“Льо Монд”: Коронавирусът не промени света, но стана катализатор на конфликти
Всъщност пандемията може само да изостри разделението, което в продължение на много години подкопава международния правен ред
Пандемията с КОВИД-19 беше шок за целия свят, но не го промени до неузнаваемост, а само изостри вече съществуващите огнища на напрежение, пише “Льо Монд”.
Тази криза беше първата в пост-американския свят, когато Тръмп отказа да поеме лидерство и да координира международните усилия за борба с вируса, а Вашингтон и Пекин вече без стеснения говорят за „нова студена война“.
Разбира се, имаше предупреждения, започвайки с ТОРС през 2003 г. и всички прогнози включват сценария на епидемия, причинена от нов мутирал вирус от Китай. Въпреки това, коронавирусът изненада всички, защото всъщност никой не можеше да си представи степента на болестта и как тя ще спре света на пауза.
Сега, след като ступорът отмина, изглежда все по-ясно, че колкото и безспорно да е ключов шокът, той ще бъде „по-скоро катализатор, който потвърждава и изостря съществуващите тенденции“.
Това обяви през юли шефът на Института за стратегически изследвания на Военното училище Жан-Батист Жан-Жан-Вилмер в статия за списание “Политик Интернационал” с провокативното заглавие „След това няма да има мир“. Всъщност пандемията може само да изостри разделението, което в продължение на много години подкопава международния правен ред.
Той става все по-хаотичен и белязан от завръщането на съперничеството между страните на фона на криза на идеи за многостранност и международен ред, както са формулирани след Втората световна война.
Системата на ООН е подкопана от самата държава, която е един от нейните стълбове - САЩ. „Кризата, причинена от КОВИД-19, може да се разглежда като първа в пост-американския свят, пълното отсъствие на американско ръководство е безпрецедентно“, обяснява директорът на Френския институт за международни отношения. "Доналд Тръмп никога не се е опитвал да създаде глобална координация, той върви докрай в своята едностранчива логика”, допълни той.
И така, след появата на Тръмп в Белия дом, Съединените щати се оттеглиха от много споразумения, включително Парижкото споразумение за климата, Договора за ограничаване на ядрените оръжия с Иран и Договора за премахване на ракетите със среден и малък обсег с Русия.
Придържайки се към принципа “Америка на първо място”, Тръмп ускори процеса, стартиран от Барак Обама. Според заместник-директора на Фондацията за стратегически изследвания Бруно Тертре, отстъплението на американците, повече от КОВИД-19, е повлияло на нарастването на напрежението в Азия, Близкия изток и Източното Средиземноморие.
Както отбелязва вестникът, здравната криза навсякъде е довела до нарастване на национализма и връщане на границите. Спешните мерки, въведени за борба с вируса, оказаха неоспорим положителен ефект върху авторитарните режими. В същото време популистки лидери, които отрекоха тежестта на заболяването и отказаха карантина, придобиха популярност, въпреки провала в здравеопазването.
В същото време геополитическите последици от кризата са реални. „Пандемията е продължение на борбата между властите и по други начини“, твърди Жан-Ив Льо Бриан в интервю за “Льо Монд”.
Конфронтацията между САЩ и Китай, започнала преди 15 години, се засили, освен това двете суперсили увеличиха пропастта във военно и икономическо отношение по отношение на Европа и Русия. Вирусът допълнително изостри напрежението и сега Пекин и Вашингтон не се притесняват да говорят за „нова студена война“, като същевременно остават икономически взаимозависими.
Както Бруно Тертре прогнозира, ако пандемията продължи или дори ескалира, мощни държави - като Русия, Китай, Турция - могат да станат по-резки и да предприемат „авантюри в чужбина“, докато населението им страда от икономическата криза. От друга страна, слабите страни в Африка и Латинска Америка ще станат още по-слаби и в тях ще започнат вътрешни конфликти.
Европа е изправена пред много предизвикателства: в отговор на кризата тя прие безпрецедентен цялостен план за икономическо възстановяване. В същото време, въпреки призивите на френския президент за европейски суверенитет, ЕС се колебае да провежда политика на обща сигурност на фона на очевидния растеж на заплахите по южните и източните си граници.