Отпадна и последният възможен шанс за съставяне на правителство в рамките на настоящия парламент, след като "БСП за България" обяви, че ще върне неизпълнен третия мандат в понеделник. Политическите пластове очевидно все още се разместват и засега не се вижда краят на спиралата от избори.

Ето какво казва по този повод политическия анализатор Кузман Илиев пред БНР:

Лятото на 2020 година мина под слогана на думата промяна. Преди няколко дни за н-ти път беше връчен третият мандат за съставяне на правителство. Защо тази промяна, която очаквахме, не се реализира?

"За да реализирате промяна на нещо, трябва да имате много ясна визия, много ясна представа, как искате да изглежда тази промяна. Проблемът в България не е, че няма промяна. Винаги има промяна, винаги има някакъв процес, в който се изменят нещата.

Въпросът е, че посоката, в която това се случва, не винаги е най-удачната, не винаги на нас като български граждани ни допада. Хората, които дойдоха да извършат промяната, трябва да кажем за тях, че бяха доста наивни, доста непознаващи българския контекст и честно казано, ако си говорим откровено - неподготвени.

Неподготвени по линия на тяхното историческо познаване на българските реалности, по линия на познаването на българския бит и душевност, по линия на това че в дипломацията трябва да си ходове напред, тъй като България от самото си създаване винаги е била на много сложен кръстопът - геополитически, икономически, географски, транспортен, всякакъв.

Тези хора дойдоха с големи очаквания, но в крайна сметка това, което се видя, докато управляваха година и половина, е че нямаха особена визия как да променят нещата. Не забравяйте обаче, че промяната може да означава нещо да стане по-лошо отпреди. 

Факт е, че в България в момента нещата не са по-добре, отколкото бяха. Може смело да се каже, че заради външната конюнктура и това, което се случва в момента в България, много хора живеят по-зле, разбира се, с оглед на инфлацията, тежката енергийна ситуация, неприятните мигрантска, енергийна и военна криза, в които оперира и България на международната арена. Имаше голяма кошница и много малко неща се случиха, тъй като нямаше ясна визия и добро познаване на процесите за това как точно и в каква посока да се случи промяната. Просто имаше голям наивитет. 

Предполагам, че не очаквате да видим правителство в рамките на настоящето Народно събрание.

"Не мисля, да. Шансовете са нищожни. Дори чисто математически няма никакъв смисъл в това, няма как да стане. Демократична България още в началото казаха, че няма как с БСП, с която бяха в коалиция доскоро, заради нейните проруски позиции, това е невъзможно. Дори президентът много ясно осъзнава според мен, че това е напълно невъзможно да се случи. Дори е леко странно как той казва, че партията с най-голям шанс да сформира кабинет е БСП.

Не, това е Демократична България. Всички виждат, че подадената ръка и от ПП, и от ГЕРБ, е към ДБ, тъй като по същество, те вече стигнаха до този извод след няколко години, аз от доста време се опитвам това ясно да го обясня, а те вече почват да го показват - тези формации ПП, ДБ, ДПС и ГЕРБ са с абсолютно еднакви политически ценности - геополитически, културни, визия за развитието на България как трябва да се развива/ да не се развива. Разлика между тях няма. 

Единствената разлика е в това кой ще управлява, как ще се балансират отношенията помежду им. Коалицията изглежда неизбежна, тя се материализира и по отношение оръжията за Украйна, и по отношението на пускането на Северна Македония със зелен светофар да почва преговори въпреки явния антибългаризъм, който там ги тресе. Тези формации са едно и също.

Точно БСП няма как да направи спойка. Президентът директно отряза тази възможност. Не зная каква е неговата идея и дали всъщност идеята не е да има постоянно служебни правителства, но той не може да бъде обвинен, че предизвиква тези служебни кабинети просто защото на няколко избора тази коалиция, която всички виждат да се материализира, просто отказва да стъпи в официален церемониален брак".

Аз съм съгласен, че споменатите партии са различните лица на една монета. Обаче да задълбочим, докато търсим генезиса на тези партии. ГЕРБ се появиха, за да се изправят срещу БСП. Продължаваме промяната се появиха като отговор на статуквото, утвърдено от ГЕРБ. Въпреки сходните си позиции, дали обаче наистина тези партии ще се прегърнат?

