Мародери на честта. Индийци

Първанов щял да съди Бойко.<br /> <br /> Няма да съди булевардните вестници, които абсолютно неоснователно поругаха семейната му чест. Или пък онези, които преувеличаваха мъжките му достойнства с историята за някакъв овен, който незаконно бил отстрелял. Жълтите парцали неведнъж го замеряха с развалени яйца. Тогава обаче честта му беше нейде другаде. Тя не се води изглежда в същата ведомост, в която той фигурира като държавен глава.<br /> <br /> Никога няма да го направи - няма да съди никого.<br /> <br /> Нашите политици са честолюбиви, но само на думи. Незначителното е тяхната стихия, особено когато на тезгяха е достойнството им. Първанов щял да съди Бойко, понеже, понеже... - бля-бля, дрън-дрън ярина. Претенцията му дори не може да се формулира, някаква глупост невзрачна, дори огладнял треторазреден адвокат няма да му даде съвет да се мота из съдилищата. Където ще доказва, че е изпитал тежки душевни терзания, бил е огорчен непомерно, всъщност страданията му дори не могат да се опишат с думи - &ldquo;Но все пак ще се опитам, господин съдия, няколко дни не бях на себе си, изведнъж животът загуби смисъла си, и досега не знам как се оправяше държавата без мен, какво се хилиш, копеле такова...&rdquo;<br /> <br /> Сетне ще дойде ред на кошаревските свидетели, които са били очевидци на мъките му. Онова &ldquo;копеле&rdquo; ще продължава да се хили, накрая всичко ще се разсъхне. Може и да осъдят Бойко да плати 1 лев, ако дотогава не е арестувал въпросното &ldquo;копеле&rdquo;.<br /> <br /> Има един Артър Куинъл, той беше написал за героя си, че е като<br /> <br /> <strong>дамгосано своенравно добиче</strong><br /> <br /> вдобре организирана ферма, понеже с цената на всичко поддържа опасна духовна независимост. Така си представям един нормален политик, когато не съм на себе си. Не искам да превеждам за нуждите на политиците казаното от Куинъл, читателите на &ldquo;Труд&rdquo; са го схванали.<br /> <br /> Първанов трябваше да съди уличниците, които мърсуваха за негова сметка. Не го направи, понеже парцалите не заслужават внимание, нали. Но истинската причина е, че се е страхувал. Както и мнозина от обруганите политици. Докато ония подритваха достойнството на хора от артистичния свят, политиците се хилеха и траеха. Сега и те са осрани от горе до долу и това е само началото.<br /> <br /> Малцина са онези, които се сражават срещу клеветата. Тия дни Миро Севлиевски опука за втори път Маргарита Михнева - осъди я за клевета и на втора инстанция, макар че тя продължава да съска по негов адрес. Да сте прочели или чули за това в някоя медия освен в &ldquo;Труд&rdquo;? На 4 ноември миналата година Върховният съд за пети (5!) път потвърди, че и аз съм оклеветен от дамата.<br /> <br /> Сашко Диков развали юбилея на Юлиян Вучков, понеже, докато разговаряше с него, изръси, че съм бил телевизионен гений - извинявам се три пъти, обаче Сашко каза тази глупост, не аз. Както и да е, обаче аз предпочитам телевизията му да прочете решението на Върховния съд. Диков искал да прави телевизия без цензура, бил сигурен, че това е възможно, дори убедил и себе си. Обаче както я прави тази телевизия без цензура, тя не иска и до сега да излъчи едно скромно съобщение, че Михнева е оклеветила Севлиевски. Не че това ще бъде някаква новост за въпросната дама.<br /> <br /> За един държавен глава клеветата за един азиатски овен би трябвало да е 100 пъти по-важна, отколкото рутинната политическа клюка за някакъв местен овен, който уж пощипвал Бойко по негова поръчка. Първанов изобщо не си дава сметка за това. Телевизиите излъчват в централните си емисии новината за делото, което никога няма да се състои, и той е напълно задоволен. За днес ангажиментите му към историята са изпълнени, време е за волейбол.