Армиите на Индия и Пакистан са в повишена бойна готовност, след като Делхи обяви твърди мерки за издирване на терористите, стоящи зад нападението в Пахалгам.

На 22 април в администрирания от Индия Кашмир при атака бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени — най-кървавото нападение срещу цивилни в региона от години.

Ескалация на напрежението между Делхи и Исламабад

В отговор на атентата Индия прекрати Договора за водите на Инд, затвори граничния пункт Атари и анулира всички визи за пакистански граждани. Освен това Делхи започна широкомащабни антитерористични операции в Кашмир и провежда военни учения. В същото време по границата между двете страни зачестиха престрелките.

Пакистан отговори със затваряне на въздушното си пространство за индийски самолети, прекратяване на търговията с Индия и обяви, че нарушаването на Договора за водите ще се счита за "акт на война". Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф предупреди в интервю за "Скай Нюз", че светът трябва да се притеснява от риска от пълномащабна война между двете ядрени сили, макар че изрази надежда за дипломатическо решение.

Асиф дори предположи, че Индия може да е инсценирала атаката като операция под фалшив флаг.

Отговорността за нападението и ролята на терористични групировки

Отговорност за нападението в Кашмир пое малко известната групировка "Кашмирска съпротива", свързвана от индийските служби с терористичните организации "Лашкар е Тайба" и "Хизбул Муджахидин". "Лашкар е Тайба", създадена през 80-те години с подкрепата на Осама бин Ладен, е известна с нападения като атаката в Мумбай през 2008 г. и нападението срещу индийския парламент през 2001 г.

Индия твърди, че групировката е подкрепяна от пакистанското Междуведомствено разузнаване и армията. Въпреки това пакистанският министър на отбраната настоява, че "Лашкар е Тайба" вече не съществува и поиска международно разследване на атаката в Пахалгам.

Исторически контекст на конфликта между Индия и Пакистан

Разделението на Британска Индия през 1947 г. поставя началото на спора за Кашмир. Махараджата на региона решава да се присъедини към Индия, след като е нападнат от племена, подкрепяни от Пакистан, което води до първата Индо-пакистанска война. Споразумението от Карачи през 1949 г. установява временна линия на контрол.

През 1965 г. избухва нов конфликт за Кашмир, приключил с посредничеството на СССР. През 1971 г. Индия и Пакистан водят кратка, но решаваща война, която води до създаването на независим Бангладеш. Съглашението от Симла от 1972 г. формализира разделението на Кашмир.

През 1999 г. войната в Каргил показва отново напрежението в региона, след като пакистански войски пресичат линията на контрол. Въпреки примирие през 2003 г., престрелките по границата не стихват.

През 2019 г. при атентат в Пулвама загиват над 40 индийски паравоенни, а Индия отвръща с въздушни удари в Пакистан. Тогава Индия анулира специалния статут на Джаму и Кашмир, предизвиквайки нова вълна на недоволство и ескалация в региона.

Модернизация на индийската армия

Военните сблъсъци с Пакистан през 2019 г. разкриват сериозни слабости във въоръжението на Индия. Според доклад от 2018 г., 68% от военната техника е остаряла. Правителството на Нарендра Моди инвестира значителни средства за модернизация на армията, както чрез покупки от чужбина, така и чрез стимулиране на вътрешното производство на оръжия.

Към 2023 г. делът на модерната техника е почти удвоен, но над половината от оборудването остава морално остаряло. Анализатори посочват, че освен финансови и бюрократични пречки, геополитическите предизвикателства също забавят модернизацията.

Индия, чиято икономика вече е петата по големина в света, харчи по-малко от 2% от БВП за отбрана — процент, който много експерти смятат за недостатъчен.

Индия, Пакистан и Китай: троен ядрен възел

След граничните сблъсъци в Хималаите през 2020 г., напрежението между Индия и Китай остава високо. Китай контролира части от Кашмир, което създава уникална ситуация в света — троен ядрен конфликтен възел между Индия, Пакистан и Китай.

През 2023 г. Индия остро протестира срещу нова китайска карта, в която Аруначал Прадеш и Аксай Чин са посочени като китайски територии. Китай, който е основен съюзник на Пакистан, също така подпомага ракетните програми на Исламабад и инвестира в стратегически проекти като пристанището "Гвадар".

Пакистан е ключов партньор в инициативата "Един пояс, един път", чрез която Китай изгражда мащабна инфраструктурна мрежа в Азия, Африка и Европа. Въпреки китайските инвестиции, в Белуджистан често се извършват атаки срещу китайски работници от страна на сепаратисти.

Рискът от нова война между Индия и Пакистан остава висок на фона на нарастващото напрежение в Кашмир и сложната геополитическа обстановка в региона. С намесата на Китай и участието на ядрени сили потенциален конфликт може да има сериозни глобални последици.