"Конфликтът пак донякъде опира до личностни отношения и до борбата кой ще седи на трона, на политическия олтар. Ако се върнем назад и направим още една оценка за това как ГЕРБ дойдоха на власт, трябва да припомним, че онези идейни политически и бизнес кръгове, които днес стоят зад Промяната, бяха тогава зад ГЕРБ. 

"Глобална България" (б.р. сдружение, в което участват Иво Прокопиев и Цветелина Бориславова) привестваше Бойко Борисов като човека, който ще изгони БСП от властта. Впоследствие те се разлюбиха, но това не означава, че те не са едни и същи, не означава, че по същество - като визия, възглед, като проекция на политически идеи, те не са много сходни.

Аз съм гледал интервю на бившия премиер Борисов, в което той абсолютно в прав текст казва, че негови четири или пет министри са препоръчани лично от г-н Прокопиев. Няма как на нас с вас да ни се обади някой да му препоръчаме министри. Има някаква друга причина. 

Впоследствие настъпва едно скарване, едно настървяване на тези лагери, тъй като Борисов вече се манципира, и ние днес живеем в реалността, предопределена от конфликта между тези хора, което е изключително безразсъдно, пошло и недостойно, защото България е една много велика историческа държава и нейните граждани не заслужават такава пародия и цирк".

Като гледам българската политика и се струва, че основните теми в нашите възгледи са националния нихилизъм и европейският слугинаж. Ние престанахме да бъдем българофил.

"За съжаление, от много отдавна ние сме престанали да бъдем българофили. До голяма степен под влиянието и давлението на различни геополитически външни центрове. Може би повратен момент, в който това се засилва изключително много и ние загубваме националното си достойнство, е след края на Първата световна война. След края на двете национални катастрофи много тежки моменти изживява България в опита си за национално обединение. 

След Първата световна война настъпва в България един пораженчески дух, едно действително много тежко бреме, едно усещане за липса на перспектива, усещане за липса на вътрешни и собствени сили, за липса на посока. Това е много тъжно, но е факт. 

Насетне ние винаги започваме да гледаме дали на Изток или на Запад, но загубваме възрожденския си идеал, загубваме идеята, че ние можем сами да направим Ренесанс, можем да възстановим националното си самочувствие на империя в Средновековието, на страна с невероятен културен принос към Европа, със собствена политика, страна, която може дори да се опълчи на Великите сили, за да защити националния си интерес както прави при Съединението, с Независимостта си, както прави с няколко много смели хода и при Балканската война. 

Ние загубваме вяра в себе си и започваме да гледаме с комплекса на малкия, тъй като след Ньой България е орязана и страната започва да граничи със себе си, което е ужасяващо. В този смисъл днес ние живеем един век по-късно в наследството точно на Ньойска България, с усещането, че нищо не зависи от нас, че някой друг трябва да ни покровителства, опитваме се да се мушнем под крилото я на Русия, я на САЩ, не гледаме националния си интерес нито в енергийна, нито в икономическа, нито във военна гледна точка. 

За нас като стратегически разположена страна на Черноморския бряг е много опасно да се разразяват конфликти в региона. Ние сме загубили дори инстинкта си на самосъхрание, което вече е много тежка форма на деградация, много спешно трябва да има събуждане".

България може сама, Вие сте от хората, които го твърдите. Така е озаглавена втората ви книга, която издадохте преди два дни. Загатнахте причините, поради които сте се спрели на написването. За мен е много тъжно, че все повече хора обаче не вярват, че България може сама. Това е големият проблем. Отказахме се от възрожденския си идеал и сякаш вече няма надежда, че ще се събудим като нация.

"Аз съм много голям оптимист, което обаче не означава, че не гледам реално на нещата. Вие сте много прав в констатацията си, че националното ни самочувствие, духът ни в момента, поведението ни, практически ние не сме субект на международните отношения, а ние сме обект, на нас само ни се казва какво да правим, ние тотално сме изгубили суверенитета си.