<br /> <br /> В края на мандата си един държавен глава би трябвало да въведе порядък в отношенията си с историята, а не да калкулира преоценените<br /> <br /> <strong>шегички от политическия &ldquo;Лидъл&rdquo;</strong><br /> <br /> В биографиите на повечето български политици е свръхнаселено от дребнавости, от закачки и плезене и тази плява покрива и малкото смислено, което те са постигнали. Никога няма да имаме нашия български Сфинкс - така наричаха Митеран, чиито думи, изречени след дълбока промисъл, да респектират историята и тя да ги запомни.<br /> <br /> Царят, който хвърли фразата &ldquo;Мълчанието е господар&rdquo; - вижте го колко е чел, всъщност си беше един бъбривец, и не само насаме, но и чрез личните си камериери, ухажори и пр.<br /> <br /> По този начин нашите хора се превръщат в мародери на собствената си чест, от която отхапват/защитават някакви дребни залъци. Те са глухи за истински обидното и практически нечувствителни към грозното сквернословие, те отделят внимание главно на несъщественото. В крайна сметка те не могат да свържат в едно цяло собственото си минало, себе си дори не могат да свържат с него, на бойното поле се сражават за някакви дрънкулки, а честта им остава разтерзана.<br /> <br /> Понякога по телевизията се чуват неща, които направо те вкаменяват, действат като невропаралитичен газ. Повечето новинарски репортери на Би Ти Ви са свестни, вън от съмнение, дори са относително обективни, с изключение на един дундьо, който сякаш са го програмирали да ръси глупости за миналото. А може и да е скрит индиец, толкова субективен и нечувствителен е към истината понякога. Някои момичета са леко неугледни, но това няма особено значение, дори никакво, понеже си вършат добре работата. Дори красавицата Кристина Владимирова е талантлива, което си е направо смайващо. Понеже напоследък телевизията се превърна в сурогатна майка за някакви добре опаковани гърли, иначе кухи отвътре. Знаменитият италиански комик Алберто Сорди беше много забавен в киноновелата &ldquo;Зъбльото&rdquo; - героят му беше кандидат за телевизионна слава с чудовищни зъби, на които и великият Фернандел би завидял, но все се оплакваше от профила си, понеже намираше за некрасив носа си.<br /> <br /> Поначало човекът в кадър трябва да те привлече с някаква странност, дори енигматичност във физическия си образ, не става дума да е някакъв недодялан дърводелец, но да има нещо, някакво огънче, което камерата да обикне, защото тя остава хладна към измитите физиономии. Един празноглавец казал, след като го натириха преди време от една телевизия, че след него и маймуна ще носи успех на неговото предаване. Може да решите, че той се е изпуснал и сам се е сравнил с маймуна, но истината е друга - той се вижда до такава степен значим, че присвоява една известна фраза и с лекота изкористява смисъла й. А тя е, че и една маймуна да сложиш да чете всяка вечер новините, и тя ще стане звезда. Съдбата на немалко днешни водещи, а и политици.<br /> <br /> Но да ви дам един скорошен пример за мародерство (Би Ти Ви, 26 януари, централните новини).<br /> <br /> &ldquo;Гена Трайкова: Новина за ценители. Габриел Гарсия Маркес се завръща, след като остави самотни българските си читатели цели 17 години. Световноизвестният автор на &ldquo;100 години самота&rdquo; ще бъде преиздаден. Кои са книгите на магическия реалист и кога да ги чакаме в книжарниците ще ни разкаже Теодора Енчева.<br /> <br /> Теодора Енчева:Един ден писателят разбрал, че е издаван нелегално, защото културтрегери в София му се похвалили, че всеки българин е чел най-популярната му книга &ldquo;100 години самота&rdquo;.<br /> <br /> Лъчезар Минчев (издател): Той им каза: &ldquo;Много съм трогнат, само че не си спомням да съм подписвал такъв договор.&rdquo;<br /> <br /> Теодора Енчева:Носителят на Нобелова награда е цензуриран у нас. Преводачът бързо разбрал, че магическият реализъм на Маркес е неразбираем и дори опасен за социалистическия морал и норма.<br /> <br /> Лъчезар Минчев:(Преводачът) вижда, че той прави превод и от него режат. Сам е пуснал шегата, че ние издаваме &ldquo;70 години самота&rdquo;. И сега искам да издадеме и 100.<br /> <br /> Теодора Енчева:Преводачката Майа Илиева признава, че Маркес не е лесен нито за превод, нито за четене.