Министърката Йорданова бърза с шампанското...

Правосъдната министърка Надежда Йорданова демонстрира нездраво нетърпение да изрази радостта си от обявеното във вторник решение на Конституционния съд (КС), от което става ясно, че според основния ни закон министърът на правосъдието има принципно право да иска отстраняването на главния прокурор пред Висшия съдебен съвет (ВСС).

Очевидно позабравила неписаното правило, че съдебните решения не се коментират, а се изпълняват, няколко часа след обявяването на решението на КС, министърката Йорданова привика в предверието на правосъдното ведомство всички ресорни журналисти, за да го коментира лично.

Компания й правеше наскоро назначеният персонално от нея за заместник - бивш съдия и виден член на Съюза на съдиите в България Емил Дечев. Последният доскоро бе и част от ръководството на въпросната съсловна организация, която от години отрича публичната тайна, че работи за прокарване на конкретни политически интереси в съдебната система, изповядвани и от партията-майка на Йорданова – „Демократична България“. Най-важният сред тях е свалянето на Иван Гешев от поста. 

По време на спешния си брифинг Йорданова на няколко пъти в противоречие с всякакви правни и етични принципи коментира и квалифицира решението на КС, въпреки че като юрист би следвало да е наясно, че подобна практика е недопустима, още по-малко от трибуната на Министерството на правосъдието.

В една от квалификациите си Йорданова дори изтъкна като „важна гаранция“ това, че е била потвърдена възможността на правосъдния министър да иска отстраняването на главния прокурор. И макар че този „успех“ бе постигнат не от Йорданова, а от служебния правосъден министър проф. Янаки Стоилов (пратен от президента Румен Радев в същия този КС непосредствено след внесеното от него до съда питане по темата, бел.ред.), в крайна сметка очевидно новото ръководство на ведомството побърза да обере овациите. 

Заслуги обаче се оказа, че няма и по линия на готовността на ощастливената от решението Йорданова, която видимо смутена от журналистически въпрос за конкретните данни и сигнали срещу главния прокурор, отговори, че тепърва ще решава за какво точно ще иска отстраняването му.

Сигналите били много, но предстояло екипът на министерството да ги сортира и комплектова, за да се разбере има ли някой от тях годен за представяне пред ВСС. Думите на правосъдната министърка бяха потвърдени от заместника й Дечев, който увери, че „възможно най-скоро“ кадровият орган ще бъде сезиран от тях за „тежки нарушения и накърняване престижа на съдебната власт“ от страна на главния прокурор. Всъщност, цитираното от Дечев, е и единственото законово основание да се иска отстраняването на главен прокурор изобщо.

Въпреки настояването на журналистите за малко повече конкретика по това дали в крайна сметка и с какви доказателства разполагат Йорданова и Дечев, за да искат от ВСС да уволни главния прокурор, отговор не беше даден, с което стана и кристално ясно, че такива към момента липсват.

Фактът, че в правосъдното министерство всъщност няма годни за отстраняването на Гешев доказателства, които да съдържат нещо повече от доноси от засегнати от работата на прокуратурата личности, се потвърди още веднъж и от системния отказ на министърката Йорданова да даде сведения на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ)  по въпроса.

Антикорупционната комисия се самосезира по публични изказвания на Йорданова, че разполага със сигнали за участието на Гешев в корупционни действия, и я покани два пъти да предостави доказателства и сведения за това. Министърката обаче и двата пъти отказа, първият – под предлог, че не можело КПКОНПИ да я привиква, тъй като тя не била обикновена гражданка, а министърка, а вторият – просто замълча. 

Така, в крайна сметка излиза, че министърката Йорданова може и да е гръмнала прибързано шампанското в чест на правото й лично да изчегърта Гешев, тъй като по закон освен право да иска нечие отстраняване, тя следва да има и годни доказателства, че това се налага.

А последната дума при всички случаи е на ВСС. Очакванията са, че несъмнено кадровиците за пореден път ще бъдат притиснати от партията, която настоящият правосъден министър представлява, както и левитиращите около нея протестърски НПО-та, за да вземе „правилното“ според тях и икономическите им благодетели решение.

Ще издържи ли на този последен тест преди края на мандата си ВСС предстои да разберем, но шоуто „Йорданова“ само затвърди и без това очевидната подмяна на идеята за генерална съдебна реформа с неистовото желание за отстраняването на Иван Гешев и подмяната му с друг, удобен и послушен за задкулисието главен прокурор.