Все по-често случайни хора стават жертва на стремежа на полицията бързо да разплита всяко по-шумно отразено в медиите престъпление
<em>Преди малко повече от два месеца един инцидент втрещи столичани за дълго - 10-15 маскирани скинари нахлуха посред бял ден с метални тръби, боксове и ножове в трамвай №20 и пребиха жестоко петима младежи. Според полицията причината била различните им идеологически възгледи - биячите били неонацисти, а жертвите - анархисти. Светкавично последваха и 8 ареста, предшествани от публичното обещание на МВР шефа Цветан Цветанов, че случаят ще бъде разплетен за часове. Така обществото бе доволно, а медиите получиха шанс за пореден път да анализират позабравените прояви на фашизоидна агресия.</em><br /> <br /> Този случай обаче постави един много по-важен въпрос - дали покрай стремежа си към задължителни и бързи арести, за да се свали градуса на противопоставянето в обществото, МВР не рискува да обърка живота на невинни? И отговорът е &quot;да&quot;, не само рискува, но и го прави! Това реално се случи с един от заловените &quot;скинари&quot; Росен Кънев, който след повече от месец по наровете в следствения арест бе освободен от съда<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong> без никаква мярка за неотклонение</strong></span><br /> <br /> поради липса на доказателства срещу него. Други двама от задържаните пък бяха пуснати под гаранция от по 2000 лв. заради противоречивите свидетелски показания, които според прокуратурата ги уличават в престъплението.<br /> <br /> Всъщност, още на следващия ден след побоя от 6 юни разследващите се отказаха от задържането на двама заподозрени, с което напомниха за старата полицейска практика: &quot;Натопи някого и няма да имаш проблеми.&quot; Тогава от ареста излязоха Михаил Молеров и Георги Цанов, въпреки че единствено за тях обвинението представи пред съда резултати от изследване с детектор на лъжата, което &quot;с много голяма степен на вероятност&quot; ги сочеше за участници в мелето. Освен това за Молеров полицията разполагаше и с оперативни данни, че изповядвал неонацистки убеждения.<br /> <br /> Въпреки това с обвинения се сдобиха само Димитър Лазаров, сочен от МВР за лидер на т. нар. движение &quot;Национална съпротива&quot;, Васил Павлов, Матей Пенев, Емил Алексиев, Росен Кънев и Марио ел Матуси. За никого от тях прокуратурата не посочи категорични доказателства, че членуват в нацистки организации, както и техни подобни прояви от миналото. Любопитна подробност бе и произходът на Ел Матуси, чийто баща се оказа палестинец. Алексиев и Кънев пък твърдяха от самото начало, че по времето на побоя са били с родителите си у тях. При обиските в апартаментите им (естествено без съдебна заповед - б. р.) полицаите не откриха никакви боксове, железа, качулки, ножове или нацистки символи. И поради липсата на друго прибраха по един компютър от всеки адрес, за да се опитат да докажат, че шестимата са се уговаряли за боя в интернет.<br /> <br /> По време на разглеждането на мерките така и не бяха представени данни в подкрепа на това предположение, но това не попречи на наблюдаващия прокурор Чавдар Железчев да говори за<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong> &quot;много добре организирана престъпна група&quot;</strong></span><br /> <br /> Нито един от четирите съдебни състава, които четоха първоначално събраните материали по делото, обаче не прие в определението си съществуването на подобна банда. На заседанията стана ясно още, че обвинението изобщо не е изяснило и конкретната вина на всеки от задържаните - кой кого е млатил в трамвая. Бе изтъкнато единствено, че са проведени разпознавания по черно-бели снимки с няколко очевидци на боя.<br /> <br /> И тук се открои поредната слабост в разследването - едва 3-4 от въпросните свидетели смятат, че сред нападателите имало двама немаскирани. Останалите очевидци разказват в разпитите си, че всички били с маски и качулки, тип &quot;нинджа&quot;, които скриват цялото лице без очите. С тях разпознавания обаче не са провеждани. Без обяснение остана и въпросът - дори и да е имало двама без маски, как са разпознати останалите четирима обвиняеми? Още повече, че прокуратурата така и не уточни кой от тях е бил с открито лице. Бе посочено само, че биячите са били разкрити по доста общи и неконкретни &quot;белези&quot; - висок ръст, продълговат овал на лицето и късо подстригана коса.<br /> <br /> В случая с Кънев единственото доказателство срещу него бяха думите на свидетелката Любомира Кирова,<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong> която го познала &quot;по овала на очите&quot;</strong></span><br /> <br /> Това обаче не успя да натежи в полза на обвинението при второто гледане на мярката му, защото съдът обърна внимание на това, че при първия си разпит Кирова обяснява, че й &quot;причерняло&quot;, изпаднала в шок и нищо не видяла. 4 часа по-късно обаче вече е почти сигурна във вината на Росен. &quot;Фактът, че само за 4 часа Кирова променя показанията си почти на 180 градуса внася сериозно съмнение в искреността й&quot;, отбеляза съдия Петко Петков от районния съд. След което посочи, че в комбинация с показанията на родителите на Кънев, според които той е бил у дома в часа на инцидента, &quot;обоснованото предположение не се разколебава - то се унищожава!&quot;<br /> <br /> Това съдебно определение на практика елиминира всички съмнения за участието на Росен в побоя, като дори прокуратурата не обжалва освобождаването му. Или иначе казано - благодарение на разследващите 25-годишният Кънев пропусна защитата на дипломната си работа, докато лежи зад решетките, без изобщо някой да е убеден във вината му. И без да са събрани каквито и да е годни доказателства срещу него.<br /> <br /> Оттук обаче следва и друг проблем - развръзката на случая &quot;Кънев&quot; хвърля сериозно съмнение върху начина, по който са привлечени към отговорност и останалите заподозрени. Защото ако цялото дело се гради само на няколко разпознавания по снимки, шансът под удара на закона да са попаднали невинни е огромен. Особено когато пострадалите говорят за 10-15 нападатели, а са обвинени едва шестима. Естествено, разследващите се оправдават с ранния етап на разследването. Но когато само за два месеца показната работа на МВР по един скандален със своята жестокост случай е осигурила само едно бъдещо успешно дело срещу България в Страсбург вместо справедливост - това се превръща в проблем за цялото общество.<br /> <br /> <strong>Борис Митов, в. &quot;Сега&quot;</strong><br />