<br /> <br /> Майа Илиева (преводач):Той изведнъж като че ли застрелва - не, зашлевява - не, хвърля върху публиката една, един образ, който абсолютно според нормалните хора не му е мястото там. Но той го прави. Наистина неговият апел е да ценим живота.&rdquo;<br /> <br /> ...<br /> <br /> Уж нищо и никакво обектче, съвсем ординерно, от кинкалерията на всекидневието. Обаче пълно с лъжи и недомислици. За жалост Т. Енчева, която е много добър репортер, ги е пропуснала покрай ушите си. Никой не обръща внимание на подобни неща, а те са си живи изстъпления срещу миналото. Радост за индийците.<br /> <br /> Излиза, че и великият Маркес е бил жертва на онзи режим. Същият Маркес, който получи от ръката на Живков международната награда за литература на името на Георги Димитров и беше много щастлив.<br /> <br /> Има хора, които са готови да изкормят всеки факт от миналото, дори и най-невинния. Този случай е типичен пример. Да оставим настрани езика на издателя и преводача. Ако госпожа преводачката така чука камъните, докато говори, страх ме е дори да си помисля как ще се справи с превода на Маркес. И това изобщо не е въпрос, който трябва да се остави в нейната кухня.<br /> <br /> За никакво цензуриране на Маркес и дума не може да става. Румен Стоянов, на когото вечно трябва да сме благодарни, че ни предостави по един великолепен начин не само Маркес, но и Кортасар, Борхес и Карпентиер, се закле пред &ldquo;Стандарт&rdquo;, че никога не е изричал думите, които му приписват във въпросния репортаж. Никога не е казвал, че магическият реализъм на Маркес е неразбираем и дори опасен за социалистическия морал и норма. Никога също не е казвал, че навремето е издадена &ldquo;70 години самота&rdquo;. Този голям майстор на превода впрочем не би и могъл да си позволи подобна дърварска шега.<br /> <br /> Сега на Би Ти Ви и през ум не й минава да се коригира за скандалните измислици. А и<br /> <br /> <strong>Маркес не е Първанов</strong><br /> <br /> той няма да ги заплаши със съд.<br /> <br /> Защо на някои хора непрекъснато им се привиждат подобни идиотщини, е отделен въпрос. Най-напред самите те стават жертва на своята доверчивост, поглъщат чуждите лъжи като лакомства, сетне, когато са достатъчно вдетинени в собствената си пропаганда, и те започват да ги произвеждат. Малцината автентични свидетели вече сигурно се усещат като войници от някакъв батальон на смъртници, които трябва да воюват с всяка гламава лъжа. Безнадеждна битка. Но пък Първанов ще съди Бойко.<br /> <br /> Самият Бойко бе герой в две забележителни случки. Веднъж, когато накастри някаква австрийска журналистка, понеже много се беше загрижила за корупцията у нас. За всичките години на прехода никой друг наш политик не е бил толкова рязък, и то в чужбина.<br /> <br /> Другата история се случи в БАН. Разбира се, само идиотите не бяха наясно, че Бойко ще остави дянковци да се нагълтат с вода и в последния момент ще отиде да се споразумее с &ldquo;феодалните старци&rdquo;. Тия дни Григор Стоичков, а и Жени Живкова в различни издания показаха очевидно раздразнение от факта, че сравняват Бойко с Живков. Това обаче не е на дневен ред вече. Той отдавна задмина във велеречието си бившия си работодател и го практикува далеч по-талантливо. В БАН Бойко каза нещо много любопитно. &ldquo;И махнете тия табели, че не сте за продан - рече той. - Защото няма кой да ви купи!&rdquo;<br /> <br /> Преди 20 години, когато го упрекваха, че се опитва да продаде социализма, тогавашният полски премиер Миечеслав Раковски отвърна: &ldquo;Че кой ще го купи!&rdquo;<br /> <br /> Цяло чудо е как подобни фрази се подмладяват в съвършено различна среда.<br /> <br /> Не разполагам с повече място. Нека приключа с афоризма на един писател: &ldquo;По-добре няма да стане, но може би по-бавно.&rdquo; Ако сте любезни, можете да разсъждавате над него.<br /> <br /> <a target="_blank" href="https://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=771398">Кеворк КЕВОРКЯН, в. &quot;Труд&quot;</a><br />