Модерно робство скова Балканите, положението е ужасно

Рафиул Букс е печелил 300 долара на месец като механик в Индия. Работил е и в Кувейт, където ремонтирал климатици, но напуснал заради условията на труд. След това видял обява на агенция за набиране на персонал в Ню Делхи, наречена M&S International.

Там един агент му казал, че може да работи в Сърбия за екстравагантното име China Energy Engineering Group Tianjin Electric Power Construction, или накратко CEEG TEPC.

За длъжността се предлагали 700 долара на месец - значителна сума за 37-годишния Букс, който има съпруга и двама малки сина, които трябва да издържа.

"За да издържам семейството си и да печеля пари, исках да дойда в Сърбия", казва Букс в изявление до сръбската полиция, става ясно от разследване на от "Балканската мрежа за разследващи репортажи" – BIRN, цитирано от БГНЕС.

Таксата за посредничество обаче е била 3500 долара, което го е натоварило с банков заем; след това са се появили условията на труд и живот в Сърбия, липсата на медицинска помощ, неизплатените заплати и фактът, че паспортът му е бил задържан от работодателя му месеци наред.

Букс е един от 14-те индийски граждани, които са дали показания в полицията тази година въз основа на жалба, подадена от тяхно име от неправителствената организация Astra, която, наред с други дейности, работи за предотвратяване на трафика на хора.

След съобщения в медиите CEEG TEPC изплаща дълговете на 11 от тях, включително на Букс, и ги връща със самолет в Индия на 4 февруари, но това не спира прокурорите да започнат дело въз основа на жалбата на Astra. Останалите трима живеят на неразкрито място в Сърбия.

Все още нищо не е доказано, но документите, разгледани от BIRN след консултации с експерти, категорично сочат случай на организирана трудова експлоатация, само няколко години след първите подобни обвинения срещу CEEG TEPC във връзка с предполагаем трафик на виетнамски граждани.

И това не е единственото петно в досието на компанията. Откакто се установява в Сърбия през 2018 г. като част от голямата китайска инициатива "Един пояс, един път", CEEG TEPC е съдена от поне 25 различни сръбски дружества, които искат обезщетение в размер на 3,3 милиона евро. Досега съдилищата са постановили китайската фирма да плати 2,5 млн. евро, а в поне един случай се е наложило сръбското правителство да посредничи.

От 4 март насам банковата сметка на компанията е блокирана заради дълг от 4,9 млн. евро, според базата данни на Националната банка на Сърбия, НБС.

Експертите твърдят, че степента на нарушенията повдига сериозни въпроси относно работата на самото правителство по отношение на чуждестранните инвестиции в страната.

"Всичко това потвърждава, че определени инвеститори или работодатели са били облагодетелствани, че държавните органи не са си свършили работата. Една схема на нарушаване на закона, всъщност много ясно и прозрачно, е довела до масова експлоатация на работници с много елементи, които показват, че те са жертви на трафик на хора", каза Марио Релянович, научен сътрудник в Института по трудово право в Белград.

Томоя Обоката, специален докладчик на ООН за съвременните форми на робство, заяви, че нито CEEG TEPC, нито сръбското правителство са отговорили на писмото, което той и трима други специални докладчици на ООН са изпратили през януари 2022 г. във връзка с предишния случай с виетнамските работници.

"Със сигурност сме обезпокоени, защото сръбското правителство е основно отговорно за разследването на тези твърдения, преследването и наказването, ако тези твърдения са верни. Отговорно е и за защитата на жертвите", каза Обоката, като добави, че доказателствата до момента сочат най-малко принудителен труд в случая с виетнамците, както и с индийците.

"Във вашата страна има тревожна тенденция и от сръбското правителство зависи да направи нещо по въпроса", подчерта той и допълни: "Ако сръбските власти не направят това, те трябва да бъдат подведени под отговорност като държава и като правителство за улесняване на трудовата експлоатация и трафика на хора".

Работа без разрешително за работа

И виетнамците, и индийците са били доведени да работят за CEEG TEPC на площадката в Зренянин в завод за гуми, управляван от китайския гигант за гуми Shandong Linglong, който е основен доставчик на европейската автомобилна индустрия и чието присъствие в Сърбия е силно субсидирано от сръбската държава.

Според доказателствата, с които се е запознала BIRN, CEEG TEPC невярно е класифицирал индийските работници като "командировани работници", т.е. служители на друго дружество, изпратени временно да извършват услуги в чужда държава.

