Няма как най-случайно в най-бедната и най-критикувана държава в ЕС да се случат едновременно в рамките на два-три дни продажби на три телевизии с национално покритие за колосалната сума от близо 800 милиона евро. Това какво е, сезонна разпродажба? Ако беше така, цените трябваше да бъдат други, коментира в блога си журналистът Иво Инджев.

Настана блъсканица от милиардери с престижно име в бизнеса, които се натискат да си имат телевизии в българийката ни. Как се убеждават световни авторитети да станат лице на подобен род сделки, е друг въпрос. Отговорът му е един единствен. Знаете го и Вие (става дума за пари, за много пари, които впечатляват дори големите богаташи, за подялба и т.н. - за протокола, не съм казал „пране на пари”, нито съм заявил, че предполагам паническо разпродаване на нещо, преди да се е обезценило поради причини, известни на властопомазани играчи).

Различни купувачи от двата края на богатия Запад (Северна Америка и европейския Север) са решили едновременно да си напазаруват, оказва се, един от най-ценните продукти на инвестиционния пазар у нас. Български посредници ни обявиха нови собственици на „Нова телевизия”, на ТВ 2 и спортния канал Ринг. От всички публикации по темата, включително от интервютата на участниците в интригата от българска страна, излиза само едно единствено нещо: адски успешен бизнес е това телевизионната реклама в адски неуспешната иначе българска икономическа среда, определена като скандално корупционна от самата Европейска комисия.

Да, стерилно погледнато, икономиката на макро ниво показва добър растеж, но дали една страна, заклеймена по този начин от Брюксел, както в доклада от 23 юли, е достатъчно перспективно място за обикновено плашливите големи играчи на инвестиционните пазари?

Чак не е за вярване колко словоохотлив е Красимир Гергов, главният герой в поднасянето на наистина любопитни обстоятелства около сензационните договорки по продажбата на ТВ 2 и Ринг. Явно си е взел поука от времето, когато в „ Капитал”, например, говореше вместо него за някои „загадъчни” обстоятелства около собствеността на Би Ти Ви, замесвайки името му.

И това не е всичко. Гергов ни подготвя за „черешката” на медийната торта, каквато е анонсираната вече възможна продажба и на лидера на телевизионни пазар Би Ти Ви. Изрично предупреждава, че трябва да очакваме разиграването на много повече пари. Да не се изненадаме.

В интернет цъка и друга информационна бомба, която избива рибата в чудния ареал на медиите в нашата екзотична страна. Ако се вярва на сайта „Опасните”, на вестникарския пазар предстои земетресение от 8-ма степен по ВАЦ (не е 9-та, тя е съвсем унищожителна и не я пожелаваме никому, дори като предположение). Германският концерн се готвел да се изтегли от България и вече били наредени 30 процентни съкращения във водещите издания „Труд” и „ 24 часа”. А митичният „168 часа” , който бил направил чудеса под командването на Петьо Блъсков , направо бил обречен на заколение. Германците били недоволни от регреса на своите флагмани. Паднали им такелажите…пардон, тиражите (което е вярно), печалбите (не мога да знам) и …авторитетът (това е от мен, признавам, но пък поне е абсолютно сигурно). От друга страна, реномето им пред управляващите, можем да си представим, е все по-високо. Поради което, струва ми се, „Опасните” може и да грешат в прогнозата за септемврийската ни раздяла с флагманите, защото е по-вероятно визираните издания да си тръгнат заедно с началниците си от властта, която обслужват. А този библейски ексодус не се очертава да е през септември.

Да приемем, че твърденията за намеренията (на ВАЦ) са злонамерена интрига на конкуренти. Макар че меродавният сайт е-vestnik предупреди още преди месеци, че има опасност любимите на целия народ вестници да се лишат от главните си (да не кажем, главните ни) редактори. Трудно е обаче да приема, макар и да следвам препоръката на Декарт да се съмнявам, че всички компоненти в картинката са измамни. Защото, дори и през съзнателно поддържаната мъгла, се процежда ясната тенденция към разместването на пластовете в изпълнения с митове и табута «забранен град» , населен от буквата, но не и от духа на онова, което се надявахме да бъде нашият медиен свят. Нашият, в смисъл, на гражданите. А не на търгашите с нашите надежди.

Защо «митове»? Защото е мит, че българските медии се делят на държавни и други. Нищо подобно. Те биват държани, държанки и невъздържани.

«Държани», са онези, които се въздържат с нежелание. Може и с отвращение. Но така или иначе, са зависими.

«Държанки» са претендиращите да са тежката артилерия, но имат откровенно леко поведение във флирта им с властта.

«Невъздържани» се оказаха само незабележимите като тираж вестничета с характер и забележителните с тиражите си вестници, които управниците се правят, че не забелязват, макар да е забележително как тяхната булевардност се превръща във влиятелна алтернатива на магистралната медийна безпътица, заявява още Иво Инджев. /БЛИЦ