Либералният прогрес: Да бъдат изчегъртани белите хора заради "правата на малцинствата"

Понякога прогресивната патология оперира в такива отблъскващи крайности, че успява да предизвика реакция дори в средите на подчинените и прегърбени мейнстрийм либерали. И да изпрати сигурни сигнали към нормалните хора, че степента на разложението и разрушението просто не може и не трябва да се търпи повече, пише Владислав Апостолов за Трибюн.

Такъв е случаят със скорошния скандал с Английската гастролираща опера. Преди броени дни началството на престижния оркестър буквално уволни половината си музиканти по една единствена причина. Те бяха бели. Нищо друго. Всички махнати и „изчегъртани“ артисти са безспорно талантливи, доказани и опитни професионалисти. Много от тях са с този оркестър вече няколко десетилетия.

Но цветът на кожата на тези музиканти се оказа твърде неудобен за „настоящата година“. В епохата на канонизирането на рецидивиста Джордж Флойд и обезглавяването на стотици статуи на велики западни личности, класическата музика е... твърде класическа, твърде бяла.

От Английската гастролираща опера буквално и официално си казаха, че вече са решили да залагат на „разнообразието“. Това е причината за изтриването и изритването на половината музиканти от оркестъра – всичките бели и вече ненужни, даже вредни, ако пипате радиоактивните активисти за „права на малцинства“.

Да освободиш половин класически оркестър по време на пандемия само и единствено заради белия цвят на кожата на музикантите се оказа малко прекалено дори по екстремните стандарти на левия прогресистки либерализъм.

От профсъюза на музикантите в Обединеното кралство протестираха остро срещу решението и инициираха серия от срещи с началството на хвърлилата тонове срам върху себе си опера. В средите се извисиха рядко срещани гласове на възмущение от това наистина откровено расистко, анти-западно и анти-цивилизационно решение.

Цигуларката Чжан Чжан от Филхармоничния оркестър на Монте Карло изрази мнението си на страниците на „Фигаро”: „Това решение няма нищо общо с музиката, то е чисто идеологическо. Още по-шокиращо и жестоко е, защото светът на сценичните изкуства тъкмо се връща към живота след едногодишно спиране заради световната пандемия. Това означава също, че ще пострадат професионални кариери и цели семейства вероятно ще изпаднат в несигурност. Къде можем да видим справедливост и прогрес във всичко това?... Тези събития не предвещават нищо добро, ако не се противопоставим на тази идеология.“

Редица специализирани медии за класическа музика реагираха от хладно неутрално до откровено критично на безумието. Пак е нещо. Мейнстрийм издания като британския „Telegraph“ също се отчетоха с възпитана и умерена, но все пак опозиция, на това поредно уродливо проявление на „духа на времето“.

Само най-окончателно скъсалите със здравия разум фигури символично ръкопляскаха на расистката чистка и дори поискаха бис.

Но решението е вече институционализирано. Критиките са факт, ала са толкова слаби и меки в сравнение с основното съобщение, което се съдържа в този безчовечен акт. Шефовете накратко казаха: „Класическата музика трябва да бъде прочистена от бели музиканти и те да бъдат сменени с представители на етнически малцинства. Сега и веднага. Това е!“

А отговорът беше в стил: „Ама сигурни ли сте. Не е ли прекалено. Чак половината оркестър ли ще сменяте с „дайвърсити“?“

Отново се наблюдава драматичната асиметрия. Скачат ти върху главата, а ти се оплакваш, че са ти развалили прическата. Няма да стане така. Но може би е по-добре от нищо. Истината е, че активистите преиграха. Половината бял оркестър е твърде много. Ако бяха „изчегъртали“ до 25% процента от белите музиканти сигурно нямаше да има реакция в средите. После още и така. Поредното заменяне заметено под килима.

Но тези прогресивни либерали са като стадо хиени, които са надушили кръвта на стар и ранен лъв и нямат никакво търпение да го разкъсат, хилейки се на всяка хапка. Случващото се с Английската гастролираща опера е като умален модел на голямата социална, политическа и културна динамика в целия Запад.

Гузни без причини общества позволяват на сбирщина отблъскващи екстремисти да узурпират елита и институциите, и да инжектират отровата си в почти всяка важна структура на Стария свят и неговото продължение отвъд океана.

Както с всяко друго нещо и тази изява на чисто безумие беше подкована от корпоративните медии. Преди да махнат половината бели музиканти, защото са бели, хората с тази власт сигурно са чели десетките материали в най-престижните мейнстрийм издания по темата за „проблематичната класическа музика“. Глобалните медии, пред които и българските елити се прекланят по най-гнусния начин, водят война срещу европейската природа на всичко красиво и изящно. Класическата музика е основна мишена, а великани като Бетовен и Вагнер редовно са „обвинявани“ в „расизъм“.

Ключов разказ на медиите е разказът за „деколонизацията“ на класическата музика. Фанатици с чукове в музей. Екстремисти и терористи с офиси в Манхатън, Лондон и Брюксел. Тези изверги няма да спрат, докато не превърнат всеки класически оркестър в реклама на разнообразието и подчиняващата посредственост. Освен ако не ги спрем, разбира се.