Маршируването по жълтите павета като бизнес 

Протестът по “жълтите павета” тази седмица не е срещу развитието на зимния туризъм, нито за опазване на природата в Пирин. Протестът е срещу България, коментира днес в "Труд" Петьо Блъсков.

Пет години вече шайка метежници саботират всяка национална инициатива, карат ни да имаме угризения, че имаме история, обичаи и собствена култура, казано директно – да се срамуваме, че сме българи.

Утре ще ни го напомнят, когато при минусови температури млади и стари българи влязат в ледените води, за да вадят кръста на Христос. Утре същите пак ще парадират, но за легализиране на хомобраковете.

Лобито им във властта се опитва да денонсира закони и Конституция през ратифицирането на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие на Съвета на Европа, позната повече като “Истанбулската конвенция”.

Протестът им отдавна не е платен кеш, маршовете на мерзавците се превърна в бизнес, който само в Националната агенция за приходите и в Националния осигурителен институт са забравили да включат в регистрите си, а Националният статистически институт да отчита процента заетост.

Ако не са назначени по министерства, агенции, университети, съдилища, институти, миткуващите протестъри са настанени в реещите се като попови лъжички неправителствени ГМО-та. Имат си лъскави офиси на метри от Съдебната палата, парламента, президентството и Министерския съвет, за да не губят време, като трябва да маршируват за постигане на поредната лобистка поправка или омаскаряване на поредната институция в държавата.

Имат си пропагандна мрежа – “медии”, при това далеч не само дузината сайтове-бухалки на подсъдими олигарси и бегълци от правосъдието, отдавна са любимци и на мейнстрийм телевизиите – бТВ и Нова, а за обществените БНР и БНТ да не говорим – те са като “приватизирани” от социално половите.

Нямат обаче обществена подкрепа и не могат да я купят, заради това се опитват да подменят чипа на българина, да го превърнат в пластмасов човек, в продукт на социопатните им проповеди. Но много ги боли, когато истината за скритите им цели излезе на показ – тогава се чувстват неловко, гузно се снишават, докато бурята отмине.

А след като се видя, че през политически хибридни проекти не могат да спечелят гласовете на българите, не им остана нищо друго, освен да продължат с миткосването по “жълтите павета” в услуга на лобистки интереси, но най-вече да работят срещу България, при това не за кауза, а като бизнес модел.

С пролетарски патос един тъжен бивш министър – Христо Иванов, вече твърди, че у нас е настъпил “режим”, включително в медиите. Иванов каза това в първия работен ден – 2 януари, в ефира на общественото Българско национално радио, където за броени минути отправи клеветнически твърдения по адрес на ръководителите на прокуратурата, Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, та дори и срещу президента.

Как известният като Пинокио ще обясни, че в същия този ден, по същото БНР, “режимът” беше позволил да говори друг ментор от “Да, България” – Стефан Тафров или Грета Ганева, която след като пописа из “медиите”-бухалки, бе уредена с пост в поредното хибридно ГМО – “Антикорупционен фонд”.

Защо Ганева не проучи как точно се финансира борещият се с “режима” Христо Иванов? Той няма работа от две години и два месеца. А и“даренията” за “Да, България” отдавна секнаха. С какво живее? Има ли данъчни, има ли институции, които да проверят тези ментори на истината, как и от какво живеят?

Тук идва и един друг въпрос – къде е Съветът за електронни медии, упражнява ли си задълженията, защото е ясно, че БНР, а и БНТ, както и СЕМ, се издържат от целия български народ, който дори не е позволил на метежниците да влязат в парламента, но получават несъразмерно по-голям достъп до ефир, отколкото всяка друга политическа сила, включително и мандатоносителят.

Моите уважения към бТВ, но май прекалява с любовта си към същите “борци” с “режима”. Достатъчно бе човек да види един репортаж от сряда, при който докато министърът на екологията Нено Димов разяснява истината за бъдещето на природен парк “Пирин”, самозваният еколог Тома Белев, настанен в нюзрума на бТВ, имаше правото на последна дума. Това е, Белев е над законите, над решенията на държавата, над всичко в България.
Какво значение има, че Белев като кандидат за депутат е получил гласовете на 282 (двеста осемдесет и два) измамени гласоподавателя.

Промотирането на друг екземпляр от протестърската банда – Емил Джасим, продължава. Особено умилително е петнящият името на Апостола на българската свобода да има претенциите да менторства за случващото се в Иран, Сирия, а и в Европа. Разбира се, това е работата му, заради това получава тлъсти хонорари – да анализира “международното положение”, покрай иронизирането на българската история и превръщането й в евтин комикс.

