Кризата в Суецкия канал доказва колко е крехка световната икономика

Едва ли има човек, който да не е разбрал, че един от най-големите кораби в света се „заклещи“ напречно на Суецкия канал.

Изписаха се тонове мастило, едни се ядосваха, други възмущаваха, трети пък доста се позабавляваха, пише Труд. В крайна сметка след няколкодневна неравна битка корабът Ever Given бе освободен да си ходи по живо, по здраво по своята корабна работа.

Води ли тази временна криза обаче до някакви що-годе сериозни изводи или си остава на нивото на смешни картинки във Фейсбук?

За мен ситуацията е нагледно доказателство за крехкостта на световната икономика. Едно от нещата, с които цял живот съм се занимавал, е свързано с метали. В това си качество съм сред създателите на най-голямата рециклираща браншова организация у нас.

Именно от гледище на стоманата ми се иска да споделя своите „пет стотинки“ по темата. Не просто, защото това е нещо, от което разбирам, но и защото стоманата е един от моторите на световната икономика.

Преработката на метали има пряко отношение към строителството, автомобилостроенето, производството на техника и много други. С други думи, ако нещо се случва в сферата на стоманата, то касае не само професионалистите в тази сфера, но и целия свят.

Та, влияе ли кризата в Суецкия канал върху стоманата по света? Косвено, да. В случая няма пряко покачване на цените на скрапа (основната суровина заедно с желязната руда за металургията) и на готовите стоманени изделия, което да се съотнесе към заклещения кораб.

Проблемът обаче не е в прекия ефект, а в косвения такъв. От месеци (приблизително от втората половина на октомври) световната металургия заработи на пълни обороти.

Заводите са препълнени със заявки, които идват в следствие на активната държавна намеса с цел справяне с коронакризата. Множество държави предприеха подход, при който се справят с икономическите последици от пандемията чрез мащабни социални плащания и още по-мащабни инфраструктурни проекти.

А колкото по-мащабна инфраструктура се строи, толкова повече стомана влиза в употреба.
Следователно в тези последни няколко месеца всички големи металургични заводи бълват продукция.

Това води до повече кораби, които превозват скрап и желязна руда до заводите и също така повече кораби, които превозват готова продукция от завода до крайните потребители. Добре, обаче това свръх потребление на стомана води до друг ефект - цените на морския и речен транспорт са на нива, каквито светът не е виждал.

Ако преди струваше по 30-35 долара на тон да стигне арматура от Турция до Далечния Изток, днес фрехта вече е над 50 долара по същата релация.

Отделно, поради това, че голяма част от света е в локдаун от година, това доведе до бум на онлайн покупките, което води до още един бум на морски транспорт - този път с цел да се пренесат (основно от Китай) въпросните купени онлайн стоки.

Много китайски производители на стоки плащат за това контейнери да се връщат до тях празни само и само да не се позволи друг да ползва контейнери въобще. Като цяло, в момента цялата световна икономика се движи от все по-малкото (на фона на търсенето) и все по-скъпите кораби.

Именно днес да бъде блокиран (макар и за кратко) Суецкия канал, това има огромни последици. Можем да очакваме ръст на цените на морския транспорт, а оттам и скок в цените на всички стоки - хранителни, електроника, строителни материали и пр.

Накрая можем да си кажем, че миналата година покрай пандемията разбрахме колко е крехък модерния ни начин на живот.

Днес, покрай един заседнал кораб ни се отдаде възможност да оценим колко е крехка световната икономика. Затова трябва да сме много предпазливи в икономически план - понякога си правим планове и разчети, които се обръщат с главата надолу от малко по-силен вятър в Суецкия канал.