Не можем буквално в един План за възстановяване да си отстоим вътре стратегическа инфраструктура, която по-късно трябва да преговаряме, гледат ни всички и ни се чудят, не сме ли знаели, че имаме нужда от тези енергийни мощности, които затваряме в такъв невероятен и бърз порядък, в който не можем практически адекватно да си защитим националната сигурност... всичкото това нещо е факт, но може да бъде обърнато.

Трябва да бъде обърнато на ниво разговори, на ниво разбиране, на ниво пропаганда, образование, създаване на импулс, който да тръгне отдолу сред хората. Ако ние не генерираме политическо ръководство, което има национално самочувствие, което познава историята си, знае откъде идва и накъде отива, респективно има самочувствие за всичко, което България е била през Средновековието - национална империя, една от трите на континента, изцяло национална империя със собствена азбука и църква..

Ние имаме много силен пример как можем да бъдем защитени в рамките на една универсалистка идея за християнството, за Европа, която да е обединена практически под ценностна система (християнството), но въпреки това да запазим националния си облик, да не бъдем претопени. Ние това сме го загубили. Ние си представяме, такова политическо ръководство генерираме, че трябва да се претопим, за да се харесаме, че трябва да се снишим, за да се харесаме.

Тук не става дума да се дървим или да не сме диaлогични. Става дума наистина да защитаваме собствения си интерес, да се държим отговорно и да ни защитават хората, да имаме самочувствие.

По този начин с времето ще се повишат доходите, ще дойдат инвестициите, България ще се превърне в сигурна среда. В момента реално не планираме нищо със собствен хоризонт, не го отстояваме, нямаме гръбнака, с който смело да говорим на равна нога с европейските партньори, ние дори не можем да се възползваме от благините, които ЕС би могъл да даде с отворените пазари, не се възползваме от абсолютно нищо, а по-скоро се настройваме да взимаме наготово пари, които се раздават от ЕС, което дългосрочно чисто икономически погледнато е много грешно, защото ако не знаеш да ловиш рибата, а някой ти я дава, рано или късно ще си гладен.

Това не можем да разберем: можем да сме част от нещо голямо, можем да споделяме ценностите с хора, но въпреки всичко - да бъдем себе си. Ако нещо не ни харесва, например, накъде тръгва Съюза, защото той олевява, става зелениски, социалистически, вече се конфискуват печалби, национализират се компании, слагат се квоти, бърника се в цени, най-големите глупости икономически, но ако ние не можем да дадем отпор, имайки собствения си опит от социализма как не работи, изхождайки от националната си сигурност, губим лице и губим смисъл да съществуваме като нация. Много ясно се вижда, аз сега разработвам един доклад в момента.

Проследявам градската тенденция, през 1986 година сме над 9 милиона. В края на този век ще бъдем около три милиона и половина. Това е топене каквото само в невероятно тежка икономическа криза, даже не толкова във военна среда, може да се стигне до такива апокалиптични темпове на нацията. Това е заради липсата на национално самочувствие, хоризонт, чувство за общност, за обединеност".

Голяма част от експертите смятат, че Планът за възстановяване, който сега се представя едва ли не като спасителна сламка, е вреден. Ние сме говорили с вас, че целенасочено сякаш се разрушава българската енергетика.

"План за възстановяване, но от какво? Нещо много страшно е, когато има план на държавно равнище. Всеки прави планове - домакинства, фирми, всеки прави планове. Проблемът е, когато държавите и наднационалните квази държавни структури като Европейската комисия планират. Тогава имаме голям проблем.

Самият факт, че имаме план, е казус, още повече, че ние се възстановихме отлично от политически предизвиканата икономическа криза от COVID-19. Той съществуваше, беше проблемен, разбира се, но паниката, с която се реагира, и вредата на икономиката беше изцяло политически движена и мотивирана. Това беше една истерия политическа, която няма обяснение.

Това е историческа вина на европейското политическо ръководство на всички нива, начинът по който се отговори на кризата. Махнаха се ограниченията, икономиката се възстанови много бързо, обаче планът остана. Ние трябва да се възстановим от нещо, от което сме се възстановили. Това е абсурдно. Финансира се това нещо на общоевропейско равнище, ние като данъкоплатци ще трябва да го плащаме.