В Иран имало “режим”, тръбят медиите на софийските олигарси, тръбят го и хрантутниците на НПО-та. Добре че още не са го сравнили с родния “режим”. Странно е, обаче, как това внушение за режимите се разполага удобно в международните хроники на мейнстрийм медиите. Ако още някой не знае, “режим” има в Китай, Русия – въобще във всяка държава, в която неолибералите не са добре дошли. Сигурно скоро за “режим” ще се говори и за управляващите в Унгария и Полша, които дръзват да се противопоставят на Брюкселския диктат.

Громи Джасим “режимите”, но има бели петна за истината, че “Арабската пролет” прати бомби в европейските столици и наводни Европа с милиони мигранти. “Експертът” по режимите утре ще нападне и българската учителка, която решила да призове родителите на второкласниците, на които е класен ръководител, да ги обличат в народни носии поне веднъж седмично.

“Защото, за да станеш добър европеец, трябва да си преди всичко добър българин”, смята преподавателката, без да си дава сметка колко черна става с тези си думи в очите на един бюлюк анализатори, които вече изписват поредния си нихилистичен пасквил за “Дневник”, “Дойче веле” или “Капитал”. Все издания, които охотно препубликуват под индиго всяка написана у нас клеветническа статия и пусната като “платена публикация” в някое европейско или американско издание. Елементарен прийом за натиск, изнудване и рекет.

Та нали преди месец, когато осъзна, че е притиснат в ъгъла и този път няма да му се размине съдебното преследване, Иво Прокопиев заплаши точно с това – със залп от публикации срещу управлението. Премиерът не спрял проверката на КОНПИ, ето ти десет пасквила в десет европейски издания. Поръчителят сигурно е ползвал и отстъпка.

Голяма част от менторите на обществения живот у нас от последните години нямат деца. Смятат ги за отживелица ли, а може би не е тренди?! Но имат кучета, котки и всякакви други любимци, предимно от същия или от третия пол.

Но не пропускат да се надсмиват над всеки, дръзнал да направи паметник, да организира кампания за покръстване на малки българчета или да направи традиционен събор, възраждащ традиции от над 13-вековната българска история.

Никога няма да ги чуете да са загрижени от демографската катастрофа, за която 2017 година е най-голямото доказателство. Неотдавна приключилата година е рекордна по ниска раждаемост от 1945 година насам. Въпреки всичко изброено дотук, възможността да властват ще продължава да им се изплъзва, колкото и да напират да предизвикат предсрочни парламентарни избори. Няма да я имат тази власт, дори и отново да я придобият “служебно”, а и да се случи това, няма да е за дълго.

Хората прогледнаха и видяха в очите на “жълтопаветниците” същия фанатичен пламък, който можеше да се види и у сектантските проповедници, пробвали да пуснат корени у нас в зората на демокрацията, но без успех. Сектантите нямат шанс у нас, поне докато не минат няколко поколения през хибридната им пропаганда, макар тя вече да постига обратен ефект.

Осъзнаващи своята политическа импотентност, кукловодите на маршируващите мерзавци, всъщност вече използват протестите срещу България, не толкова за да се доберат до властта или да спуснат списък с министри за назначаване, а като бизнес модел.

След мъдрото решение на мнозинството от британците да покажат “червения картон” на брюкселските дантели, мизантропът Джордж Сорос търси спасение на своята задкулисна империя. Изнася капитали от Лондон и ги насочва към Прага. Проповедниците на Сорос нямат шанс във Франция, нито в Германия, Австрия или Италия. В тези държави вече осъзнават тежките си грешки от толерантността към неолибералните режими и започнаха да ги отхвърлят.

Пластмасовите режими нямат шанс в Унгария, Полша, донякъде в Чехия. Заради това и тези държави трябва да бъдат дестабилизирани. Което обяснява и защо точно натам са насочени инвестициите на Сорос. Към групата от “нови” европейски демокрации, трябва да добавим България и Румъния, а и Западните Балкани.

Още с идването на Доналд Тръмп преди година в Белия дом, Сорос разбра, че трябва да търси нови територии за политинженерните си проекти и пагубните за националната идентичност инвестиции. Точно към неговите “мръсни пари” са се насочили родните метежници и подсъдимите им ментори. А тези, които все още не осъзнават какво им готвят, нека продължат да ги приемат безрезервно и нека им се връзват на лъжите, че “Истанбулската конвенция” не въвеждала “третия пол”, не отменяла традиционното разбиране за мъж и жена.

Защо тогава толкова я защитават тази конвенция същите, които утре ще лобират за легализиране на гей-браковете. Докато ги търпим, докато им се връзваме на “каузите” за Пирин, за съдебна реформа и правата на обикновените дизайнери джобовете им се пълнят, а българите се топим, което е и крайната цел на кукловодите им.