Лигата на антибългаризма: Дългата ръка на Сорос и сумрачните интереси на изкуствения политически елит
По муцуни и бастуни, лъснала в розово, се точи Лигата на анти-българизма. Тя започва от подставени лица в тукашния политически живот, но води далеч извън страната ни, чак до търбуха на международната корпоративна престъпност. Чуждият интерес е да поглъща националното богатство на изпаднали в зависимост държави, оглавени от нововъзникнал „революционно-реформаторски елит“.
Той е изкуствено селектиран и няма корени в естествената история на своя народ – той всъщност не възприема този народ като свой. Затова е напълно лишен от рефлексите на политическо родолюбие. Продуктът на такава антиселекция е много удобен посредник за плячкосване на активите на една преднамерено дестабилизирана страна. Не беше ли такава страна и България на няколко пъти през последните три десетилетия? Това пише в свой анализ Христо Смоленов в "Труд".
Първият удар беше с така наречения Мораториум на Лукановото правителство по плащанията на външния дълг. Тогава много милиарди бяха придобити за жълти стотинки от кръгове, близки до инициаторите на въпросния мораториум. Страната обедня драстично и населението стана заложник на финансово-икономическа диверсия, която разедини фатално хората. Към емоционалните причини за противопоставянето им се добави бедността, от чиято хватка и до днес няма измъкване. И сега на протестите преобладава отчаянието от немотията, а не идеологически мантри на една или друга партия. Който разбира това – нека си спомни с омерзение за „дизайнерите“ на този перверзен преход. В него гномът на клептокрацията (властта на големите крадци) се прикри зад едва проходилата демокрация.
Перверзията продължи и след това. В България имаше още много за крадене. На хоризонта се появи екип от чуждестранни консултанти именувани Ран и Ът, за които чухме много дитирамби. Техният план за оглозгване на страната имаше благоволението на високо правителствено и чуждоправителствено ниво. Затова и президентът, и премиерът на страната тогава агитираха в полза на пиратския план „Ран-Ът“. Но дързостта на младото гражданско общество беше фактор, който дори властта не можеше да заобиколи. Авторитетът на „Екогласност“ бе изключително висок. Той се допълваше и от експертизата на Групата за независими анализи и стратегии, ръководена от професор Ганчо Ганчев и пишещия тези редове. В крайна сметка, планът на прехвалените чуждестранни корифеи бе спрян, за чест на родолюбивата интелигенция. Тя бе свободна от чуждопоклонни комплекси. Презираше националните предатели и ги разпознаваше по делата им. Предвиждаше геополитическите трудности пред страната и се опитваше с мисъл и перо да предупреди обществото за тях. Плеяда от ярки личности се изявяваше в тази насока по онова време – от академик Сендов и архитект Христо Генчев до братята Пирин и Румен Воденичарови.
Но от другата страна на барикадата вече се формираше корпусът на токсичния интернационализъм. В бедната ни страна, сякаш по силата на международно споразумение, започнаха да никнат богато финансираните клетки на антибългаризма. Съзнателно използвам аналогията с клетките на глобалния тероризъм – технологията за създаването им е една и съща! А може би и главният бенефициент…
В страната от самото начало на прехода се бе настанил и друг играч – талантливият спекулант Джордж Сорос. Има твърдения, че той даже е получил „грант“ от правителството на Луканов – 8 милиона долара за създаване на местен филиал на „Отворено общество“. Няма как да уточним това след толкова години и унищожена при пожар документация… Но със сигурност знаем друг любопитен факт: след време председателят на Народното събрание академик Благовест Сендов лично изгони от кабинета си самия Сорос, който напористо искал още пари за дейностите си в България. Като доблестен български политик Сендов не се поколеба да покаже вратата на световния магнат, смятан за гуру на неолибералния глобализъм. Явно политическото родолюбие у нас имаше здрави традиции (и добри практики), които си струва да се помнят…
За съжаление имаше и друга, напълно противоположна тенденция. Има сумрачни интереси, които развъждат в обществото нов изкуствен политически елит с не дотам родолюбиви ценности. Този ГМО-елит е удобен и податлив на външни внушения в името на глобалния нео-либерализъм. От неговите среди произлязоха либерал-фундаменталисти, с които даже Лео Троцки би се гордял. Всъщност троцкизмът вампиряса и излезе от ковчега си. Днес той обитава идейната щаб квартира на криворазбрания глобализъм.
