Недоплатеното здравеопазване го доплащаме под масата

Така хем сме здравно осигурени, хем не сме

<em>Като имаме недоплатено здравеопазване, го доплащаме &bdquo;под масата&rdquo;. Така хем сме здравно осигурени, хем не сме. Здравеопазването хем е държавно, хем частно.</em><br /> <br /> Колко лошо е това двусмислие разбрах, когато преди десет години заболях от рак. Това е подло заболяване, защото минават месеци, докато се разбере, че става нещо, и още месеци, докато се разбере какво. Когато накрая имаш диагноза, си изтощен, понеже от гаденето не си се хранил добре. Движиш се като сомнамбул, тъй като от болки не си могъл да спиш. Като капак на всичко си и стреснат от това, че не се знае дали ще живееш.<br /> <br /> И точно когато не можеш да мислиш трезво, те чака един сложен танц. Трябва да проучиш какви изследвания са нужни и на кого колко да платиш. Не само, че не си на себе си, ами и никой не ти казва направо, че иска пари. Защото така нареченото нерегламентирано заплащане е като ухажването. Медикът не може да окачи ценоразпис в кабинета си, а го подсказва чрез многозначителни погледи и двусмислени думи. Той може да се помотава, за да подскаже на болния, че чака нещо. Но откъде болният да се досети, че това е помотаване? Не е завършил медицина. Съответно не знае какво има да се прави. Добре е, ако в такъв момент има роднина лекар, който да го хване за ръка като малко дете и да му обясни нещата &bdquo;от кухнята&rdquo;. Ами ако няма?<br /> <br /> Доста хора в България умират не защото заболяванията им са нелечими и не защото медицината у нас не е на ниво. Напротив, стига да попаднеш на нужното място, тя е на европейско ниво. Аз съм живото потвърждение на последното, защото съм жив! Но липсва яснота как на практика стават нещата, а бавенето не е в полза на болния. В моя случай бавенето продължи с месеци. Така туморът бе открит едва когато бе станал като бебешка глава и бе пуснал разсейки в коремната кухина и левия крак. Поради което вместо една химиотерапия, трябваше да мина през три, плюс операцията и лъчетерапиите. А това хем е вредно за организма, хем оскъпява лечението, хем намалява вероятността за оцеляване.<br /> <br /> Освен за болния и за лекаря тази неясна система е вредна и за обществото като цяло. Част от цената, която се плаща на медика, е не за лечението, а за времето, изгубено в &bdquo;обикаляне&rdquo; и &bdquo;намигане&rdquo;. Което намалява стопанската ефективност на здравеопазването по същия начин, по който струг с голямо триене хаби много електроенергия. Понеже няма ценоразпис за &bdquo;подаръците&rdquo;, българите за пореден път се учат, че писаното у нас е едно, а случващото се &ndash; друго. Все по същата причина не може чрез реклама да се отсее изгодната медицинска услуга от неизгодната.<br /> <br /> Парите са отчуждени от плащащите осигуровки. На болницата и на лекаря плаща не този, който има нужда от лечение, а едно трето лице: здравната каса. Съответно здравната каса може да спре кранчето, а не пациентът, който е влязъл в кабинета. Към кого ще са по-лоялни болницата и лекарят тогава? Те може да бъдат глобени, ако не попълват спуснатите от касата формуляри, но не и ако диагностицират зле пациента. И не ми казвайте, че можело и за второто да бъдат наказани! Защото това не се случва. А за лошо попълнени формуляри глобяват непрекъснато.<br /> <br /> Понеже има посредник между пациента и лекаря, част от парите на първия не стигат до втория. Касата издържа администрацията или се краде. Отговорният към своето здраве плаща за безотговорния. Този, който не пуши, има по-рядко рак на белия дроб. Но ще трябва да плаща толкова, колкото и раково болния пушач. Защото при здравното осигуряване в България се плаща на калпак, а не според покритата опасност, както е при здравното застраховане. Все едно държавата да плаща за катастрофите по пътищата вместо шофьорите, които са ги предизвикали! И да го прави, като събира по-висок пътен данък. Освен че е несправедливо, това не приучава гражданите към здравословен живот. Някой е хабил време да мие марулите. Друг е хванал тения. Българите ядат солено, набиват свинско и прегоряло, недоспиват, не ползват презервативи, шофират идиотски, шофират пияни, пият на поразия, купуват евтино сирене (а то е вредно), поддържат наднормено тегло, не носят каски, сбиват се... Накрая плащат колкото и този, дето никога не ползва медицинска помощ.<br /> <br /> Изброеното е половин беда. Когато държавата дава за здравеопазване, имаме не само лошо здравеопазване, но и лоша полиция и съд. Хем бюджетът не стига да се преборим с престъпността, хем не стига за болниците.<br /> <br /> Коя кола е за предпочитане? Която има бордови компютър и стерео? Или която е с изядена тапицерия и няма парно, но няма да ни остави на пътя? Всеки разумен българин избира втората.<br /> <br /> Обаче, когато стане въпрос за държавата, кой знае защо изборът е друг. Изведнъж и градинките са важни, и посолствата, че и театрите. Разбира се, и борбата с престъпността е важна, но където всичко е важно, нищо не е важно. В колата без парно можем да сложим дебели дрехи. Обаче какво да сложим в кола, в която се чупи съединителят?<br /> <br /> Не е лесно, ако държавата не ни плаща образованието. Но някакви пари все ще намерим, помощ ще търсим, нива ще продадем. Така стоят нещата и със здравеопазването. Или ще си плащаме, или ще имаме здравни застраховки като в Щатите. Пък и тогава данъците ще са по-ниски, поради което ще ни остават повече пари. Но какво да направим срещу нощния крадец? Аларма, ключалки, защити? Всичко е опитвано и не помага. Защото най-добрата защита е работещата държава. Обаче тъкмо нея не можем да имаме, ако данъците се разпиляват на всички посоки. Някои народи могат да си позволят автомобили, които хем са удобни, хем да са надеждни. Обаче ние не сме сред тях.<br /> <br /> <strong>Адвокат Владислав Богоров</strong><br /> <em>в. Новинар</em><br />