Началото на края за Прокопиевия политически проект

Месец април се оказа повратен (фатален) за поредния политически проект на скандалния бизнесмен Иво Прокопиев. Припомняме, че в началото на месеца обвиняемият най-накрая успя да сглоби коалиционен съюз измежду контролираните от него политически формации. А именно – „Да, България“, ДСБ и „Зелените“. Това е трети поред политически съюз създаден единствено и само за обслужване на корпоративните интереси, на сделките и схемите на детето на политическата корупция у нас.

Замисълът на ГМО хибрида е повече от ясен. След гръмкия им провал на предсрочните парламентарни избори през миналата година групировката „Капитал“ остана без свое пряко представителство в законодателната и респективно в изпълнителната власт. (За косвено влияние призна самият Прокопиев, който разкри, че „негови източници в парламента и правителството“ са го предупредили в аванс за уважения от две съдебни инстанции иск на вече бившата КОНПИ). Днес успелият млад мъж и ортаците му от задкулисната Задруга отчаяно се борят да съборят властта, да свалят кабинета „Борисов-3“, за да вкарат свои хора по върховете на държавата след евентуален нов вот за Народно събрание.

В подкрепа на начинанието си кукловодите хвърлиха милиони. Плащаха за негативни кампании срещу България – статии като под индиго с общи заглавия, общи източници и обща теза; спонсорираха ежеседмичните разходки на грантово зависимите си марионетки, които благодарение на контролирания от тях национален ефир два месеца лъгаха българския народ, че половин Пирин щял да се застроява; Активираха на 101 % пионките си в политиките и слугите в медиите, за отчаяна битка на всички фронтове срещу държавата, институциите, неудобните за олигархичната шпицкоманда личности от обществения живот на страната.

Уви, резултати днес няма. Но милиони за следващи начинания все още има. И как ще е иначе? Нека цитираме фактите от десетки медийни публикации по темата:
Единият лапнал стотици милиони от подарения му „Каолин“
Другият подозиран, че укрил данъци за десетки милиони, заедно с това години наред трупал печалби на гърба на народа, през лекарства, които продава три пъти по-скъпо у нас, в сравнение с цените на медикаментите на сръбския и турския пазар.
Третият (до вчера галеник на Москва, днес първи американец) ученик на Луканов даром получил газовото кранче в отношенията на тема енергийни доставки между България и Русия.

Всички те са продукти на ДС, БКП и висшата червена номенклатура. Днес, обаче, са първи демократи. Даже така кръстиха подчинената си коалиция. С която демократите-гьонсурати се запътиха към общинските избори догодина. Замисълът бе те да са предмостие към атакуването на националната власт. Но първо политическият обслужващ персоналтрябваше да влезе в органите на местното самоуправление. Избраха си и две теми – качеството на въздуха и презастрояването на София. Лично обвиняемият бизнесмен Иво Прокопиев няколко пъти през своя фейсбук профил даде указания на кохортата си преторианци, че именно това са въпросите, по които да се удрят настоящите управляващи.

Предприеха се и реални стъпки. Свързвани с Прокопиев лица заведоха дело срещу Столична община, заради въздуха, който дишаме (Изключително популистки ход. Драми с качеството на въздуха има във всеки милионен град, проблемът е дали се взимат мерки за подобряването му. А мерки кметът Йорданка Фандъкова показа и доказа, че е предприела в правилната посока. Тя и нейният екип обясниха надълго и нашироко реалната ситуация и предстоящите действия, които ще извърши градската управа).

През това време хора на Прокопиев превзеха на абордаж кметството в „Младост“. Те бързо приобщиха кметицата Иванчева в своя отбор (предвид и подкрепата, която оказаха при нейния избор през 2016-а). Тя се съгласи, разбира се. Особено след като остана (след махленски и битов скандал) без главния си политически покровител (Това бе бившият депутат от БСП Георги Кадиев – отново свързван с Прокопиев. Тоест връзката на Иванчева с групировката „Капитал“ съществуваше още преди да бъде избрана, просто сега официализираха своя брак по сметка).

Основната идея бе следната – ръководителят на администрацията в „Младост“, или по-скоро неговият образ, трябваше да послужи за основна опорна точка в кампанията на Прокопиевата „Демократична България“ за местните избори догодина. Защото:

1. Зад нея стои донякъде реална, важна и солидна кауза, доста по-значима от битката на обвиняеми и подсъдими олигарси срещу неудобния им Цацаров и неовладения от тях Висш съдебен съвет. На хората не им пука, че милиардери, които имат проблеми със закона плюят погналите ги репресивни органи на държавата. Но им пука къде играят децата в свободното време.

2. Тя показа (имайки предвид всички условности) как се бие ГЕРБ в София (при все ефекта „Радев“, защото гласуването за кмет на „Младост“ се проведе паралелно с последния президентски вот). Спечели с крупен резултат на втори тур, въпреки че на първи изоставаше от кандидатурата на ГЕРБ. Тоест – Задругата на олигархията започна план по повторение на случилото се на изборите във втория по големина район на столицата през есента на следващата година. По този начин те искат да вкарат колкото се може повече общински съветници, да вземат някое и друго районно кметство, а защо не и да преборят фаворита ГЕРБ. Веднъж вече го сториха, макар и в по-малки мащаби.

3. Развиването на проекта „Иванчева“ можеше да облече в идеология аморфната каша в главите на ляволибералните грантаджии около Прокопиев и неговия брадат слуга, участник в два кабинета на ГЕРБ. И най-накрая да придаде политическа окраска на хаотичните им НПО действия (маскирани като партийни), от които ефект и рeзултати няма, в ярък контраст с крупната милионна инвестиция от тримата бизнесмени-издатели (все клиенти на Темида).

Арестът на Десислава Иванчева, обаче, потопи в зародиш Прокопиевите блянове. Неговият „трети път“ в политиката, неговите граждани, галениците на правилните му медии се оказаха по-нагли крадци и от най-безочливите разбойници на Прехода, които помним.

И мачът отива към своя край, вече се играят продълженията. Или с други думи – в пряк и преносен смисъл сякаш наближава Гергьовден за най-знаковата „Агнешка главичка“, за най-хитрия, надут и високомерен Остап Бендер в българската политика, общество и бизнес.

Крахът „Иванчева“ е край за поредните (вероятно и последни политически блянове) на обвиняемия и запориран бизнесмен. На ред е Сингапур - обичайното скривалище на гузните, бягащи през глава бандити.