Не е Студена война, но Путин си я харесва такава!

Ескалиращи бомбардировки в Сирия, изпипани кибератаки, предназначени да повлияят на изхода от американските избори. Нови доказателства за съучастие в свалянето на пътнически самолет. Това пише Дейвид Сенджър в анализ за „Ню Йорк таймс“, цитиран от „Труд”.

Поведението на Русия през последните няколко седмици създава усещането за ехо от най-грозните моменти на Студената война, епоха на прокси войни, завършила през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз. Президентът Обама, прясно излязъл от среща с Владимир Путин по-рано този месец, изказа на глас учудването си дали руският лидер живее в постоянен минорен военен конфликт. Поводът беше Украйна, но можеше да се отнася до всеки театър, в който Владимир Путин е въвел ролята си на глобален вредител на американските интереси.

„Изглежда вече имаме отговора на г-н Путин“, казва Ричард Хаас, председател на Съвета за външни отношения (мозъчен тръст в САЩ, който публикува периодично издание, посветено на световните проблеми – б.р.) и автор на предстоящата да излезе в САЩ книга „Обърканият свят“ (свободен превод).

„Той винаги откликва положително. Минорните военни конфликти са неговият стил. Въпросът е доколко директно или индиректно поставяме проблема за загубите.“

Нито един от споменатите конфликти не е коствал каквото и да е на Путин. Киберсилата например е създадена по модел, пряко зависим от обстоятелствата, в които се намира Русия – бедстваща икономика с БВП на Италия. Мръснишки евтино, трудно проследимо до конкретния агресор и идеално за насаждане на объркване, които може би са лимитите на целите на Путин.

Големият въпрос, пред който са изправени хората от американската разузнавателна общност, е един: има ли руският президент по-обхватен план? Заключенията им засега предполагат, че не е така. Ходовете на Путин, казват те под секрет, са предимно тактически, насочени към издигането на международния му имидж на фона на всички затруднения, които изпитва страната.

През последната година Белият дом настояваше, че ескалирането на сблъсъците, макар и тревожно, не представлява връщане към нова Студена война. Няма действаща идеологическа борба. Никой не се хвали с ядрени оръжия, въпреки че след две десетилетия ограничаване на арсеналите всяка от страните се стреми да ги модернизира. Сирия е хуманитарно бедствие с неописуеми размери, но не представлява фундаментална заплаха за американските интереси.

Малцината ветерани от онази епоха, които все още заемат високи постове (в американската администрация), споделят множество прилики. Според Джейс Клапър-младши, директор на Националното разузнаване на САЩ, „информационната война“, която се използва срещу Украйна, е същата, която се води срещу Вашингтон.

Колегите на Клапър отиват дори по-далече. Според тях Путин играе умело ръката си, въвличайки американския държавен секретар Джон Кери в едногодишни преговори за примирие, докато подкрепят с всички усилия своя човек, президента на Сирия Башар Асад.

Сделката в Украйна също виси на косъм. Москва игнорира голяма част от ангажиментите си и отрича ролята си в свалянето на пътническия самолет на Малайзийските авиолинии над Украйна, при което загинаха 298 души.

Кражбата на избирателни списъци в Аризона и Илинойс, както и „бъркането“ в компютърните мрежи на други щати, както го определи директорът на Федералното бюро за разследване (ФБР) Джеймс Коми пред Конгреса преди седмица, без да посочва руснаците за извършители, може да е имала за цел повече да разклати избирателния процес, отколкото да повлияе на вота.

Засега американският отговор остава със смесени нагласи. Западните санкции срещу Русия заради анексирането на Крим категорично имаха ефект и руските официални лица не крият желанието си те да бъдат премахнати. Едновременно с това Белият дом не е обвинил публично Русия за „хакването“ на Демократическата партия, кражбите на списъци от Аризона и Илинойс или подслушването на администратори на същата партия.

Барак Обама изведе Владимир Путин настрани, по време на срещата лидерите в Китай, за разговор, който не беше официално упоменат. Джон Кери има същото отношение към руския си колега (Сергей Лавров), когато търсят обща почва за мир в Сирия.

Нежеланието на президента на САЩ публично да обвини Русия доведе до вътрешни бунтове в Белия дом и Държавния департамент. Цял набор киберстратези и младши дипломати се оплакват през последните девет месеца, че провалът в поставянето на конкретни параметри окуражава Путин да се опитва да постигне повече, особено в момент на политически преход в САЩ. Малцина в американската разузнавателна общност предсказаха това. Активите на службите през последните 15 години са толкова съсредоточени върху борбата с тероризма, че традиционните мишени заеха задното място. Не са точно пренебрегнати, сподели наскоро осведомен източник от средите, просто едва наскоро започнаха да боравят с нови ресурси.

Това е и възможното обяснение за някои от последните грешни стъпки. Преди година Обама каза, че Русия ще се озове в блато в Сирия; макар и вероятно, досега въздушната подкрепа, която Путин оказва на Асад, коства чудовищни човешки загуби според Стивън О`Брайън, директор на хуманитарната агенция към ООН.

Джон Кери заплаши по-рано тази седмица да прекрати всички преговори с Русия. Руското външно министерство коментира тази позиция като „емоционален срив“ на САЩ и отхвърли възможността за въвеждане на седемдневно примирие – първа стъпка в споразумението, постигнато между Кери и Лавров на 9 септември.

Същевременно Владимир Путин демонстрира сдържаност. Докато се опитва да стресне страните от НАТО с полети на бомбардировачи, далечни преходи на ядрени подводници и военни учения около Балтийските държави, той трябва да внимава с излизането от позволените му граници. Тук трябва да е концентрирано вниманието на САЩ, смята Робърт Кейгън, преподавател по международни отношения.