Любо Огнянов с горещ коментар за циганския произвол

Габрово се вдигна на бунт след като трима цигани пребиха българин в хранителен магазин. Защото им направил забележка, че тормозят друг клиент. Това е поредният случай, в който подобно издевателство подпалва обществото. И то в момент, в който съдът решава да даде условни присъди на биячите на командоса от Войводиново.

Какво обаче се случва в Габрово. Полицията арестува тримата биячи, но ги пуска по живо по здраво няколко часа по-късно. Защо? От некадърност ли се прави това или от обичайната в подобни случаи незаинтересованост? Какво ли си е мислил наблюдаващият прокурор и полицаят, разрешил тримата биячи просто да бъдат пуснати от ареста след като са нападнали и пребили човек? Просто поредния битов инцидент. По-добре да ги пусна те нещата ще се забравят, ще се потулят, пък и ще си спестя бумащината.

Заради подобни чиновници, които уж трябва да защитават законността, да създават чувство за справедливост в обществото отдавна се говори, че ако си циганин може да строиш незаконно, може да не си плащаш тока, водата, може да надуваш силно ориенталските си маанета до сутринта, само защото избори идват. А там гласовете се купуват на конвейeр и килограм. И който не може да спечели доверието на хората, които могат да четат, образоват се, работят, за да плащат данъците си, от които се изплащат социалните помощи на подобни неграмотни дегенерати знае: Преди избори може да отиде в гетото и да каже на местния тартор – трябват ми еди колко си гласа, няма да ви бутаме бараките, няма да плащате данъци.

Партиите сега ще използват Габрово, за да извлекат политически дивиденти. От една страна патриотите, на които подобен случай им идва като неочакван бонус. Но пък остава неудобният контравъпрос – нали в момента сте в управлението на страната. Социалистите с все по-националистическата си риторика също може да извлекат ползи с атака срещу управлението. Така както го направиха в Странджа с козичките на баба Дора. Интересно ще бъде дали част от хората, които бяха в Странджа, сега са и в Габрово. Дали не са били и на последните протести срещу високите горива в София. В този ред на мисли зареждали ли сте скоро бензин? За месец скочи с около 30 стотинки. 

Добро утро. Габрово е градът, чийто кмет беше Томислав Дончев. Това пък може да се използва за разчистване и на друг вид сметки. Сега много правозащитници ще се накачулят върху този случай. Ще се заговори как трябва да се спазват правата на тези биячи, които най-вероятно ще си признаят вината и пак ще се разминат с условни присъди.

Нека да си помислим обаче с какво чувство те ще излязат от съдебната зала. Дали ще изпитват страх от възмездие на правосъдието? Не. Ще изпитват страх да не се върнат в махалата, за да не срещнат справедливия гняв на хората, на които търпението им се изчерпва. Какво трябва да направи държавата. С концепции не става. Има достатъчно много закони, които не се спазват. Неизбежността на наказанието е най-голямата превенция на престъпността. Когато си съден, неграмотен, без трудови навици, без реален шанс да работиш легално, защото нито един работодател няма да наеме подобен човек,  още някой и друг месец зад решетките няма да те респектира. Ще те респектира обаче ако най-накрая държавата влезе в ролята си да наказва и да отнема права, които някои са възприели като привилегии.

Спрете им помощите ако не пращат децата си на училище. Съборете им незаконните къщи без да се притеснявате, че правозащитни организации ще надигнат вой за дискриминация. Защото в един момент в тази държава дискриминирани се оказваме ние. Които учим, работим, плащаме си данъците, спазваме законите и носим отговорност, когато ги нарушим. Когато беззаконията се превърнат в закон, съпротивата се превръща в задължение. А когато държавата не може да даде справедливост, хората ще я наложат сами. Но това няма нищо общо с държавата. И не трябва да се допуска. Време е за справедливост. За всички.