На тази основа те влизат в Сърбия през юни и септември 2022 г., въпреки че към този момент нямат договор с CEEG TEPC или с друго дружество. В един от документите за "временно пребиваване" се казва, че е издаден в съответствие със "споразумение за бизнес и техническо сътрудничество", което се прилага само в случаите на "командировани работници".

Съгласно член 19 от сръбския Закон за наемане на чужденци това изисква индийците да са били наети от CEEG TEPC или друго дружество поне една година преди да дойдат в страната.

След като са пристигнали в Сърбия, индийците са били назначени на работа без разрешително за работа; в Националната служба по заетостта на Сърбия няма данни за индийски граждани, работещи за CEEG TEPC през 2022 г.

"Ако тези работници са започнали работа преди да получат "разрешително за работа", това е незаконно и трябва да бъде разследвано от Инспекцията по труда", обясни Стефан Пекич, адвокат, специализиран в корпоративното и трудовото право по отношение на работниците мигранти.

Рафиул Букс каза, че е пристигнал в група от 10 души през юни 2022 г. и е работил на обекта в Linglong до август 2023 г. По подобен начин през януари 2022 г. Инспекцията по труда на Сърбия установява, че 318 виетнамци са работили за CEEG TEPC без разрешително за работа на обекта Linglong и подава жалба за нарушение.

"Това не е изолиран случай, а начин на действие", отбеляза Релянович. "Ако работниците не са били регистрирани, това означава също, че CEEG TEPC не е плащала данъци за тях в Сърбия. Институциите трябва да разследват случая."

През 2023 г. CEEG TEPC е получила разрешителни за работа за шестима индийци на базата на "командировани работници". Според Букс "около 70" други индийци вече са работили на обекта в Linglong , когато той е пристигнал.

Релянович заяви, че са налице основания за разследване на корупция.

"Възниква въпросът - кой е прегледал документацията и е дал съгласието си за издаване на разрешение за работа, когато условията очевидно не са били изпълнени? Това е същата измамна схема, в която е замесен някой от НСЗ (Националната служба по заетостта), идентична с тази за виетнамските работници."

Друг индийски работник, идентифициран с инициалите Б.П., разказва пред полицията, че въпреки условията - часовете и принуждаването да работи дори когато е болен - той е продължил да работи за CEEG TEPC, след като му е било казано, че няма да му бъдат дадени пари за обратен билет или предишни неизплатени заплати.

"През цялото време имах в ума си факта, че съм задлъжнял и че трябва да работя, за да се изплатя", спомня си 28-годишният мъж в показанията си пред полицията.

Обоката, специалният докладчик на ООН, обясни, че подобни такси са равносилни на експлоатация.

"Те не би трябвало да плащат това; за всичко това трябва да плащат работодателите, а правителствата да наблюдават тези практики", допълни той.

Сръбското посолство в Индия не отговори на молбата за коментар. Не отговориха и Отделът за чужденци към сръбската полиция, който издава разрешения за пребиваване, НСЗ или Министерството на труда.

BIRN изпраща имейл до CEEG TEPC на адреса за публични запитвания, но съобщенията остават без отговор; посочените телефонни номера също не работят, а на домофона във вилата, която компанията наема в елитното предградие Дедине в Белград, никой не отговаря. Нейният официален адрес е адресът на счетоводната агенция, с която работи.

Договорите са повече незаконни, отколкото законни

Договорите, които индийците са подписали, след като вече са били в Сърбия, са изключително проблематични.

"Нередностите в трудовия договор са такива, че е по-лесно да се пресметне кое е законно, отколкото кое не е", посочи Релянович.

Двугодишният договор предвижда, че индийците трябва да работят "редовно" по 10 часа на ден, 26 дни в месеца. Това възлиза на 260 часа месечно, което е с 68 часа повече от законовия лимит съгласно член 4 от сръбския Закон за труда, включително извънредния труд.

"Така че дори и с извънредния труд това е твърде много. И това дори не е извънреден труд; в договора той е обозначен като редовно работно време", каза Релянович.

В договора се посочва, че всеки извънреден труд - над 10-те часа на ден "редовна" работа - ще бъде компенсиран със същата ставка. Това също е незаконно според сръбското законодателство, което изисква 26% бонус за заплащане на извънреден труд.

Договорът включва и двумесечен изпитателен срок, след който работодателят, ако не е доволен от работата на наетото лице, има право да намали заплатата му, което отново е незаконно. В точка 6 е предвидено, че CEEG TEPC задържа заплатата за първия месец като депозит, който се връща едва след изтичане на договора - поредно беззаконие.

Когато в Linglong не е имало много работа, CEEG TEPC на практика е "давала под наем" работниците си на други китайски компании, работещи в Сърбия, без да подава необходимите документи.

