"Лайф.ру" със сензационна версия как резидент на КГБ в Осло се провалил с вербовката на Йенс Столтенберг
В бившето шпионско ведомство на Москва лепнали псевдоним "Стеклов" тогавашния левичар и бъдещия генсек на НАТО, но той дори не подозирал, че общува с кадрови руски разузнавач
Съдбата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг отново се оказа под въпрос: както пише The Washington Post, тези дни в Брюксел представители на Доналд Тръмп фактически поставили на Столтенберг ултиматум, принуждавайки го да направи редица размествания в Алианса – включително да уволни заместника си Роуз Гьотемюлер, представляваща администрацията на САЩ. Съдбата на самия Столтенберг все още не е известна, но на Тръмп може да му потрябва опита на този бивш несъстоял се агент на КГБ, твърди „Лайф.ру” и разкрива, позовавайки се на източници от спецслужбите, малко известни подробности от кариерата на генсека на Алианса. Те звучат буквално като шпионски роман.
Роденият през пролетта на 1959 г. Йенс Столтенберг произхожда от изключително богат и влиятелен род в Норвегия, наричали ги „норвежките Кенеди”. Това не попречило на баща му Торвалд да изживее бурна младост с „участие в световните революции”, като през 1956 г. заминал за Будапеща да подкрепя антикомунистическото въстание и за малко не го смачкал съветски танк. Сестрата на Йенс - Камила, израснала сред студенти-анархисти и почитатели на „Червените бригади”, дори попаднала в затвора.
Бащата постепенно отрезнял и станал доста по-консервативен. Той напразно внушавал на младия Йенс да изслушва различни гледни точки и да търси компромиси.
Йенс активно участвал в демонстрациите против войната във Виетнам. После подготвял революционна експедиция до Хаити по примера на Че Гевара и Фидел Кастро.
След службата в армията Йенс постъпил в икономическия факултет на Университета в Осло. Оженил се. После решил да стане журналист и започнал работа във вестник Arbeiderbladet, привличайки вниманието на обществото с пиперливи статии, в които призовавал властите да напуснат НАТО.
Именно тогава на него обърнали внимание и в резидентурата на съветското посолство в Осло.
По това време баща му Торвалд Столтенберг се издигнал до лидер на управляващата Народна работническа партия на Норвегия, влязъл в парламента, бил министър на отбраната и на МВР. Майка му ръководила външната търговия на Норвегия, след това курирала работата на министерството на социалната политика.
Първата среща на младия Йенс Столтенберг със заместник-резидента на КГБ в посолството подполковник Борис Кирилов станала „случайно” на някаква изложба на левичар-авангардист. Подполковникът се представил като съветски дипломат (културен аташе) и покорил младежа с познанията за тенденциите в съвременното изкуство. Пили кафе, продължително се разхождали из центъра на Осло и обсъждали съветската „перестройка”.
Йенс бил недоволен от Горбачов, че прави отстъпки на „световната клика на капиталистите”. „Да, сега ви е трудно да живеете, на вас ви се струва, че комунистическият експеримент е несполучлив, но разберете, че Съветският съюз е пътеводен маяк за целия свят. Скоро към вас ще се присъединят европейските братя по класа и ще ви стане по-леко.”
През 1985 г. Столтенберт оглавил Младежката работническа лига, срещите продължили, но постоянно място за тях станала уютната таверна „Строторвет”. Седели на крайна маса до прозореца и спорили за всичко възможно.
Столтенберг изразил готовност да работи за Съветите, но само – въпросът бил принципен – на съвършено доброволна основа: никакви подписи за сътрудничество, никакви задължения и парични възнаграждения. Той искал да разговарят само по идеологическа проблематика.
Йенс не знаел, че още след първата среща Борис Кирилов написал задължителния доклад за срещата, образувал му досие и му измислил псевдоним „Стеклов”.
На вербовката на сина на самия Торвалд Столтенберг в Москва придали огромно политическо значение, особено след поредицата от провали на КГБ в Норвегия в началото на 80-те години.
Кирилов получил заповед да не бърза с вербовката на Йенс – щом младият човек иска да разговарят, значи така ще е. За КГБ било важно да знае какво се говори в дома на Столтенберг-старши, какъв е климатът в правителството.
И досега не е ясно как норвежките контраразузнавачи узнали за секретния съветски агент с псевдоним „Стеклов”. По това време Борис Кирилов усетил нещо нередно и от цялата документация предвидливо заличил всякакви споменавания за личността на „Стеклов”. Не можал обаче да предотврати предателството от Москва.
Майорът от КГБ към посолството Михаил Бутков (син на полковник от КГБ) през пролетта на 1991 г. отишъл в резидентурата на британското външно разузнаване МИ-6 в Осло и предложил услугите си срещу убежище в Лондон и прилична издръжка. Британците се съгласили, но поставили условие да разкрие името на агента Стеклов.
Бутков си взел отпуск и заминал за Москва. Била смутната 1991 г. – време на „безвремие”. Там Бутков убеждавал колегите си, че иска да работи със „Стеклов”. Получил името само срещу бутилка коняк и 1 салам. Впрочем помогнал му бащата (също полковник от КГБ) на неговата млада любовница Мария, която междувременно се развела и била готова да го последва в Лондон с малката си дъщеря.
На 22 май 1991 г. майор Михаил Бутков изчезнал от руското посолство в Осло. Любовницата му го последвала.
Борис Кирилов продължил всеки ден да ходи в таверната „Строторвет”. На 31 май Столтенберг нахлул разярен и направил скандал на дипломата.
„Твоите другари ме продадоха! Предали досието ми на англичаните, а те задействаха нашите жандарми. Вчера дойдоха у дома. Представяш ли си какъв скандал!”
Това, от което дипломатът се вкаменил, било, че Столтенберг си казал псевдонима „Стеклов”. Ужас! На Кирилов му станало ясно, че предателството е от „върха”.
„Върви по дяволите!” – го благословил на сбогуване младият мъж.
На вратата на заведението стояли двама здрави мъже, отвън чакали две черни коли. Не го арестували, за да спестят скандала с видния наследник на рода Столтенберг.
Инцидентът с неговото изобличаване не само окончателно излекувал Йенс от „детските болести на левичарството”, но и го настроил против Русия. В руската държава той виждал предатели на международното работническо движение, капиталисти и реваншисти, спрели грандиозното строителство на социалистическото бъдеще.
Самият Йенс след изобличаването се разминал с лека уплаха. Не е известно какво е струвало на Столтенберг-баща да замаже скандала, но накрая норвежките контраразузнавачи повярвали, че Йенс не е знаел, че общува с офицер от КГБ, и не е предал важни сведения.
След известно време напълно оправданият Столтенберг е назначен като чиновник в правителствената Комисия по отбрана. Това е началото на стремителна кариера: член на парламента, министър на търговията и енергетиката, министър на финансите...
През 2000а година става най-младият премиер в историята на Норвегия. А на 28 март 2014 г. Съветът на НАТО назначава Столтенберг за генерален секретар на Алианса за срок от 4 г, пише в заключение "Лайф.ру".
Превод: БЛИЦ