Мая Манолова и Никола Вапцаров - 30 години след промените все още иска да ни управлява червената буржоазия

Три десетилетия след 10 ноември 1989 г. българското общество все още е дълбоко разделено в оценката си за комунистическия режим и не е в състояние да даде обективна оценка на този противоречив период от историята ни. Тази съвременна безпринципност е причината наследници на червената буржоазия да са във висшите етажи на властта и днес, макар и замаскирани като демократи, активисти, съвременни лидери и т.н.

Почти всички страни от социалистическия лагер успяха да се освободят от наследниците на някогашните управляващи, които неизменно носят бремето на исторически зависимости и предпоставки за поддържане на митове, деформиращи и изопачаващи събития и факти.

В България обаче, все още десетки хиляди агенти на бившите служби за сигурност заемат важни административни и обществени постове, а децата и внуците на червената буржоазия са част от политическия елит. 

Такъв е и младият Никола Вапцаров – син на дипломат и агент, както и внук на член на ЦК на БКП. Въпреки скандалната история на рода му, той днес оглавява предизборен щаб от името на инициативен комитет, който уж представлява граждани, борещи се против статуквото и олигарсите.

Младият Вапцаров, възпитаван във висшите ценности на социализма от дядо (пряк участник в народния съд и член на ЦК на БКП) и баща (дипломат на комунистическия режим, участвал в разработките на лица от емигрантските общности) издига за кандидат кмет не кого да е, а Мая Манолова.

Сигурно Никола Вапцаров е горд с политическата си кариера – едва завършил право става съветник на външния министър Вигенин в правителството на Сергей Станишев и изхвърлената с камъни тройна коалиция.

Амбициите му го тикат и към листите за евродепутат, но неуспешно – партията явно не го намира за достатъчно подготвен. Тогава той все пак взема участие в местните избори в Банско, където получава едва 26 гласа в негова подкрепа, и става част от управителния съвет на партията на Георги Кадиев „Нормална държава“. 

Бързо разбира, че участието му в протести ще го вкара по-успешно в политиката и оглавява протести в кв. Младост в подкрепа на Десислава Иванчева. След нейната победа той става за кратко време неин заместник кмет и въпреки че 6 месеца не стъпва на работното си място, за него формулата вече е ясна – чрез протести към политически позиции. 

Започва протести в друг квартал на София – уж от името на софиянци, но всъщност в името на политическата си кариера.

Среща се дори с премиера Борисов в договорки за прекратяване на протестни действия. И през цялото време се стреми да е постоянно в обективите на търсещите скандал медии.

Днес този човек се е устремил към управлението на София, заставайки плътно зад Мая Манолова. Въпросът е как допуснахме през последните години всяко едно гражданско недоволство или протест да бъде овладяван в подкрепа на нечия политическа кариера?

И докога във време на демокрация ще ни управляват наследниците на червената буржоазия?