Напрежението ескалира: Унгария отправи ултиматум съм Украйна заради безчинствата на бандеровците в Ужгород
Ситуацията в Закарпатската област на Украйна продължава да е на границата на ескалацията, след провокациите на украинските радикали. Поклонниците на Степан Бандера и Роман Шухевич обявиха истинска война на унгарското етническо малцинство, което желае да съхрани собствената си идентичност, коментира руският телевизионен канал „Цариград“, цитиран от "Фокус".
От телевизията припомнят, че в нощта срещу 4 февруари в центъра на Ужгород се е случил инцидент, който за малко не е завършил трагично. В помещението на местната гражданска организация „Закарпатски съюз на унгарците“ е хвърлен коктейл Молотов от неизвестни лица. Само по щастлива случайност никой не е пострадал. „Цариград“ смята, че отчитайки съхраняващото се напрежение в отношенията между Киев и Будапеща, предизвикано от реакцията на Унгария по отношение на дискриминационния украински Закон за образованието, случилият се в Ужгород инцидент веднага е класифициран като провокация.
Както обикновено се случва в подобни случаи, украинските власти са хвърлили отговорността върху въздесъщата „ръка на Кремъл“. „Кремъл е пряко заинтересован да ни скара с всичките ни съседи“, заяви вицепремиерът на Украйна Вячеслав Кириленко. „Нашите трудности на полското и унгарското направления са изгодни преди всичко на Русия и в значителна степен се режисират от нея. Затова бутилката с коктейл Молотов в Ужгород е хвърлена от ръката на Кремъл. Безспорно!“
Но от унгарската страна не повярваха на украинските власти, коментира авторът на материала. В комюнике от МВнР на Унгария се съдържа искане към киевските власти да намерят и накажат престъпниците, както и да гарантират сигурността на закарпатските унгарци.
Но украинците явно не бързат да го направят. „Цариград“ отбелязва, че представителите на унгарската община в Закарпатието, от момента на държавния преврат в Киев, нееднократно са заявявали за необходимостта от собствена национална автономия. Отделни представители на регионалния елит говореха открито за възможно излизане на Закарпатието от състава на Украйна в случай на възникване на сериозна заплаха за унгарската идентичност и самобитност.
Тук авторът на материала обръща внимание на факта, че огромното мнозинство от закарпатските унгарци, числеността на които, въпреки скорошните радостни заявления на украинския външен министър Павел Климкин, е от порядъка на 150 хиляди души, отдавна имат унгарско гражданство и с разрешението на официална Будапеща имат правото да участват в политическия живот на своята голяма родина. Това съществено облекчава процеса на тяхната реинтеграция в състава на Унгария, който активно набира обороти.
Руската телевизия припомня, че през декември 2015 година, 114 населени места в Закарпатска област са излезли с инициатива за създаване на унгарски автономен регион с център в Берегово. Любопитно, според автора, е, че поддръжка за това мероприятие, което в Киев са оценили като покушение срещу териториалната цялост на Украйна, е изразил местният депутат от Върховната Рада Ласло Брензович, който е член на управляващия „Блок Петро Порошенко“, като на следващия ден той е участвал в конгреса на унгарската управляваща партия „Фидес“ в Будапеща.
Няколко месеца по-късно, продължава руският автор, през април 2016 година, депутатите от Закарпатския областен съвет вече открито са поставили пред Киев въпроса за даване автономен статут и право да водят собствена икономическа политика, като дори ръководителят на Съвета Михаил Ривис не е скрил това, че ако исканията на закарпатците не бъдат изслушани, регионът може да тръгне по пътя на Крим.
В Будапеща, пише „Цариград“, реагират крайно нервно на всички опити за отнемане на правата на унгарското национално малцинство и поддържат открито автономистките тенденции. Направеното през ноември 2017 година заявление на вицепремиера на Унгария Жолт Шемйен за необходимостта от автономия на Закарпатието предизвика истерия в Киев. Но след това унгарските власти дори засилиха натиска над Украйна, като заплашиха Киев, че ще му създадат проблеми в отношенията със страните от ЕС, в случай, че Законът за образованието влезе в сила.
Ситуацията в отношенията между двете страни се влоши допълнително след провокационните изказвания на украинските националисти от групировката „Карпатская сечь“ и партия „Свобода“. Радикалите свалиха от постамента в град Брегово държавното знаме на Унгария и се опитаха да го изгорят.
В Будапеща реагираха на това като привикаха за обяснение в МВнР украинския посланик. Руската телевизия припомня още, че на състоялата се на 8 декември 2017 година среща между външните министри на Унгария и Унгария, Петер Сиярто е съобщил на своя колега Павел Климкин, че Будапеща има намерение да инициира въвеждането на наблюдателна мисия на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) в Закарпатската област на Украйна. Но в Киев не придадоха значение на това.
След инцидента в Ужгодорд, Унгария отново заяви, че в региона е необходимо присъствието на международни наблюдатели и властите в Будапеща направиха съответстващото обръщение в Брюксел. Според мнението на бившия депутат от Върховната Рада и съпредседател на Комитета за спасение на Украйна Владимир Олейник, Унгария пристъпва към решителни действия, след които може да последва кримски сценарий.
„Унгария поставя въпроса за изпращане на мисия на ОССЕ в Закарпатието. Това е реакция на коктейла Молотов в прозореца на „Общество на унгарската култура в Закарпатието“. Будапеща не говори за ръката на Кремъл. Първият им ход е да поискат представители на ОССЕ в конфликтния район. Ситуацията е критична, не се доверяваме на украинските власти и правораздавателната система. Вторият етап може да бъде въвеждането на собствена войска за защита на етническите унгарци в Украйна. Това е сигнал“, отбелязва политикът във Фейсбук.
Както е заявил в разговор с „Цариград“ заместник-директорът на Института за стратегически изследвания и прогнози към РУДН Никита Данюк, украинската държавна власт отново е показала своята неспособност да осигури безопасността в страната. Провежданата от Киев профашистка вътрешна политика само провокира дяснорадикалните екстремистки групировки да вършат противозаконни действия спрямо националните малцинства.
Експертът смята, че тази политика на киевския режим само ще го лиши от подкрепата от страна на съседните Източноевропейски страни. Събеседникът на „Цариград“ също е допуснал, че в случая на по-нататъшно раздробяване на Украйна, нейните западни съседки ще реализират своите териториални претенции.
В равносметка, Данюк заяви, че „смята, че процесът на атомизация на Украйна, нейното раздробяване и хаотизация ще продължи. И Полша, и Унгария може да получат карт-бланш от Брюксел и Вашингтон да откъснат някога принадлежалите им украински земи. Ако този процес се случи, той няма да се касае само до западните области. Процеси на ерозия, без съмнение, ще се наблюдават и в Източна, и в Южна Украйна“.