Млад английски пенсионер заживя у нас и разказа невероятни неща

Хелоу еврибoди, Аз съм Конан Дъфи и съм бежанец в България. Не съм пристигнал тук натъпкан в микробус, през турската граница, а дойдох с нискотарифен полет от Лондон. Е, усещането е почти същото. С тази разлика, че в първия случай граничните полицаи те крънкат за някой лев „за да ти помогнат“, а в моя тази роля беше поета от таксиметровите шофьори на летището. 

ОК, да не се отплесваме повече. Straight ahead! Аз съм 35-годишен пенсионер. Доскоро живеех в Лондон, but after трудова злополука във фабриката, в която работех, както казват тук, резко се пенсионирАх. Actually i'm fine. Единствените последствия са, че не бива да играя футбол близо до ядрено магнитен скенер, а също така при влажно време мога да стоя само прав или легнал – иф ю ноу уат ай мийн. Е, ако за първото няма проблем, то заради второто нашият славен остров се превърна в негостоприемен за мен. Затова и реших да емигрирам в някоя fancy държава, където не само мога да пътувам лесно, но и социалната ми пенсия стига за нормално преживяване.

И ето ме тук в София. Живея в Овча купел, което като разбрах какво значи на български и се счупих от смях. После научих, че имате град наречен Горна Оряховица и реших да не задълбавам. Харесах very much вашата държава. Няма да ви разказвам за първия път, в който обмених британски паундове в чейндж бюро в центъра на София. Нито когато пих ракия или опитах (Oh, my God!) баница. Не! Искам да Ви разкажа, че аз really fell in love в България, чак когато осъзнах къде живея - на 20 минути път от bloody Paradise!

В първите дни, докато се опитвах да извадя акт 16 за романтичния ретро апартамен, построен в края на миналия век, който си купих тук, съм забелязвал, че наблизо има планина. Хората, с които се запознавах често разказваха за Витоша. Още преди да дойда съм изчел безброй брошури за България, в които се разказва за нейната stunning beauty nature, море, планини, история and so on.

One day, обаче отидохме на разходка в планината. Трябва да знаете, че хич не съм запален турист. Най-голямото предизвикателство, на което съм склонен е да отида пеша за бира, до магазина на съседната пресечка, ако разбира се, барчето в нашия вход не работи.

Именно затова изпаднах във възторг от факта, че след като се качихме в колата, натиснахме първият за деня клаксон след някакъв moron с колело, който ни пресече пътя, и само 20 минути по-късно (и още 30-ина клаксона) бяхме в планината. И то истинска планина! Не някаква wannabe-планинка с barely visible баир, прясно засадено борче и bloody полянка, през която не можеш да минеш заради постланите одеала на туристите.

Истинска планина, mate! На 20 минути път от столицата. С вековени гори. Огромни борове, зад които можеш да спреш да се изпикаеш и вместо да се оглеждаш за някой annoying Bobby, който дебне да те глоби 10 паунда, има по-голяма вероятност да те срещне мечка. Сещащ ли се? Истинска мечка. Защото си в гора. А, колкото по-нагоре се качваш ушите ти започват да пищят от атмосферното налягане, както се полага когато изкачваш (истинска) планина. По пътя си срещаш малки poetic рекички, които текат покрай величествени каменни скали, кръстени на известна марка вафли.

И когато стигнеш горе – mind blown! Трябва да ви призная, че не съм скиор. Не смятам, че някой уважаващ себе си, поданик на Her Majesty Кралицата е нужно да облича ластичен клин, каска, да си завърже две дъски на краката и после да се спусне от някой връх, внимавайки да не си насини задника. Уел, хелоооу! Ако не искаш да си насиниш задника, защо си облякъл this bloody клин, И защо се спускаш по скапаната писта с тези хлъзгави неща по краката, вместо да седиш на топло до камината пиейки..чай. Whatever, искам да кажа, че не карам ски. Виждал съм ски-писта по телевизията и на картички. Well, тази ски-писта на хижа Алеко изглежда точно като по телевизията. С тази разлика, че е на 20 минути път от в къщи. Не в някой freaking five-star курорт в Швейцария, който, за да го посетиш за пет дни е нужно преди това цяла година да си изкарал на солети.

