Не тровете съдебната система с черен пиар

Не спира пропагандната кампания срещу избрания за и.ф. главен прокурор. От ранна сутрин до късен мрак огън и жупел срещу Борислав Сарафов хвърлят известни и неизвестни герои на родното публично пространство – като започнеш от НПО-то на служба при укриващия се от правосъдие Цветан Василев БОЕЦ, минеш през фамозната героиня от сайтовете за възрастни Любена, получила щедро ефирно време от любимия душеприказчик на маргиналите Сашо Диков и стигнеш до големите телевизии, където от студиата не излизат бивши и настоящи лидери на Съюза на съдиите в България – малка магистратска организация, в която членуват под 10% от българските съдии. В хора участват и знакови фигури от настоящия ВСС като Атанаска Дишева, прочула се в публичното пространство като сключващия най-изгодни сделки наемател в София.

Естествено целта е ясна – да не дадат дори и миг спокойствие на Сарафов, така че да бъде оставен да работи. Компромати, атаки в жълти медии, целият оркестър на задкулисието е впрегнато срещу явно много неудобния обвинител №1, пък макар и временен.

А разбрахте ли защо сега за висши постове няма кандидати? Кой уважаващ себе си експерт с биография и кариера ще реши да жертва личния и професионалния си живот, знаейки на какво ще бъде подложен.

От месец насам хокат членовете на Висшия съдебен съвет – някой им бил въздействал да отстранят Гешев и да назначат Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор. Ами, че Георги Кузманов от Прокурорската колегия ясно го обясни – „да, избрахме Гешев, но той се промени и преценихме, че не е полезен за прокуратурата и колегите, политизира се и затова го освободихме“. Но това обяснение не върши работа – не можело хората да си променят мнението.

Вижте последните години на Сарафов. Беше шеф на следствието, вършеше си работата там където има нужда – например по случая с трагичната катастрофа с македонския автобус на „Струма“. Помните ли някакви скандали, свързани с работата на поверената му институция – не, нали?

Напротив – резултатите от работата на следователите са изцяло позитивни и видими. Малцина са тези, които помнят, че Сарафов е работил по едно емблематично дело срещу организираната престъпност. Разкритата нарколаборатория край софийското село Опицвет.

Вместо това слушаме за „джуджета“, кошаревски свидетели поръчково и откровено заливат с клевети, а персони - морални развалини, получават трибуната на неправителствена организация, бореща се с корупцията. Нека си го кажем ясно - г-жа Любена П. е всичко друго, но не и надежден източник на информация. Пределно ясно е, че тя действа под нечия диктовка. Днес така, утре може да говори срещу всеки друг. Докога?

Докога ще маскарим публичните личности или кандидати за дадени постове? После защо няма кандидати за ръководители в съдебната система. Няма и да има.

Все ще се намери някой да пусне сигнал. После да не се сърдим, че едва 10% от съдиите са се навили да разследват главния прокурор и заместниците му по новия механизъм. Може би за тях вече е излизало нещо и са обръгнали. „Който е безгрешен, пръв да хвърли камък“ - това казва Светото писание. Явно всички, хулещи и чернещи Сарафов са светци. Но какво е направил, каква е критиката? Някакво престъпление ли? Или бил човек на Гешев, каквато е една от опорките. Това сериозно ли е?

Нека издирят пукнатини в професионалната му биография и да го критикуват, ако няма резултати в работата, ако не се е справял като магистрат и ръководител на следствието, ако е притискал някого, изпълнявал е поръчки на политици или олигарси? Да намерят нещо, като толкова държат. Но няма какво…заради това кредитират поредната Мата Хари със светнали очи. Хайде, малко по-сериозно. Време е за малко хигиена в медиите и в публичния живот. Иначе съвсем ще се сринем.