Много "възпалителна ситуация" на изборите, разликата между ГЕРБ и БСП е...

Затвърждава се усещането за криза и упадък на властта. Tова каза за Радио „Фокус“ социологът Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“.

Той обясни, че протестът не се опитва да излъчва форма на монопол. „Отровното трио“ трупа разпознаваемост, следвано от Христо Иванов и Мая Манолова. Партията на Слави Трифонов изглежда най-готовата и най-отдавна заявилата се на „резервната скамейка“ алтернатива, коментира още той.

Процесите в протестите кристализират, но не преминават към лидери, а към партии, каза още Симеонов. Според него проблемът на протестът не е намаляващата численост на протестиращите, а това, че те могат да се превърнат в рутина. Това е и целта на управляващите, каза още той. Притеснителен е хаоса в законодателния процес, касаещ предстоящите избори.

„Ще ви дам два примера: голяма част от възрастния електорат на БСП се обърква с новите машини – БСП ще каже, че изборите са опорочени. Или обратно – няма изобщо нови машини и БСП отново казва, че изборите са опорочени. Каквото и да стане, в навечерието на изборите ще имаме много възпалена ситуация. Това може да доведе до трудно признаване на резултата от изборите, особено ако те са спечелени от ГЕРБ. Синхронизираната опозиция – синя, червена и славитрифоновистка ще има съмнения към тези избори. Чак след изборите можем да мислим за коалиции“, коментира той.

Според Първан Симеонов този тип ГЕРБ, който наблюдаваме сега, трудно би бил пълноценен участник в някакъв вид управленска формула.

"И ГЕРБ, и БСП са загубили голяма част от подкрепата си", казва още социологът. Това се дължи на протестните действия. А подкрепящите ги до сега решават да не подкрепят никого и вероятно няма да гласуват или се пренасочват към нови опции, коментира той.

„Непредубедената публика търси нещо трето, а и БСП, и ГЕРБ са възприемани като част от една позната партийна картина. Голяма част от хората търсят не нещо друго, а нещо ново. Трябва да се направи уточнение, че това изследване няма как да хване рестарта, който БСП успя да постигне чрез вътрешния избор. Когато става въпрос за общо смъкване на доверието в познатата политическа прослойка и търсенето на нови опции по-губещ е ГЕРБ“, каза той.

Това са част от изводите от националното изследване на „Галъп“, проведено от 3 до 11 септември сред 807 пълнолетни българи.

29,4% от всички имащи право на глас твърдят, че няма да гласуват,а квадратчето „Не подкрепям никого“ ще зачеркнат общо 6,8%.

Според социолозите обаче голяма част от „Не подкрепям никого“ в самия изборен ден най-вероятно ще се превърне в отказ от гласуване.

ДПС традиционно се мобилизира в месеци преди избори (7,6%), а ОП (2,7%) частично са преодолели шока от пика на протестите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в следващо НС.

ДБ (5,2%) и формацията на Мая Манолова (2,2%) остават на високите нива, постигнати в пика преди месец, но засега не продължават „нагоре“. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, докато ДБ изглежда сигурен участник в НС.

Така изгледи да бъдат в следващо Народно събрание отново имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.

Новото обстоятелство е, че БСП (13,5% от имащите право на глас) като че ли изглежда малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) –  в социологически план двете числа на практика значат едно и също, но проверка сред най-твърдо решилите да гласуват показва по-ниска увереност при ГЕРБ.

„Воля“ (1,8%) е близо до основния пакет. С чувствителни резултати, макар и под 1%, са и формации като „Движение 21“, „Атака“, „Възраждане“ и др.
 
Над две трети подкрепят протестите. Конкретното искане за оставка на правителството и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% подкрепят, а 43% не подкрепят.

Мнозинство от 57% не подкрепя блокадите, докато 34% ги подкрепят.

Контрапротестите намират подкрепа сред 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги подкрепят.

Няма съществена промяна в доверието към институциите спрямо изследването от предходния месец.

Спадът при правителство и парламент не е продължил, макар те да остават на достигнатите в миналия месец ниски нива на доверие – този месец съответно 21% и 15%.

Президентската институция донякъде възстановява нивата си на доверие от предходни периоди, след като изглеждаше застрашена преди месец, и сега е с доверие от 52%. Толкова е и личното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.

Бойко Борисов остава с доверие под 20% и така е на традиционните нива на Корнелия Нинова и двамата вече имат еднакво одобрение сред обществото.

Слави Трифонов има 30% доверие.

Хората от „Отровното трио“ все още имат сравнително ниска разпознаваемост, макар че тя расте. На ниската разпознаваемост се дължат и наглед не толкова високите нива на лично доверие за тримата – в диапазона между 11 и 16%.