Многото (социологически) гласове на лъжата: Делян Пеевски е прав – изборите са най-точният измерител на рейтинга на политиците

Уинстън Чърчил го е казал най-добре: „Ако истината има много лица, то лъжата има много гласове“. В случая с България и гвардията й от социолози, гласовете на лъжата са поне толкова, колкото самите социолози.

Тази горчива истина лъсна още в началото на века, а  оттогава досега редовно се доказва преди и след избори. Последно – с две социологически проучвания на „Маркет линкс“ и „Алфа рисърч“, излезли съответно в петък и този вторник, които не само удобно помпат рейтингите на едни политици за сметка на други, а натрапчиво си противоречат и помежду си.

Давайки по този начин пореден пример как социологията се използва не за отразяване на реалността, а за създаване на фалшиви представи и манипулиране на общественото мнение.

Противоречията в изследванията са множество, но са особено показателни по отношение на една от най-дейните фигури в настоящото Народно събрание -председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски, който – според „Алфа рисърч“, не само бил с най-нисък рейтинг сред политическите лидери, но и се ползвал с едва 26% одобрение сред симпатизантите на Движението за права и свободи.

Твърдение, което влиза в пряко противоречие с извода на „Маркет линкс“ от петък, които също го запращат на последно място в рейтинговата стълбица, но пък отбелязват, че „Пеевски безапелационно получава много висока степен на доверие сред избирателите на ДПС“.  Но по-важното – в противоречие с истината.

А каква всъщност е тя? Показаха я безпрекословно резултатите от отминалия току що местен вот, на който ДПС, двигател на чиято кампания бе именно Пеевски, отбеляза пореден възход. Движението зае мястото на втора политическа сила с 964 общински съветници и кметове в 845 населени места още на първи тур. А самият Пеевски бе номиниран от десетки структури на ДПС за председател. На мястото на подалия оставка Мустафа Карадайъ.

На този фон, далеч не е удивително, че самият председател на ПГ на ДПС днес коментира двете проучвания с думите: „Моята най-точна социология са хората. Тези, които отредиха на последните избори на ДПС позицията на втора политическа сила, а в моя избирателен район – Благоевград, ДПС е първа политическа сила. Доверието на хората се печели, като работиш за тях – което аз и ДПС правим всеки ден, а най-точно се мери на избори“.

Пеевски припомни също, че следващите избори са много скоро – след половин година и тогава най-точно ще бъде премерено доверието на избирателите и към него, и към ДПС. И определи данните от двете социологически агенция като „сякаш бранещи някой“ и „последно убежище за провалящи се политици“, припомняйки, че социолозите по същия начин се провалиха и през 2001 г., когато преди парламентарните избори, отредили на Симеон Сакскобургготски и НДСВ мнозинство, близко до пълното в Народното събрание, агенциите упорито твърдяха, че ОДС води.

Прав е Пеевски. Най-точният рейтинг го дава вотът на избирателите. А той редовно се разминава с прогнозите на социолозите. Припомненият от него пример с изборите от 2001 г. впрочем е само първият от цяла печална поредица провали на агенциите, сринали напълно доверието в техните прогнози.

Въпросната 2001 г. те отбелязаха не един, а цели два подобни краха. Освен че в месеците преди изборите за Народно събрание на 17 юни 2001 г. изкуствено помпаха рейтинга на воденото от тогавашния премиер Иван Костов ОДС, прогнозирайки победа с фотофиниш (в крайна сметка НДСВ би с над 42%, а ОДС взе двойно по-малко - малко над 18%), същото фиаско отбелязаха и за президентския вот през ноември 2001 г.

Тогава агенциите даваха абсолютно сигурна, дори „смазваща“ победа на десния кандидат за втори президентски мандат Петър Стоянов, а „Алфа рисърч“ дори отреждаше на номинацията на левицата Георги Първанов, трето място. Всички помним какво се случи тогава. Първанов стана държавен глава, побеждавайки на втори тур.

Серията продължи и на почти всеки следващ вот, като не липсваха и също толкова фрапиращи разминавания. На европейските избори през май 2014 г. например не малко социологически агенции прогнозираха победа на БСП над ГЕРБ (Медиана – 20,5% срещу 17,1%, Сова Харис – 19,2% срещу 17%, АФИС – 17,9% срещу 17,6%). Други даваха все пак преднина на ГЕРБ, но с малко (Алфа рисърч – 17,6% срещу 15,9%1 ).

А трети – пълен паритет (18,3% на 18,3%) Какво се случи? ГЕРБ победи левицата с 30,4% срещу 18,9%. Стигна се до пълният абсурд самите социолози да се нападнат помежду си, като през 2019 г. управителят на „Алфа рисърч“ Боряна Димитрова нападна „Галъп интернешънъл“ в „лицемерие и скриване на реалната картина на нагласите на избирателите дни преди евровота“. Любопитно какво мислят в момента от „Галъп“ за данните, дадени от самата „Алфа рисърч“.

По-важното обаче е друго – че разменените тогава обвинения между социолозите реално бяха самопризнание. За нещо, което отдавна всички вече знаем. За българските социолози професията им отдавна не е да мерят нагласите сред избирателите. Тя се е изродила в надпревара кой повече ще успее да манипулира мнението на същите тези избиратели с манипулирани данни. Тъжно, но факт.

Още по-тъжно обаче е друго – защо го правят. През годините причините са били различни, но в случая с двете изследвания, с които стартирахме – тези на „Алфа рисърч“ и на „Маркет линкс“, тяхна основна мишена се оказва именно човекът, който е основен двигател на инициативите в настоящия парламент за прекратяване на хватката на Русия над българската икономика и общество като цяло и за приключване на практиките за договорки на тъмно.

Практики, прегърнати и от настоящата изпълнителна власт, оглавена от същия този премиер, чийто рейтинг помпат и двете агенции. Порочно наследство, чийто край Делян Пеевски се закани да сложи, искайки пълна отчетност пред парламента от същия този министър-председател и изпълнителна власт.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук