки по хронологията на боевете в южната част на страната, врагът настъпва във всички райони с очакването, че някъде руската отбрана ще се разколебае и ще бъде пробита. За каквото и да било спасяване на сили не може да става дума: село Сухой Ставок вече се е превърнало в нарицателно, тъй като е станало синоним на безцелното изпращане на украински части на заколение.

Телевизионните "говорещи глави" обичат да говорят за украинската "тактика на малките групи" и други напредничави решения. А на заден план се появяват видеозаписите от Давидов брод, където ВСУ тръгва в атака в походна колона: след като унищожава два танка, тя... просто спира в открито поле и е обстрелвана от руската артилерия.

Ако руските въоръжени сили са били критикувани за подобно нещо в началото на СВО, то украинското командване прави абсолютно същото нещо 8 месеца след началото на войната.

И не, ние не подценяваме бойните възможности на ВСУ, а само настояваме за трезв поглед върху нещата. Защото надценяването на врага е почти по-вредно от подценяването му.

Горепосочените факти ясно показват: украинските формирования под командването на същите генерали обективно понасят тежки загуби в жива сила и техника при атаки на позиции, на които се отбраняват 20 души. Правят глупави грешки и действат по шаблон.

Те могат да изстрелват цели пакети с HIMARS в нищото и да дезинформират собствените си командири за унищожени складове, които се оказват жилищни райони в Херсон, Перевалск и Первомайск.

Така че украинската армия може и трябва да бъде победена

Но е вярно и друго - ако въоръжените сили продължават да воюват с подразделения с численост на батальон, ако не променят подхода си към организацията на командването и системата за наказание и поощрение на личния състав, ситуацията на фронта няма да се промени.

Тогава врагът ще се възползва в пълна степен дори от простото числено превъзходство: ВСУ все още разполага с достатъчно техника и жива сила. 

Причините за отстъплението на руската войска

1. Липса на ротация. Подразделенията на 126-та бригада се сражават от март насам. Войниците излизаха в отпуск в най-добрия случай за 5 дни. Седем месеца на фронтовата линия без ротация. Непрекъснати сражения, рани, опитни и обстрелвани мъже са избити от щаба в продължение на седем месеца подред.

В края на август същите мъже разбиват 128-а закарпатска бригада на ВСУ, така че там е обявен траур. След това същите мъже бяха оставени на позициите си. Украинците направиха ротация, изкараха 128 души на почивка, докараха допълнителни танкови части и месец по-късно ни свалиха от позициите ни. 

Чудеса не се случват, колкото и героични да са войниците ни, ако селото се защитава от 15 души, а врагът атакува и обстрелва частите седем месеца подред, рано или късно единицата ще загуби боеспособност. 

2. Съдейки по характера на загубите, врагът е използвал тактика да се вклини между нашите укрепления. В условията на див недостиг на пехота нашите седяха в укрепленията, т.е. в села и полета с насаждения. Врагът е прекарал месеци в разузнаване, за да открие места, където може да проникне между укрепителните ни позиции. Редиците на нашите войски бяха силно разстроени, укрепленията бяха удържани, но мобилните резерви или ги нямаше, или не бяха достатъчни, за да се осъществи пробив.

Въстаниците се задържаха, но още през първите няколко часа бяха обкръжени, сражаваха се, докато свършиха боеприпасите, и си пробиха път. Армията разполагаше с толкова малко сили, че дори не успя да хване обкръжените мъже, а повечето от тях излязоха при нас. 

Времето беше лошо, двете страни не използваха артилерия. Затова е логично да се предположи, че ако разполагахме с определен брой тактически групи, оборудвани с тежки хеликоптери, способни да виждат на няколко километра, пробивът щеше да бъде спрян. Но нямам данни, че танкистите са се сражавали до последния човек, моля да ме извините, ако е така. 

3. Момчетата на терен масово съобщават, че нашите тактически знаци, т.е. "Z" и "V", са били нанесени върху оборудването на противника, което е допринесло за объркването в първите часове на битката, когато фронтът се е сринал.

Ако това е вярно, означава, че врагът разполага с американска мрежово-центрична система за управление на битката, при която всички единици на бойното поле са свързани в мрежа и са обозначени на компютри, дори на ниво рота, да не говорим за ниво батальон-полк.

По този начин дори сержантът на рота в Humvee, БМП или Т-64 може да види на екрана къде са собствените му подразделения и къде са другите и не го интересува какви знаци има върху бронята.

Ако това е така, е много лошо, тъй като това е качествено ново ниво на контрол над войските. А нашето отстъпление е следствие от загубата на това уравнение.