Марина написа думи, свързани с убийството на Виктория, от които всички настръхнаха

Русенската медия Дунав мост реши да сподели интересен коментар на Марина Стоименова по повод бруталното убийство на Виктория Маринова. Журналистката бе погубена от 21-годишния Северин Красимиров, който съвсем скоро трябва да бъде екстрадиран от Германия, където бе заловен, в България.

Ето какво написа Марина Стоименова (публикуваме думите й без редакторска намеса):

„Седмица на бдения, сълзи и протести, възмущение и международна подкрепа към семейството на жената, майката и „разследващия журналист“, чийто живот угасна преждевременно край Дунава. 

Седмица, в която се повдигна болезненият въпрос за свободата на словото, за правата и сигурността на жените, за това, че всеки от нас може да бъде следващата жертва. Накрая темата бе захлупена от жадното за теории на конспирацията общество, от сервилните медии и най-вече от властта.
 
Изумително много хора предпочетоха да се възмущават на израза „разследващ журналист“, с който беше описана Виктория, защото не бил „напълно точен“, вместо да се поогледат малко.

Интересното е, че същите тези хора, които толкова държат на пунктуалността до последната й буква, веднага замлъкнаха, когато полицията обяви, че е намерила убиеца на Виктория. Уж държат на истината, но никак не ги тревожи липсата на мотив на „убиеца“. Не ги притесняват съмнителните обстоятелства, при които се е случило всичко (изнасилване посред бял ден?), не се питат сам ли е действал обвиненият в убийство, не се чудят Северин Красимиров психичноболен ли е или не (и двете версии се тиражират на едро), а очевидните разминавания в обясненията на прокуратурата се приемат на доверие.

Никой сякаш не се тревожи от „бързото разкриване“ на убийството – нещо крайно нетипично за МВР.

Дали виновен бе светкавично намерен, защото по случая имаше европейски натиск и „България бе очернена несправедливо“? Наистина ли си сме такива: у дома казваме „знаем каква е родната полиция“, но за пред хората отвън заявяваме: „Този път МВР действа професионално“?!? Маска ли е всичко това?

Този въпрос, за разлика от другите, е риторичен. В нашето общество маските са наложителни, за да продължим да се преструваме, че всичко е наред.

А за да бъде „всичко наред“ явно ни трябва „стабилност“, а не истина.

Хората, които нямат нужда от истина или се задоволяват с непълната част от нея, получават именно това - непълна или никаква истина. Те биха приели и лъжа, стига всичко „да е спокойно“. И ще получат лъжа. Но привидното спокойствие пак ще бъде нарушено след седмица, две, три... до следващото брутално убийство.

Но за онези, които не могат да се примирят с подобни гаври с човешкото достойнство и с подобни посегателства, за онези, които чувстват силна съпричастност към случая, залавянето на „убиеца“ много наподобява на хвърляне на прах в очите.
 
Дори Северин да е извършил част (или цялото) жестоко престъпление, пак не ставя ясно, дали не е действал по поръчка. А това, че той намеква за „съучастници“, повдига още повече въпроси.

Независимо дали става дума за криминален случай, или за случай, свързан с работата на Виктория (защото каквото и да говорят властите, тази хипотеза трябва да си остане отворена до доказване на противното), едно е ясно: въпросите са нежелателни, а съмнението е опасно.

Иначе стабилността си е „ненарушена“.

Из ромската махала в Русе се появиха моторизирани типове, които заплашиха пред телевизионния екран със саморазправа по етнически признак. Ромите наскочиха в отговор с брадви и тояги.

И ако не сме напълно склерозирали, нека поне този път бъдем честни: това шоу сме го гледали твърде много пъти: тактиката за нагнетяване на етническо напрежение е най-любимата и най-добре контролирана от силните на деня. Тя винаги сработва безотказно пред апатичния зрител. Чрез нея страхът си остава във въздуха, въпросите около убиеца отиват на втори план, а повърхностните медии получават нова тема за дъвчене.

Уплашени хора се манипулират лесно. Те не питат, не искат да знаят и се задоволяват с малко. Но ако престъплението е криминален случай, а убиецът е заловен, тогава е много интересно защо цялата тази случка се използва за нагнетяване на напрежение...?

Но аз пак задавам въпроси... Не се спрях, еей.

Вие ще кажете: нека не се „месим на разследващите органи“. Няма и как да им се месим. Но дори да не обичаме много-много истината, поне имаме памет, нали?

Дългогодишният журналист Светла Бъчварова се разравя в спомените си и чрез статус в социалната мрежа. В началото на 2015 г. 34-годишната Татяна Стоянова, секретарка на кмета на Пазарджик, е убита. Няма осъден.

Това са само минимален брой посегателства над жени, които говорят, че полът няма значение, когато става дума за възмездие. И как можем на този фон да смятаме, че „всичко е точно“ и „убиецът е заловен“, както ни го поднасят?

Трябва да сме много глупави, за да не се съмняваме."