„Наздраве!” или договор на хартия?
Това е едно от междукултурните недоразумения, за които разказва Зигрун Комати в книгата „Културен шок”. Като класически посредник, който умее да държи в главата си и двете гледни точки, Комати, слава Богу, не застива в даскалската поза на единствено правия. Тя уведомява потенциалните си читатели (германци, които имат делови или други интереси в България), че тяхната собствена истина не е абсолютна и не бива механично да се пренася в една различна културна среда. Обобщения като „В България правилата не важат” или „Тук никой не спазва закона” са изходно сбъркани, защото не отчитат историята и манталитета на българите – това в общи линии е изводът на авторката, който навярно ще изненада читателите не само в Германия, но дори в България.
Че българите гледат на законите и правилата доста по-безгрижно, отколкото германците, е банален факт и Зигрун Комати не го отрича. Тя обаче се опитва да съпостави двете различни координатни системи и много прозорливо синтезира разминаванията
За българите държавата и законът исторически са враждебни институции, към които в най-добрия случай се нагласяш, без обаче много-много да им вярваш. Вярваш и се осланяш много повече на семейството, на близките, на хората, с които си изградил лични отношения. Към германските бизнесмени Комати има един съвършено простичък съвет: не разчитайте само на хартиения договор, а помнете, че българите могат да импровизират и да излизат от трудни ситуации, стига личните отношения между партньорите да са стабилни. От собствен опит знам колко неразбираемо звучи подобна препоръка в ушите на средностатистическия германец. И до какви провали може да доведе тази неразбираемост, както онагледява в книгата и Зигрун Комати с няколко примера на рухнали бизнес-проекти.
Обезоръжаваща сърдечност и гостоприемство, ядене-пиене и лакардии до зори, а после се оказва, че я почвата е отровена, я няма разрешително за строеж, я нещо друго – и всичките пари, хвърлени от германците в 6-седмична експертна подготовка, компютърна презентация и командироване на дузина специалисти до София, в крайна сметка отиват на вятъра. „Работата не е заек, та да избяга” – между другото и с тази българска поговорка (също твърде несъвместима с деловата настройка на германския бизнесмен) авторката описва един от многобройните културните капани, които дебнат неподготвения инвеститор в България.
Но в България нещата бързо се променят, новите бизнес-поколения вече пият минерална вода, ходят на фитнес и си лягат с кокошките, за да могат с бистра глава да четат хартиените договори, добавя от себе си Андреев. /БЛИЦ.
Последвайте ни
0 Коментара: