Наследникът на комунистическата номенклатура Иво Прокопиев връща България в мракобесните времена на Народния съд

Какво доживяхме. През 2021г. в една либерална и демократична Европа наследникът на комунистическата номенклатура Иво Прокопиев твори мракобесия, облечени в дрехите на държавнически актове.

Прокопиев дописва американския закон „Магнитски“ като го насочва срещу български граждани и частни дружества, които нито са санкционирани от американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC), нито има основание да бъдат санкционирани.

И то след като демократична Европа официално обяви, че законът „Магнитски“ не може да се прилага спрямо европейски граждани. Да, ама не.

В „демократична“ България поправката „Прокопиев“ ще се прилага от служебния кабинет към десетки български граждани и търговски дружества, подбрани от прокситата на Прокопиев в кабинета – финансовия министър Асен Василев и министъра на икономиката Кирил Петков, за разчистване на личните сметки на Прокопиев.

Явно се връщаме в годините, когато от вестниците „Капитал“ и „Дневник“ се управляваше държавата, а уж това време беше отминало.

Прокопиев прави списъци на неудобните за него хора и дружества, уж „свързани“ с Пеевски, за да разчисти личните си сметки с бившия депутат.

Ама защо въобще трябва да правите списъци, като във вестник „Капитал“, удобно за властимащите, за да не стане случайно объркване, вече са посочени хората и дружествата за отстрел.

Направо изведете тези хора на площада и ги разстреляйте, а дружествата ги затворете или национализирайте, както правеха в годините след 9 септември комунистическите предци на такива като Иво Прокопиев.

Защо да губите време. Думите „демокрация“ и „права на човека“ в България явно са празни думи. Къде са сега десетките правозащитници и НПО-та, разни Кашъмовци, Екимджиевци и прочие Хелзинкски комитети, които ревностно защитаваха всеки убиец, чиито права в затвора били накърнени, а сега лицемерно мълчат и се спотайват.

И то при  фрапиращо погазване на конституционни права и свободи на български граждани. Спотайват се, защото вероятно и те са проксита на Прокопиев, отгледани през годините за избирателни акции в защита на личните интереси на своя ментор.

Че Прокопиев е „демократ“ на думи и само за пред хората, е повече от ясно. Бившият приватизатор за жълти стотинки от кликата на Иван Костов и член на „Агнешките главички“ е възпитан в духа на комунистическия тоталитаризъм.

Баща му Георги Прокопиев е бил капитан от УБО и управител на любимото на Тодор Живков ловно стопанство „Воден“, където комунистическият лидер е отмарял в компанията на своите съратници и гости и разбира се с дейното участие на Прокопиев – старши.

Кръвта вода не става, казва народната поговорка. А думата „демокрация“ е само удобна мимикрия за наследника на комунистическата фамилия.

Всичко това нямаше да има значение, ако не бяха напъните на Прокопиев да твори списъци за лустрации на неудобни за него хора (български граждани), и още повече, ако служебното правителство на Радев не се използва по елементарен начин за провеждане на това мракобесие и то повече от тридесет години след падането на комунистическия режим.

В това правителство има ли въобще някой здравомислещ или всички лакейничат пред новия силен на деня Прокопиев.

А истината за решението на служебния кабинет да изготви списъци на лицата, както ги наричат „които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата“ на американските санкции, е повече от ясна.

Да полегнат на Прокопиев и да допълнят акта на OFAC с вече предварително посочените във вестник „Капитал“ български граждани и търговски дружества.

А че това решение не почива на никаква правна и нормативна база, не е от значение за псевдонормотворците.

На практика поправката „Прокопиев“ допълва акта на OFAC, който няма пряко приложение за българската правна система и брутално нарушава гражданските и човешки права на посочените лица, нарушава и основни конституционни принципи.

Как ще обрекат на т.н. „гражданска смърт“ български граждани и дружества, без срещу тях има присъда на български съд.

И то само по твърденията на вестник „Капитал“. Пълно безумие. Как разпореждат държавната администрация да прекратяла отношенията с посочените от Прокопиев лица.

Това са български граждани, които работят, плащат данъци, социални и здравни осигуровки, ползват административни услуги. Как ще ги лишите от отношенията със собствената им държава, като тези отношения са им гарантирани от Конституцията в качеството им на български граждани.

Дайте направо да ги разстреляме, така без присъда и за по-бързо. За кефа на бившата комунистическа номенклатура Иво Прокопиев.

И целта на решението е повече от ясно. Да се ликвидират дружествата „Булгартабак“, „Техномаркет“, „Юрий Гагарин“ и други, както и техните директори, мениджъри, съдружници или акционери (няма нужда да се чака списъка, в „Капитал“ вече същия е предварително посочен).

Това е отколешната мечта на Иво Прокопиев. Защото тези работещи дружества, които си плащат редовно данъците, плащат си кредитите и осигуряват работа на хиляди работници и служители, били „свързани“ с Пеевски.

От години Прокопиев и неговите медии водят война срещу „Булгартабак“ с всички възможни средства. Помним как през 2017 година стотици работници и служители на това дружество, излязоха на улицата и протестираха в защита на своите права. То друг начин за реакция срещу беззаконието и самозабравилата се власт явно няма.

А бившият приватизатор и „Агнешка главичка“ Прокопиев явно доста бърза да прокара списъка. Защото знае, че сега разполага с бухалката, наречена „добри американски контакти“ и подходящи лобисти, но това може и да не трае дълго.

И колкото да повтаря в своите медии каква страхотия бил закона „Магнитски“ и какъв чудовищен ефект имал по отношение на санкционираните лица, е наясно, че ежегодно десетки лица и дружества от почти цяла Европа, включително от държави като Белгия, Холандия, Словакия, Швейцария, Латвия, Гърция, Италия, Швеция, Чехия и т.н., влизат в списъци за санкции от OFAC (в това число и по „Глобален Магнитски“), както и десетки излизат след отпадане на санкциите по недоказани или несъстоятелни обвинения. Защото накрая истината винаги намира начин да тържествува.