Не знам дали го осъзнавате, но в Лондон цяла година сезонът е един и същ. Ще ви спестя stupid jokes about it. В София – сезоните са няколко. И те се случват едновременно. Долу в града пече приятно слънце, нагрява паважа и причинява замайваща мараня от изпраяващите се петна моторно масло по улиците. След като пресечеш Околовръсното шосе, решаваш, че не си чак такъв мъжага, за да стоиш по фланелка с къс ръкав под сянката на вековните гори. А на Алеко, си absolutely moron, ако не си с яке, шапка и ръкавици. Или ластичен клин, for Christ's sake.

Витоша е изглежда като планина рисувана в детските книжки. Формата й е почти идеално кръгла с диаметър 25 км. Средната надморска височина е 1500м, но най-високата й точка е Черни връх, който е на 2290м. (What? Прочетох го в Уикипийдиа). Половината от планината е заета от гори, другите 25% са ливади, а останалат част са скали. Има реки. Има сняг. Има манастир и хижи. Въобще на Витоша има абсолютно всичко, което можеш да си поискаш от една планина.

И ако погален от слънцето в града си се настроил да пийнеш бира, то горе на Витоша душатата ти плаче за гроздова ракия. И Шкембе чорба! Новите ми сънародници от София, няма как да ме разберат, понеже те са born and raised сред шкембе чорба. Но само ще кажа, че първият път, в който опитах тази благодат осъзнах какво е истинска нирвана.

Има един виц, дето праведните guys кротко си седят в рая и сърбат нектар отегчено. По едно време отнякъде се задава запъхтян пич, разбутва другите с лакти, сяда на маста и започва да лочи цели паници от нектара. Другите го поглеждат раздразнено и му казват: „Take it easy bro! Цяла вечност ще имаш на разположение да пиеш нектар.“ При , което нашият dude отвръща: „ Някои сте цяла вечност, други сме само от десет минути в реанимация.“

Е, аз вече цяла година живея в рая на шкембе чорбата и продължавам да се чувствам като тоя mate, дето е само за десет минути в реанимация.
А на Витоша! My bloody Lord! Витоша mountain е находище на шкембе чорба. Тази благодат се лее от всяка хижа, ресторантче и манастирска магерница в околността. Някой ден ще изработя карта с екопътеките на шекембе чорбата във Витоша, но това после.

Сега бях тръгнал да Ви разправям за вашата страхотна държава. Actually за Витоша in first place. Защото след като сетивата ми бяха нахранени с гледките на тази прекрасна местност. А после и организмът ми се засити с порция magnificent шкембе чорба, направих важно откритие.
Отидох при барманката в хижата, за да питам за тоалетна. Още докато си отворя устата, обаче тя ме попита дали искам печат. Когато попитах за какъв печат става въпрос, тя ми обясни, че хижа Алеко е един от 100-те национални туристически обекта, които трябва да посетиш в България. После взе да ми разправя нещо за някакви печати и тефтери, на което аз absolutely втрещен успях само да възкликна; „What did you say?“ Тя нищо не отговори, тъй като както се оказа, че освен български говори само руски и малко френски. Но the point is друг. Оказа се, че Витоша не е most blldy amazing в България! Тук има още 99 такива места?

И тогава животът ми се промени. Осъзнах, че да науча как функционира „Топлофикация София“ и какво точно плащам всеки месец на тях не може да е основната ми житейска мисия в България. Просто трябва да видя всички тези 100 уникални места в страната.

Вие, my dear сте родени тук и може би тези места не ви впечатляват толкова. Предпочитате да видите Метеора в Гърция, вместо Белоградчишките скали. Радвате се на шотландските замъци повече, отколкото на Царевец. Мечтаете да посетите Дубровник, а пещерата Проходна сте гледали само във филма с Арнолд Шварценегер.

Аз, обаче съм нов тук. И искам да видя всичко. Да ви го опиша как изглежда през очите на един бежанец. И, my Lord, докато our beloved Тереза Мей успява да прави monkey номера, с които да отлага Brexit, имам достатъчно време да го направя.

Източник: "Монитор"