Според показанията, дадени пред полицията, през август миналата година CEEG TEPC е изпратила най-малко осем индийци, включително Б.П., да работят по друг сръбски проект, подкрепен от държавата - високоскоростна железопътна линия между северните градове Нови Сад и Суботица.

Б.П. разказал на полицията, че работи за China Railway International, CRI.

Другите служители обяснили, че на 31 януари 2023 г. мениджърите на CEEG TEPC поискали от тях да подпишат документ, в който се посочва, че всъщност са наети от базирано в Суботица дружество, наречено LYQ d.o.o., че заплатите им са изплатени изцяло и че договорите им са официално прекратени.

Индийците отказали и съобщили на полицията, че са били физически нападнати.

Букс заяви, че CEEG TEPC се опитва да прикрие следите си, след като ги е изпратила да работят по железопътната линия в Суботица.

"Китайската енергийна компания ни помоли да подпишем този документ, за да избегнем техните проблеми", каза той.

Дружеството LYQ d.o.o. е основано през януари 2023 г. от китайския гражданин Танг Хенгжен и е регистрирано на същия адрес като работниците от Виетнам и Индия.

Букс споменава китайски шеф, "на 45 или 50 години", когото нарича "г-н Гай" и казва, че отговаря за индийците.

Работникът подчерта, че Гай е игнорирал техните оплаквания от условията на живот, закарал ги е до Суботица, за да работят по железопътната линия, и е държал паспорта му от ноември 2023 г. до 4 февруари, когато Букс е отлетял обратно за Индия.

Работниците са "отдадени под наем" на други места

Телефонният номер на Гай, даден на полицията от индийските работници, може да бъде открит в сръбския търговски регистър като номер за контакт на LYQ d.o.o.

Номерът не е валиден и не е регистриран под името Хенгжен като официален собственик на LYQ.

Според неправителствената организация "Астра", която представлява работниците, на 1 февруари белградски адвокат на име Деян Груич се е обърнал към индийците с документи за "пълномощно", които ги е призовал да подпишат, като е заявил, че ще получат обратно парите, които им се дължат, при условие че прекратят всякакви контакти с медиите или неправителствените организации.

Груич е вписан в сръбския търговски регистър като представител на LYQ d.o.o.

Astra подава жалба до Адвокатската камара в Белград, като обвинява Груич в нарушаване на етичния им кодекс. Груич отказва коментар, като заявява, че това би било нарушение на етичния кодекс.

Ако индийците наистина са били "отдадени под наем" на други компании, това е още един признак на "робовладелско поведение".

"Ако те са били изпратени в Сърбия като командировани работници, за да извършват временна работа при конкретен работодател, те не могат да бъдат преместени при други работодатели", каза той. "За мен това е просто още един показател за положение, подобно на робството, а не за поведение, което е в съответствие със закона".

Дългове и съдебни спорове

Във финансово отношение CEEG TEPC съобщава, че е реализирала много малка печалба в Сърбия.

В последния наличен финансов отчет за 2022 г. одиторите посочват, че дружеството е изложено на кредитен, пазарен и ликвиден риск. Те също така отбелязаха, че не са в състояние да гарантират за точността на някои документи, предоставени от CEEG TEPC.

Всъщност от 2018 г. насам дружеството е било съдено от най-малко 25 сръбски фирми за неплатени услуги на обща стойност 3,3 млн. евро, според съдебни данни, събрани от Checkpoint - портал, който систематизира публично достъпна информация относно стопанските субекти.

Според съобщения в медиите на 25 август 2022 г. сръбското правителство е посредничило в спор за 5,5 млн. евро, които дъщерно дружество на сръбската Alpha Technics е заявило, че му дължи CEEG TEPC.

Не е ясно как точно е бил разрешен спорът.

Друга компания, базираната в Белград ToiToi, обяви, че CEEG TEPC е закъсняла с плащането на кабините и тоалетните, които ToiToi е предоставила "за обекта в Зренянин" - препратка към завода за гуми Linglong.

Представител на Elektroistok-izgradnja d.o.o., който говори при условие за анонимност, заяви, че дружеството е имало проблеми с плащането за експертизата, която е предоставило на CEEG TEPC във връзка с проект в Бор, Източна Сърбия.

"След този опит спряхме да работим с тях", допълни представителят.

Също така в Бор компанията Opstanak plus съди CEEG TEPC за неизплатени бетон и оборудване.

"Когато някой върши някаква работа, според добрите нрави трябва да му се плати", заяви представител на фирмата.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук