Либералният фашизъм истеризира: Оставен без ръководство, соросоидът е безпомощен

Недопустимо и в разрез със здравия разум е да се разкарва по света във вид на пиарски пропаганден продукт психически нездравата Грета Тунберг, пише Труд.

Соросоидните истерици у нас напрягат последни силици покрай провокацията с постановлението за предсрочно освобождаване на убиеца Полфрийман.

Според Антон Станков, бивш министър на правосъдието и бивш съдия в СГС, „да постановиш такова определение е недопустимо, това е тотално в разрез с практиката на съдилищата.

“ Недопустимо и в разрез със здравия разум е да се разкарва по света във вид на пиарски пропаганден продукт психически нездравата Грета Тунберг. Но политици-глобалисти и либералдемократски централи го правят.

От отчаяние и безпомощност, от озлобление и страх за колективното и личното си бъдеще.

Наследствено обремененото не само със синдрома на Аспергер, но и с обсесивно-компулсивно разстройство девойче Грета отлично подхожда за обобщаващ образ на разнообразните по названията си НПО-шки групи за антиобществен и противодържавен натиск в Европа и Америка.

Диагностицирана е още преди пет години. Синдромът се среща и като „шизоидно разстройство в детската възраст“, самият Ханс Аспергер е използвал термина „аутистична психопатия“.

Това е актуалният символ на бесуващите по света и у нас зелени и глобалисти, джендъристи политкоректници.

Гъмжи там от нездрави субекти. Със зацикляне върху странични или дребни проблеми с вид на идеи-фикс, с настървено веганство или само вегетарианство.

С натрапливи мантри и действия за едно или друго правозащитничество, с патологично насаждане на всевъзможни страхове.

Чрез всички достъпни форми за насилие – през отворени за целите медии, от улицата, а у нас най-често чрез външен натиск от амбасади или чужди институции и централи.

Ето защо все по-често натрапливите искания и истерични действията на такива бесуващи люде и техни структури се сочат за прояви на либерален фашизъм.

Феминизмът се появява веднага след избухването на Френската революция, видна негова носителка е Клара Лакомб.

Яростна застъпница на правата на жените чрез радикалния революционен клуб „Червена роза“, наричан още „бесните“.

След поредица площадни изцепки и словесно бесуване в Конвента е прибрана в лудница. Първата феминистка Ан-Жозеф Теруан, символ на жена-гражданка и революционерка, изобразявана с пищов и сабя, скоро е пребита на улицата от гневни жени и умира в приют за луди.

Същото се наблюдава и по-късно. През ХХ в. с чудовищно насилие тоталитарни режими създават „синеоки рицари“, „арийска раса“, „съветски човеци“ и задължително водят през реки и морета от кръв стотици милиони хора към „светлото бъдеще“ и „алените хоризонти“.

Буквално днес заразени с джендъристка налудност групи спират филм на Уди Алън с обвинения за сексуална злоупотреба.

Обвинен от няколко жени в сексуален тормоз, знаменитият тенор Пласидо Доминго отменя всичките свои бъдещи участия в представления на нюйоркската Метрополитан опера.

Тукашната колективна Грета вяло и неловко се отбранява от напълно обоснованите нападки на квалифицирани и авторитетни юристи, на политици и общественици по повод освобождаването на „поправилия се“ Джок Полфрийман.

Там не попаднал на хора, но такива поправители дошли отвън, от крайно неприемания от българите Бългаpcки xелзинкcки комитет (БХК). Убиецът Джок нарече българския съд „корумпиран“, досега не си е взел думите обратно.

Не е изплатил и наложеното му от съда обезщетение на семейството на жертвата Андрей Монов. Според юрисконсулта на Софийския затвор Полфрийман категорично не се е поправил.

И според затворническите власти не е, точно обратното е вярно.

Но според протестъра Калин Калпакчиев и докладчика по делото Весислава Иванова се е поправил. В „Правен свят“ установяват, че двамата „са известни с опитите да влияят върху управлението и кадруването в съдебната власт чрез участието им в ръководството на политически зависимия Съюз на съдиите в България (ССБ).

“ Освен това са силно симпатични на БХК, на нейния шеф Кънев, на върховния съдия Лозан Панов и въобще на цялата соросоидна общност, която всячески ги подкрепя.

Важно уточнение е, че БХК и ССБ имат и общо финансиране. Пари към тях текат от Фондация „Америка за България“ и от проекти по т. нар.

Норвежки финансов механизъм. А за разпределението на сребърниците е ангажирано туземното подразделение на Соросовото „Отворено общество“. Все отвореняците се подават зад колективната Грета.

БХК няколко години готви освобождението на убиеца Джок, усилено работи за целта както вътре с него, така и отвън.

Както и когато може съдейства и Христо Иванов, за малко бил правосъден министър, задълго непеошник.

Имат заявки хората, стараят се да ги изпълнят. Затворническо сдружение основават на Полфрийман и адвокатите му, вкарват го в дискусии по облекчаване на условията на лишените от свобода. Ангажирали са се разни австралийски медии, известни личности, някои дипломати от Европейския съюз и САЩ.

С корумпираното правосъдие у нас се борят, излиза. Което според адвоката на Полфрийман Калин Ангелов „държи затворен един невинен човек“.

Има някои прилики с лова на вещици по времето на Маккартизма, казва Уди Алън.

Не само там, у нас е същото, либералният фашизъм истеризира, защото основателно очаква обратната по посока и равна по сила реакция срещу себе си.

Не само Доналд Тръмп задрасква глобализма за сметка на патриотизма, не само в отделни страни в Евросъюза зрее националистически реванш.

Тук тези нагласи са не по-малко силни, докато дори класическият либерализъм няма здрава основа, да не говорим за неолибералните му извращения.

Именно тези извратени форми са представени чрез Соросовите НПО, захранването им е външно, насочването – също. Оставен обаче без външно ръководство, соросоидът е безпомощен.

В тази среда се появяват най-много колониални администратори, но не и самостоятелно действащи политици и общественици. Могат да крещят три пъти дневно срещу Иван Гешев или който им е противен, но не могат да предложат своя прилична кандидатура.

Още по-малко и да я прокарат с нормални средства и без мощна външна подкрепа. Своя стойност тук просто нямат.

Палачинката рано или късно се обръща, цената се плаща. Олимпия де Гуж внася в Конвента „Декларация за правата на жените и гражданките“, заявявайки, че „Жената има право да се възкачи на трибуната и на ешафода“. През 1793 г. се изкачва и на двете.

Е, първо на трибуната. Защото не е викала само „Кралят е гол!“, а се е нахвърлила със същия възглас на много други, повечето злопаметни. Демокрациите наистина са кратки епизоди между две диктатури. Както и да бъдат наречени.