Проповядваната от Троцки перманентна революция сега се крие зад непрекъснати „реформаторски“ напъни. Но те прикриват стратегията за постоянна, т.е. перманентна дестабилизация която обезсилва националните държави и ги предава в ръцете на глобални спекуланти. Макар че дърдорят за реформи, всъщност иде реч за чудовищно много пари, откраднати от „революционно“ объркани държави. Става дума за национално богатство на страни, хвърлени в ада на братоубийствени раздори, които ги лишават и от реален суверенитет, и от обществения имунитет срещу грабителите.
Не беше ли и България в подобно положение по време на голямото плячкосване в края на 90-те години от миналия век? Не беше ли това и поредно развихряне на дистанционно управляемия анти-българизъм?
Спомням си как тогавашният премиер Костов заяви в Парламента, че бил забил последния пирон в ковчега на българския национализъм. Тогава само четирима депутати дръзнаха да се изправят в протест срещу този самодоволен изблик на токсичен интернационализъм. Начело на протеста беше Красимир Каракачанов, който веднага напусна управляващата по онова време коалиция. Това бе акт на политическо родолюбие от страна на ВМРО, за който се изискваше и доблест, и национално отговорно мислене. Две десетилетия по-късно българският патриотизъм е жив и здрав. Именно той опази страната и от Истанбулската конвенция, и от миграционен потоп който щеше фатално да дестабилизира България. И този път беше осуетен старият заговор, имащ за цел да изтика народа ни от земята, която вече 14 века носи неговото име. За оцеляването на този народ помага и Господ – сякаш е българин под прикритие…
Но има и тъмни сили, които беснеят от поредния си провал. Бълват змии и гущери срещу ВМРО – организацията, която вече 125 години защитава българската кауза. Между другото, старите богомили казвали, че светът е бойно поле между Бога и дявола. Според богомилите Бог е създал природата и природното в самите човеци, а дяволът е отговорен за обществените злини и перверзии. Защото обществата винаги са били толкова несправедливи, че не може да са дело на божествена сила…
Троцкизмът и съвременният либерал-фундаментализъм много си приличат по ненавистта към националните държави. Но към ресурсите на тези държави и единият, и другият изпитват неутолимо влечение. Чудно ли е, че освен като шеф на болшевишкия Революционен военен съвет Троцки се е подвизавал и като Народен комисар по концесиите. И успял да задели достатъчно от благодарностите на чуждестранните концесионери. Така че, когато бяга от изтерзаната Русия чак в Мексико, той заживява в имение, чиято поддръжка е струвала повече от поддръжката на Белия дом по онова време. Дали пък не е разчитал и на „грантове“?…
Кой е бил негов спонсор през различните етапи на кървавата му кариера? Каква роля има транснационалното задкулисие на парите в развоя на големите и по-малки революции? Талейран казва, че революциите се замислят от идеалисти, правят се от палачи, а се използват от случайни минувачи…Колко елегантен мислител е този френски дипломат от епохата след Великата френска революция. Но мисля, че подценява факторите, които плащат за подготовката и печелят от резултатите на световните трагедии. Нещата там изобщо не са случайни и нямат нищо общо с идеализма.
Нямат общо и с филантропията. По-скоро имат меркантилно, а също и властово обяснение. Човечеството е на прицела на сили, заинтересовани от обратна еволюция. Да се сведе до минимум хуманистичният ефект на християнската цивилизация в общата сложност на съвременния свят. Защо неолибералният глобализъм се стреми да ерозира националните държави? Защото активите им по-лесно да се присвоят, ако липсва национална идея и съответната солидарност. Показателни са нападките срещу лидера на легендарния профсъюз „Солидарност“ в Полша. Валенса защити народния интерес на поляците и в икономическо, и в чисто ценностно отношение. И тъкмо поради това стана обект на системни, дирижирани отвън нападки.
Не се ли случва нещо подобно и в България? По същите причини се вихри истерия срещу Красимир Каракачанов и ВМРО. На прицел е не само политическото родолюбие, а и инстинктът за самосъхранение на нацията. Лигата на антибългаризма се е активизирала, колкото и фарсово да звучат изфабрикуваните от нея фалшиви новини. Тя е обезпечена финансово и медийно от сили, стремящи се към националното ни обезличаване. Те са готови да жертват страната в полза либерал-фундаментализма. Има ги по света и у нас, влиятелни са и са богати. Имат интерес от перманентна дестабилизация на България и на Балканите.
Но тук помага древният библейски критерий: по делата им (т.е. по нападките)ще ги познаете. Ще успее ли заговорът им? Не – защото Господ е българин под прикритие.