Кузман Илиев разтърси нета с думи за Македония, България и "зловещия болшевик Сталин"

Икономическият и политически анализатор Кузман Илиев написа много важен и ключов коментар в социалната мрежа, свързан с горещата тема за Северна Македония и историята на България.

Вижте текста на експерта, който буквално взриви Фейсбук:

Проблемът не е в Македония, проблемът е в България

Не, проблемът не е в Македония - тя е само една географска област. Впрочем една от трите изконно български исторически области - Мизия, Тракия и Македония.

Не е драмата, че днес “северномакедонците” мразят българското, че ни викат “фашисти”, “татари” и “окупатори”. “Македонизмът” е по подразбиране “антибългаризъм”, той няма друга дефиниция. Измислен е като “преходен идентичностен етап” от сърбите, които не успяват да сърбизират най-жилавия български край на едноутробната майка България - македонския.

Проблемът всъщност е, че зловещият болшевик Сталин победи именно в България. Родовата ни памет е тотално изчегъртана, а кървавите следи са зараснали като грозен душевен белег.

Това е бил и перфидният замисъл на Коминтерна - да няма нации. Да няма България - да има Мизия, Тракия, Македония и Добруджа. Да няма български език - да има мизийски, тракийски, македонски и добруджански. Класова (пролетарска идентичност), а не национална - българска.

Българите - да нямат никаква идея откъде идват. Съответно - и накъде отиват. Успехът на мустакатия диктатор е ювелирен. Стряскащо е как с насилие и образователна пропаганда успешно можеш да манипулираш национална принадлежност, да месиш идентичности, да изтриваш родова памет, да настройваш българи срещу самите тях в нерешим и самоубийствен психологически конфликт.

Да има днес “бивши българи”, които мразят свирепо българското. И да ни поучават, и овикват - скоро и от трибуната на ЕС…

Македония не е “най-романтичната част на българската история”. Тя просто е земята, на която Борис Михаил Покръстителя приема християнството. Тя е мястото, където учениците на Светите братя създават старобългарската азбука като целенасочена българска политика на държавата ни. Там е старопрестолната българска столица на Самуил - Охрид.

Там е Охридската архиепископия, в която се запазва неугасимият огън на българския дух след като османските завоеватели заличават Търновската Патриаршия и изтребват или изселват духовните ни водачи.

Там започва и Възраждането ни, а братя Миладинови събират БЪЛГАРСКИ народни песни (днес фалшифицирани като “македонски”) и като апостоли мъченици на българския дух създават на свой ред нови ученици, които да защитават българщината от духовния гнет на гърцизма и политико-верското мачкане на османците.

Казахме, че Възраждането ни започва там - от Банско, дало възкресителя на българската нация Паисий. Той пък даде пълнокръвната програма за националното ни освобождение - “История Славянобългарска”.

Общобългарското движение за независима църква започват от Скопие и Враца. Дядо Славейков списва най-четения български вестник за времето си “Македония” - да не би заформящият се роден политически елит да изостави/размени Македония срещу частична църковна независимост.

Явно напразно загинаха българските офицери и генерали в Илинденско-Преображенското въстание - за освобождението на останалите поробени българи в Османската империя след краха на Сан Стефано.

Напразно загинаха над 200 хиляди български войници в Балканските и Първата световна война, посветени за освобождението на Македония - останалата поробена до 1941г., когато е освободена от Царя Обединител Борис Трети (т. нар. окупатор)…

Напразно, защото явно “Македония” била “димка”, чуваме като мантра от безпаметните ни и изкуствено медийно наложени псевдоинтелектуалци по телевизорите.

Димка и пушек има само в главите ви, приятели. И не Путин ви мачка днес, а Сталин от 1934-а година - с неговите интернационални комунистически полюции, изразени в антибългарската резолюция за създаване на нова нация - “македонската”.

Ако Македония влезе нереформирана - тя ще има иск върху старобългарската азбука, върху църковната ни история и Охридската архиепископия, върху Средновековието ни (тогава сме една от трите империи в Европа), върху Възраждането ни, върху Революционното движение, което защитава българския етнос и национално самосъзнание в македонските земи.

Тези неща “френското предложение” не третира. Съжалявам. А това е грамадният ни принос към европейската цивилизация и само него не може да ни отнемат. Или може? Новото мнозинство по темата - ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС ще кажат.

Когато Борис Покръстителя ни вкарва в голямото християнско семейство, той вижда и нещо плашещо всеки родолюбив държавник. Чрез богослужението на гръцки, ще изчезнем като нация и самосъзнание, претопени по византийски. Затова и командирова Светите ученици да създадат писменост, изгражда Охридска и Преславска книжовни школи - да бъде преведено Божието слово на говоримия език на народа.

Апропо: три-четири века преди французи и англичани - да ме прощават като са тръгнали да ни цивилизоват те или руснаците, на които пък даваме писменост и богослужебна книжнина за навлизане на православието…

Напомням все пак, че в Средновековието на Европа един от трите класически езици е именно старобългарският - заедно с латинския и гръцкия.

Но какво значение има това днес, нали? Някаква си нищо и никаква история. Кой и защо да помни?! Блажени са невежите и нисшите духом, а нали това беше генерално целта - да сме безформена и лоботомирана маса, която всеки поучава, наритва и осмива, която няма усещане за общо минало, настояще и бъдеще. А резултатите ги виждаме оттам и икономически, културно и социално - просто няма как да закъснеят.

И не, мъката ни не е Македония - тя е само лявата ръка на етно-културната снага на България. Мъката, голямата мъка е в сърцето и мозъка на Стара България, където жестоко и вероломно е увреден центърът на паметта и разума.