Кузман Илиев със силен призив навръх 3 март

Днес отдаваме почит на всеки, който е загинал или помогнал за политическата свобода на България. Възрожденци, революционери, даскали, просветители, спомоществователи на националноосвободителното дело, хайдути, мъченици, почернени майки, опълченци, църковни деятели, войниците от руската армия и различните народи в състава й, оженили се за напоената с кръв и безценна българската земя в освободителната Руско-турска война от 1877-1878г… Това написа в профила си във Фейсбук икономистът Кузман Илиев. 

"Спомняме си със свити сърца, пълни с благодарност и мъка за многолюдните български семейства, подредени в неописуема колона и клани един след друг на дръвника в Батак и на много други места - без да продумат ни дума на хленч или жал, стъписвайки палачите си с фанатичната си решимост за саможертва.

Ние сме благодарен народ, което не означава послушен или раболепен. Винаги ще сме благодарни за сторената добрина, а дали мотивите за помощта са били само благородни - дори е безпредметно да се коментира. Никой не ни е длъжен, в крайна сметка.

Воювали сме срещу руснаците през Първата световна война, за да браним земята си, но доблестта изисква на този ден да отдадем почит. И да не политизираме историята с днешна дата", пише още той.

Ето и пълния текст на коментара му: 

Честит празник на свободата, братя българи!

Днес отдаваме почит на всеки, който е загинал или помогнал за политическата свобода на България. Възрожденци, революционери, даскали, просветители, спомоществователи на националноосвободителното дело, хайдути, мъченици, почернени майки, опълченци, църковни деятели, войниците от руската армия и различните народи в състава й, оженили се за напоената с кръв и безценна българската земя в освободителната Руско-турска война от 1877-1878г…

Спомняме си със свити сърца, пълни с благодарност и мъка за многолюдните български семейства, подредени в неописуема колона и клани един след друг на дръвника в Батак и на много други места - без да продумат ни дума на хленч или жал, стъписвайки палачите си с фанатичната си решимост за саможертва.

Ние сме благодарен народ, което не означава послушен или раболепен. Винаги ще сме благодарни за сторената добрина, а дали мотивите за помощта са били само благородни - дори е безпредметно да се коментира. Никой не ни е длъжен, в крайна сметка.

Воювали сме срещу руснаците през Първата световна война, за да браним земята си, но доблестта изисква на този ден да отдадем почит. И да не политизираме историята с днешна дата.

В същото време не сме махали едно иго, за да го заменим с друго и сме отстоявали тази си позиция с огромните си национални победи: в битката за Църковна независимост, Априлското въстание, Опълчението на Шипка, Сръбско-българската война при Съединението, обявяване на Независимостта ни и героизма при Балканските и световните войни. Всяка от тези дати заслужава да е национален празник, но без 3-и март, не би било възможно дори да го коментираме.

Целият ни национален идеал се свежда до: съхранението на българския дух и националното ни самосъзнание. Единение на българите под общ народен покрив, въплътен в “Сан Стефано”.

Независимо от политическите договорки и сметките на дребно между Великите сили или Русия, Сан Стефано не е друго освен препотвърждаване на очевидните реалности на терен: в Мизия, Тракия и Македония векове наред живеят преобладаващо българи с изявен народностен дух и самосъзнание.

Това Екзархията и Цариградската конференция формално са легитимирали половин десетилетие преди Освобождението и след Априлското въстание, а признанието е на целия политически свят. Неслучайно Гоце Делчев подкрепя горещо общобългарския характер на празника, неслучайно е и че при комунизма у нас той не се чества - идеята за общобългарски дух от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море била… как беше: “великобългарски шовинизъм”.

Безобразният Берлински конгрес ще тежи на съвестта на онези, които са разделили етническата ни снага на пет части с оглед само и единствено на политическата целесъобразност. И не, без “кръв” - само с “еволюция” - в онова време няма траен резултат. Без четите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Хаджи Димитър нямаше да има Ферман за Екзархията.

Без саможертвата на мъчениците от Априлското въстание, светът нямаше да се втренчи в българския политически въпрос, провокирайки влизането на Русия в нова тежка война с Турция след травмиращия неуспех на Кримската…

П. П.: Тези дни имах доста участия в различни медии по основната тема на деня - войната, - като възнамерявах да не поствам нищо в социалните мрежи. Защото трагедията за човечеството е голяма и трябва смирение.

Все пак, за когото е интересно, преди пет дни развих генерално изходната си позиция към войната, коментирайки икономическите измерения на политическата и военна драма: инфлация, въоръжаване, енергийна криза, възможни решения. Пътриотизмът трябва да е просветен, а това става само с дебат, аргументи и разум, а не низки страсти и омраза от българи към българи.