Какво ни се предлага? Да ни се дадат някакви пари, примерно 3 милиарда, които нашата икономика и енергетика в частност генерира по естествен път за 2-3 години от продажбата на електрическата енергия. Тезите, че вече няма да имаме нужда от въглища, нефт и газ, са абсолютно тези на лунатици. Това няма нищо общо с реалността. От енергията, която човечеството използва, 4 % са ВЕИ-тата - слънцето и вятърът, а водата виждате, че се атакува от много зелени, защото се убиват флора и фауна в рамките на водоемите. 

Абсурдно е да си мислим, че цивилизацията може да продължава да работи и ние да зачеркнем изкопаемите горива, но на европейско и национално равнище тези неща се случват по един несъобразен с реалностите начин. Така че този План за възстановяване е вреден отвсякъде, в него половината проекти нямат нищо общо с реалността. 

В него частният сектор, който трябва да прави инвестициите, тези големи енергийни компании, които са в България, не беше повикан да бъде попитан в какво би инвестирал. Този План се направи на коляно от някакви хора, които нямат въобще идеи хабер как функционира икономиката и от какво има нужда тя в енергиен смисъл, кой какво би извадил, защото частният сектор трябваше да финансира до голяма степен тези проекти.

Не беше нужно публични средства, такива огромни, да се наливат. Ти реално какво правиш? Трябва да си затвориш половината, даже над 60 % от енергийния микс, за да получиш едни пари, с които в един момент какво ще правиш, ако нямаш достатъчен капацитет, с който да генерираш собствена ел. енергия? Трябва да внасяш от съседите си. Абсолютно абсурдно. За мен Планът е вреден".

Предстоят нови избори, които даже като че ли бяха предизвестени още от момента, в който разбрахме официалните резултати от вече предишните. Какво очаквате, че ще излъчи поредният вот?

"Докато не се разплете Гордиевият възел, а именно кой ще управлява София, това най-вероятно при нови избори трудно ще са ГЕРБ, но до този момент ще останем в тази разкрачена и патова ситуация, в която никой няма да иска да влезе в управлението. 

На терен виждаме, че ГЕРБ, ПП и ДБ могат да управляват само заедно, няма друга форма, математика няма, следователно нещо трябва да се промени, едната част трябва да изчезне или да намалее като относителна тежест, за да стане силна другата.

През изборите в София - там е заровено кучето. Ако има промяна на баланса на силите, ще започне сериозен прилив към по-либералните формации, които ще наберат скорост и ще могат на национално равнище да проектират тази сила, ще имат по-голяма тежест и ще могат да имат стабилно мнозинство без ГЕРБ. Това означава и неизбежен процес, дали искат или не от ГЕРБ, на роене - постепенно електорално прибиране.

Като профил очевидно, пак казвам, те са много близки до ПП, ДБ и другите либерални формации не могат да предложат алтернатива, а не са припознавани от тях, т.е не могат да управляват с тях. Следователно на тяхно място трябва да бъде издигнато нещо ново или паралелно с тях, но нещо с по-консервативен и алтернативен прочит, нещо проевропейско, но суверенистко тип Орбан.

Това нещо в началото ще бъде малко, неизбежно ще запълни тази вакуум, който се освобождава идеен, тъй като огромна част от българите искат това, убеден съм, най-малкото 60 % от тях не излизат да гласуват, затова ще се насочат към такъв тип проект. Така с времето ще се завърне балансът - може би няма да е точно двупартиен, но най-малкото ще има консервативно и либерално. 

Ще има много мощна неизбежна либерална вълна, която се случва и сега, но до няколко години ще се засили, а след това ще има реакция на нещо консервативно, което засега не се вижда на политическия хоризонт. Практически в парламента не сме проектирали нито една консервативна формация. Не знам дали Възраждане се определят така, на моменти някои от идеите им са. 

Това, което българите искат, заради натрупани исторически причини, е нещо, което да е проевропейско, защото България е създател на европейската цивилизация, но суверенистко, което да защитава лицето на България, а не да практикува слугинаж в Европейския съюз. Докато не дойде това, ще си направим още 5-6 избори. Просто София е рубикон".

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук