Македонската редакция на Deutsche Welle предрече експлозия и война на Балканите
Този замръзнал конфликт все някога ще се размрази, а тогава ще имаме война, предупреди Вучич
Македонската редакция на Deutsche Welle публикува коментар за последната среща между лидерите на Белград и Прищина под заглавие „Балканите между ново начало и експлозия за Косово“.
„Конфликтът между Сърбия и Косово би трябвало да бъде решен най-накрая, и то с изместване на граници, а не с подялба", пише австрийският вестник Der Standard в статия, посветена на срещата на държавния глава на Сърбия Александър Вучич с президента на Косово Хашим Тачи. Домакин на срещата в Алпбах, Австрия - президентът на страната Александър Ван дер Белен, оцени разговорите като положителен момент, който може да бъде полезен.
„Шансовете за помирение между Сърбия и Косово отдавна не са били по-добри. Така те увеличават възможностите на целия регион да се приближат по-бързо до Европейския съюз“, написаха в редакцията на Der Standard.
В анализите на дипломатите, цитирани от австрийския вестник, се подчертава положителното развитие от срещата в Алпбах, но се допуска и възможността за „голям взрив“ на Балканите.
Бившият върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина, Волфганг Петрич, заяви, че „вижда добри шансове за възможна сделка и нулево отражение в отношенията в Босна и Херцеговина, където има характерно силна тенденция за отделяне на Република Сръбска“.
Словенският президент Борут Пахор, който също присъства на срещата, критикува ЕС за позицията му в граничния спор с Хърватия. „ЕС от една страна настоява за решаване гранични спорове, но от друга страна не се придържа към договорите“, са думите му, цитирани от Der Standard, като същевременно от редакцията не пропускат да припомнят, че Словения и Хърватия спорят за Пиранския залив.
Тачи: Ще има промяна на границите, но не и подялба
Косово, по думите на президента Хашим Тачи, ще запази „мултиетническия си дух“.
„Сърбия и Косово са в последната фаза на преговорите. Ще има преместване на границите, но не и подялба“, категоричен бе Тачи пред австрийския вестник. Той припомни, че от началото на диалога с Белград са изминали няколко години и сега преговорите действително навлизат в заключителния си етап.
„Досега говорихме за процеса, но не и за детайлите, имам предвид идеята за корекция на границите. Има големи различия, но единствената възможност е да се продължи диалогът. Без споразумение, ние сме взаимно затрудняващи пътя си към ЕС“, каза още той.
Запитан за очаквания резултат от посещението на Вучич в Северно Косово, Тачи заяви, че „Косово няма да бъде поделяно и няма да има размяна на територии. Досега изобщо не съм чувал да се говори в тази посока. Косово ще запази мултиетническия си дух... Не искаме да бъдем заложници на границите, поставени от Югославия на Тито. Югославия вече не съществува. Косово има добри отношения с всички свои съседи, с Македония, Черна гора и Албания. Затова никой не трябва да се чувства заплашен от възможно споразумение между Косово и Сърбия“.
„Винаги съм песимист, защото знам броя на препятствията, които трябва да преодолеем, и разликите в нашите позиции“, заяви на свой ред Александър Вучич.
Но моментът настъпи, защото в противен случай „този замръзнал конфликт“ все някога ще се размрази, „а тогава ще имаме война“, предупреди Вучич.
Великобритания и Китай срещу промяната на границите?
„Това изглежда като просто и прагматично решение. Президентите Александър Вучич и Хашим Тачи договарят размяна на територии – Северно Косово, населена предимно със сърби, би трябвало да принадлежи на Сърбия, докато Прешевската долина, предимно населена с албанци, би трябвало да е част от Косово. В замяна Сърбия ще признае Косово. С такава процедура броят на лицата, които са малцинство, ще бъде намален“, коментира журналистът Адерхайд Валфе след срещата в Алпбах.
В случай на размяна на територии за гражданите няма да промени почти нищо. „Северната част на Косово - независимо от факта, че полицията и съдебната система са интегрирани в косовските структури, остава под контрола на Белград. В Косово, но и в Сърбия, гражданите ще страдат в бъдеще повече заради замърсената околна среда, недостатъчното върховенство на закона и ниските заплати. От правна гледна точка споразумението между Вучич и Тачи няма да бъде решаващо, то ще бъде демократичната легитимност за страната и международното й признание. Хашим Тачи, който е много слаб във вътрешнополитически план, не е признат от мнозина в Прищина за легитимен преговарящ от името на Косово. Великобритания и Китай имат основателни причини да предотвратят в Съвета за сигурност на ООН дебата за промени в границите. Но не става въпрос само за проблематична реализация, а за правни принципи и регионална стабилност, които могат да бъдат застрашени. Ето защо има съпротива от страна на гражданското общество и експертите. Защото, досега промяната на границите беше табу. При разпадането на Югославия имаше ориентация към международния правен принцип uti possidetis, т.е. нововъзникващи държави към момента на придобиване на независимост да запазят съществуващите административни граници.
По този принцип се ръководи съгласуваната политика на ЕС по отношение на бившите държави от Югославия и СССР. Германският канцлер Ангела Меркел също подчерта, че поради историческото съзнание и с оглед на сигурността е строго против промяната на границите. Самият дебат за нова промяна на границите ще има дестабилизиращо влияние.
Милорад Додик, проруският президент на Република Сръбска, неразделна част от Босна и Херцеговина, лице, срещу което Барак Обама наложи санкции и чиято цел е разделяне на Босна и Херцеговина, е уверен, че е настъпил и неговият час. Наскоро той заяви, че „границите не са дадени от Бога“. От години Додик защитава независимостта на Република Сръбска и присъединяването й към Сърбия. Предложеното разграничение по етнически критерии в Косово е предизборен подарък за него. С оглед на всички тези „мечти“, отново се появява и идеята за Велика Албания“, заключава Аделхайд Валфе в коментара си за вестник Der Standard, цитирано от Фокус.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!