Лозан Панов – съдията на задкулисието! „Агнешките главички“ си имат съдия и това е съдия Панов
В събота по бТВ съдия Панов свали окончателно картите. Истерията на съдия №1 само потвърди истината за неговата зависимост от задкулисието, оглавявано от марионетките на Иван Костов – Иво Прокопиев, Огнян Донев и фараона – беглец Цветан Василев.
Общото между всички тези олигарси сега, забогатели в периода на управлението на Костов, прибирайки парите на народа с кадифени ръкавици, е проблемът им с прокуратурата. Всички те са или обвиняеми, или поне разследвани, а Огнян Донев е дори подсъдим за укриване на данъци в огромни размери.
Сигурно, като българи, очаквате да има възмездие срещу олигархията за ограбването на народа, извършено чрез бандитската приватизация на Костов, подарила в ръцете на „Агнешките главички“ знакови български предприятие и то почти без пари, или чрез изкуствено поддържаната години наред висока цена на „зелената“ енергия, или висока цена на лекарствата, или висока цена на природния газ (години наред „посредникът“ Сашо Дончев префактурираше синьото гориво на входа на тръбата и трупаше огромни печалби, които хората плащаха накрая със сметките си), или още – чрез нереално високите лихви на банковите депозити във фалиралата „КТБ“, примамили хиляди депозанти да оставят парите си в банката.
Все бизнеси, свързани с Прокопиев, Донев или Василев. Все „бизнеси“, които функционират благодарение на парите на хората. Да, искате възмездие, но няма да го дочакате. Защото всяко повдигнато от прокуратурата обвинение отива за разглеждане в придворния съд на съдия №1 Лозан Панов. А придворният съд има само една задача – да оневини същите тези олигарси.
Ще кажете, че в тази история няма нищо ново. Да, така е – народът знае, че „гарван гарвану око не вади“. Особено ако „гарванът“ е на служба при олигарсите, плаща му се или е в тотална зависимост, подобно на кукла на конци. Съвсем не е случайно, че другата крайно комична фигура - придворният политик на олигархията Христо Иванов, посочи същия този съдия Лозан Панов като зависим човек, чиято жена е неговия „... черен лебед“ – т.е. Иванов явно знае нещо компрометиращо за съдията.
Да си имаш придворен съд, какво по– добро можеш да си пожелаеш. По– добро е от жив Дядо Коледа, а подаръкът е само един - недосегаемост. Още Иван Костов разбра значението на тази зависимост и постави началото на подмяната на съдебната власт с цел тоталното й подчиняване.
Пословичната далновидност на Ментора на олигарсите от Драгалевци и този път не му изневери. Когато вършиш икономически далавери, неминуемо ще стигнеш до съдебно дело, а тогава е жизнено важно съдът да е на твое ръчно командване. Защото каквато и прокуратура да имаме, по български, румънски или нечии друг модел, всяко нейно обвинение влиза в съдебна фаза, където решенията взема само един – съдията. А примери за оправдателни присъди колкото искате.
Достатъчно е да се върнем назад през годините и да видим колко присъди е издал същия този зависим съд срещу олигарсите, ограбили народа през годините на прехода или срещу свързани с тях корумпирани висши държавни служители. Отговорът е повече от ясен – присъди няма. Всички повдигнати през годините обвинения са приключвали с оправдателни решения.
Тогава какво да очакваме и сега от обвиненията срещу Донев или Прокопиев. Същото – оправдателни решения, издадени от същия този съд, чиито представители в черни тоги иначе протестират срещу статуквото и правят комични пърформарси пред Съдебната палата в София. Все пак, нека не поставяме всички съдии под един знаменател. Има много качествени магистрати, които стоят далеч от олигархични или политически зависимости, но как да видим тяхното съществуване, като шепата шумни грантаджии от Съюза на съдиите постоянно занимават обществото със себе си. А сред тези знакови представители на съдебното съсловие има и рекордьори по оправдателни решения и особено по забавени съдебни дела.
Сега обаче историята е малко по-различна, защото съдът на олигархията вече е под прожекторите, на светло. И е в тотална истерия. Лозан Панов и Калин Калпакчиев обикалят телевизионните студия, за да се оправдават в опит да отклонят светлината от себе си. И всички други са им виновни. Например „медиите на Пеевски“, новият Гьобелс, както го оприличи Лозан Панов в последния си гастрол в бТВ. И защо? Защото медиите на Пеевски са от малкото медии, които се осмелиха да осветят олигархията и нейния зависим съд.
За съжаление мантрата за „универсалното зло Пеевски“, което е виновно за всичко, вече не работи. Прокопиев и неговите ортаци не могат да се скрият зад „корпулентната“ му фигура, както правеха това през последните десет години. Защото днес всеки български гражданин знае кой е олигархът Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев или Цветан Василев, знае за „бизнесите“ им – за подарените им „Каолин“, „Дамяница“, „Софарма“ и много други приватизирани по приятелски и за смешно малко пари български предприятия, за неясното, но изцяло в техен интерес формиране на цената на „зеления“ ток или на скъпия газ, за скъпите лекарства (дори в съседните нам държави има лекарства значително по-евтини от нашите, сигурно защото българите сме по- богати от турците или от гърците), донесли на същите тези бизнесмени стотици милиони лично богатство.
За финансовите далавери на дружествата на Прокопиев, срещу които в Комисията за финансов надзор имаше томове преписки, а „Капитал“ яростно нападаше ежедневно години наред бившия шеф на регулатора – Стоян Мавродиев. Или за сделките на Прокопиев с пенсионния фонд „Доверие“, който олигархът ползва едва ли не като лична банка.
Различното днес е, че прокуратурата вече ги разследва. И затова всичките сили на осветеното задкулисие, като политическото ГМО на Христо Иванов – „Да(й), България“, грантаджии и протестъри от „умните и красивите“, зависимите телевизии бТВ и Нова ТВ (както самият Прокопиев казва в скандалните стенограми от срещата в „Ерато“ – не са важни жълтите медии (имайки предвид Пеевските медии), защото ние (задкулисието) си имаме големите телевизии), цялата кохорта от платени журналисти, вестници и интернет сайтове – като „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб З“, „Фрогнюз“, „Биволь“, „Трансмедиа“ и други, които от сутрин до вечер повтарят удобните мантри на олигархията, и накрая – зависимите съдии от Съюза на съдиите, от Софийски градски съд и перлата в короната на задкулисието - съдия №1 Лозан Панов, полагат неимоверни усилия да защитят своите ментори – недосегаемите олигарси.