Les Echos: "Без две минути полунощ" — светът е на прага на ядрена криза

Русия и САЩ нарушават поредица от договори, които сдържаха разпространението на оръжия в продължение на много години - сега според Les Echos опасността от ядрена криза отново се е увеличила и то не само между двете страни.

На геополитическата дъска се появи Китай, който също разширява ядрения си потенциал, и Иран, ангажиран с обогатяване на уран, затова изданието призовава световните лидери да седнат на масата за преговори, преди да е станало твърде късно, пише "Поглединфо".

След падането на Берлинската стена светът никога не е бил толкова близо до дълбока ядрена криза - както си спомня Les Echos, това състояние е наречено от Еманюел Макрон „световно подивяване“. В историята на конфронтацията Изток-Запад имаше много моменти, когато бедствията едва се избягваха - например по време на Карибската криза през 1962 г.

През 80-те години на миналия век светът разполагаше с около 65 хиляди ядрени бойни глави, способни да унищожат Земята няколко пъти - благодарение на поредица от договори, сключени между САЩ и СССР, а след това и на неговия правоприемник Русия, беше възможно да се намали това число до по-малко от 9,5 хиляди.

Сега двете страни разполагат с най-големи ядрени възможности, докато на Франция, Китай, Великобритания, Израел, Индия, Пакистан и КНДР се падат само 10% от запасите от ядрено оръжие.

Именно тази сложна и крехка система е поставена под въпрос от Владимир Путин и Доналд Тръмп. "Това не е нов курс за въоръжение, който предполага натрупване на оръжие, това е по-тежка ситуация, защото изчезват самите правила на играта", уверява френският вестник Франсоа Хайсбург, специален съветник на Фондацията за стратегически изследвания (FRS).

Според него договорите подразбираха "много задълбочени инспекции в производството" и сега страните са изложени на риск да не знаят какво има врагът на склад.

Така през август 2019 г. президентът Тръмп потвърди решението си да оттегли Съединените щати от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег на действие и с по-малък обсег на действие, подписан през 1987 г. от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов.

Този „остатък от студената война“ забраняваше на двете страни да разполагат ракети с обсег от 500 до 5,5 хиляди километра, въпреки че САЩ, с подкрепата на 28 съюзници от НАТО, обвиниха Москва, че е нарушила договора поради тестването, производството и разполагането на крилатата ракета SSC-8.

Това позволи на Вашингтон, за първи път от края на Студената война, да извърши изпитателно изстрелване на ракета със среден обсег.

Друг важен стратегически договор за съкращаване и ограничаване на оръжията (СТАРТ III), подписан през 2010 г. от Барак Обама и Дмитрий Медведев, изтича през 2021 г. и страните могат да откажат да го продължат в тази ситуация.

Целта на договора е да намали броя на бомбите и ядрените бойни глави в двете страни до 1550 г., но засега нито Путин, нито Тръмп са изразили желание да започнат преговори.

Както подчертава Корентен Брюстлен, директор на Центъра за проучване на сигурността на Френския институт за международни отношения (IFRI), преразглеждането на договорите започна много преди Доналд Тръмп да встъпи в длъжност като президент и преди анексията на Крим от Русия*. Така, още през 2001 г. Вашингтон се оттегли от споразумението за ограничаване на системите за противоракетна отбрана.

Сега, както отбелязва изданието, на хоризонта възниква нов проблем: ядреният договор за неразпространение, ратифициран от почти всички страни (с изключение на Израел, Индия, Пакистан и КНДР, която се оттегли от споразумението), ограничи броя на ядрените държави.

Но едностранното решение на Тръмп да се откаже от прилагането на съвместния всеобхватен план за действие през 2015 г. е основна стъпка назад в неразпространението на оръжия: след него Иран започна да обогатява уран, необходим за производството на ядрена бомба.

Както обобщава Les Echos, в момента светът не просто участва във военната конфронтация между двете свръхдържави, които повече или по-малко поддържат равновесие благодарение на взаимния страх от ядрения арсенал на другия.

Откакто на геополитическата дъска се появи Китай, който разработи тактически ядрени оръжия, обхватът на възможните заплахи се разшири.

Европа обаче продължава да остава в сянка поради факта, че не е в състояние да демонстрира силата си. „Две минути преди полунощ“ преди Страшния съд - с такова заглавие през януари 2019 г. беше публикувана статия в „Бюлетина на учените-атомници“: ако според Франсоа Хайсбург в миналото поредица от договори помогна да се избегне ядрената война, сега има малко време за възобновяване на тези преговори.

* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от полуострова гласува на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).