Кузман Илиев обясни деформацията защо гръцките домати в Сливен са по-скъпи от тези в Париж

"Глобалната верига на доставки е грубо деформирана. Смазаният износ на торове от Русия и Украйна засяга производството на соя в Бразилия, която, от своя страна, не може да захрани говедовъдството в Китай - а това касае пазара на месо в Европа и САЩ. Компрометирани са добивът и плавният износ на пшеница, ечемик, слънчоглед и олио…"

Това заяви в сутрешният блок на БНТ икономическият анализатор Кузман Илиев.

"А страните заместители на растителни масла и фураж “се затварят”, за да подсигурят продоволствената си сигурност. Стокооборотът, мерен в калории, е на историческо дъно, за разлика от стойността на индексите, измерващи цените на храните, които са на исторически пик.

Застрашено е изхранването на света - стотици милиони са под риск от липса на храна. Завръщат се протекционизмът и рефлексът към автаркия - икономическото самозадоволяване.

Намаляването на някои данъци и акцизи не е проинфлационна мярка, защото не увеличава количеството пари в икономиката. Тегленето на външен публичен дълг го прави, защото вкарва нова парична база и по този начин действа проинфлационно", категоричен е експертът.

"Намаленото ДДС на хляба няма да намали цената му в магазина, но относително ще охлади поскъпването му, давайки въздух на потиснатите хлебопроизводители. Ако значима част от тях излязат от играта заради безумния скок на суровини, горива и жито, цената на хляба априорно ще тръгне нагоре, защото ще е ударено предлагането му.

Валутния си суверенитет губим 1997-1999г., когато безродни мошеници убиват покупателната сила на българския лев. Оттогава насетне нашата валута е първо немската марка, след това - еврото.

Левът, технически гледано, е паричен заместител за евро. Бидейки част от валутната еврова зона посредством валутния съвет (борда), ние влизаме в схемата “център-периферия”, където новите пари влизат първо в центъра - Париж и Франкфурт - и повишавайки цените, вървят към периферията - България", анализира Илиев.

"Затова гръцките домати в Сливен са по-скъпи от същите гръцки домати в Париж, а инфлационната премия у нас винаги е по-голяма - средната инфлацията у нас и сега е 2.5 по-голяма от френската. В това е единственият резон да се върви към “центъра”, без да имаме илюзии - нито ще потече мед, ако влезе във валутния съюз, нито някой ще ни избачка бачкането, ако искаме да сме богати и проспериращи.

Проблеми с лесното задлъжняване тя самата си има много голям, но явно и “вън” от нея се справяме отлично с трупането на дълг - въпрос на политическо решение и държавническо чувство е дали да правиш устойчив растеж или да трупаш дълг, за да те преизбира народът. Това са правилата на играта по темата “за и против еврото” - харесва ли ни или не, изборът е между по-малкото зло.

(Примерът с високата инфлация в Прибалтийските държави, станали членове на еврозоната, е неуместен. Те де факто са в състояние на доброволна автаркия - политически бламират Русия и Китай, купувайки всички междинни стоки и суровини в пъти над средните цени.)

Третата, споменавана засега под сурдинка опция - излизане от борда, за да имаме “паричен суверенитет” - не я коментирам: ще имаме постоянна висока политически движена инфлация и нисък стандарт. Ще си останем с паричните заместители, които никой не приема насериозно в цивилизования свят", алармира финансистът.

"Икономическият национализъм за разлика от политическия е глупост - едно е да мислиш, че можеш да си произвеждаш всичко сам и да си “управляваш валутата”, която никой не иска, а съвсем друго е да си пазиш традициите, културата, сигурността и геополитическата автономия.

П.П: Има и четвърта валутна възможност, за която никой досега не говори - “златен лев”. Валутата ни, обезпечена със злато, която никой не може да манипулира политически, обезценявайки парите на българите. Аз подкрепям нея", завърши Кузман Илиев,