Недосегаемите на мушката – или епизод от голямото шоу?

София, България 15 Апр. 2010, 13:05 734 прочита 0 коментара

МВР – съвместно с ДАНС, НАП и прокуратурата – стартира поредната си “остра” операция срещу организираната престъпност под кодовото наименование “Недосегаемите”.

Според вътрешното ведомство тя щяла да бъде насочена срещу “структури със стройна, йерархическа организация, които в продължение на години са практикували пране на пари и данъчни престъпления в мащабни размери”. Дейността на тези престъпните структури перманентно е ощетявала бюджета на държавата с милиони – твърдят спецовете по също тъй перманентните полицейски акции. Звучи добре. Само дето има една малка подробност, която ни пречи и този път да ръкопляскаме с чисто сърце на Цветанов и вещо ръководения от него полицейски Биг Брадър. И то е, че акцията срещу “Недосегаемите” ще бъде n-тата, поред, разиграла се пред очите ни. Преди тях бяха “Наглите”, “Наглите-2”, “Апашите”, “Факирите”, “Октопод”, “Лапачите” и “Медузите”. Горе-долу по една операция на месец, откакто ГЕРБ е на власт. Всяка с претенциите за сензация, но далеч не всяка с реален резултат. При всяка от тези акции имаше арести и тези арести бяха щедро показвани и коментирани от медиите. Дотолкова щедро, че човек почва да се пита дали тази показност не е целта на мероприятието – и дали говоренето за и около тях не покрива други теми и проблеми, за които си струва да се говори – например защото засягат всеки от нас. Като кризата, антикризисните мерки, бюджетния дефицит, инфлацията, безработицата и други подобни. Големият проблем при всички тези акции бе и си остава един: при всяка от тях се арестуваха по една-две дузини “крайно опасни престъпници” – само че в крайна сметка в арестите оставаха по 10-15% от тях, което се приемаше и интерпретираше от МВР като нечуван успех. Естествено – осъдени няма – и както по всичко изглежда – поне в обозримо бъдеще няма и да има. И кой е виновен за това? Съдът, разбира се. (Този път поне на пръв поглед изглежда, че прокуратурата солидарно участва в шоуто.) Нещо като “Ние ги хващаме, а те ги пускат” на нов глас. N-ти дубъл. Съдът, разбира се, не е невинна девица – корумпирани съдии дал Господ, а фактът, че един от тях вече е зад решетките, е положителен знак. Ала да се твърди, че не отделни представители на съсловието, а институцията като цяло е продажна, значи на практика да се обезсмили целия процес на борбата с престъпността – или поне тогава първата работа трябва да бъде не да се ловят престъпници, а да се променя съдебния закон, НПК и по възможност Конституцията, да се разпуска ВСС и прочее такива. Истината обаче е друга: всичките правораздаващи институции са калпави – и чистенето на къщичките им е тяхна обща задача. Разбира се, най-лесно е да кажеш: правим каквото можем, ама те пасуват. Само дето съдът, полицията и прокуратурата не са просто участници в игра на “ние, вие и те”, в която всеки гледа да си накисне другарчето. Те са нанизани на една връв, свързани са в една верига. Ако едното звено не работи, другите и да се скъсат от работа, няма да има ефект. Няма ефект в това да прибереш някой, ако няма кой да ти потвърди мярката за неотклонение. Но и няма ефект да го правиш, само защото знаеш, че е престъпник. Знаенето не върши работа. Вършат работа доказателствата. Ако те са изрядни и налице, ако прокурорът по делото не е възпитаник на школата на Вишински, нещата биха изглеждали по-добре. И камерите биха били излишни. И още една съществена подробност: по време на всичките тези операции основния въпрос на зяпащите ги от синия екран българи беше един: кога ще ги почнете “недосегаемите”? Е, почнаха ги. Остава само да разберем дали наистина са недосегаеми. Казват ни, че вече имало десетина арестувани, но – забележете! – “по-голямата част от които са криминално проявени или обвиняеми по следствени дела с променена мярка”. Грешна терминология: недосегаемите не са рецидивисти. Те са тези, дето никога не попадат в полезрението на правосъдието. Затова и са недосегаеми: дори и когато се провежда операция срещу конкретните им престъпни действия, прахта по арестентските нарове се обира от “бушони”, зиц-председатели или в краен случай някоя дребна риба. Недосегаем е Доган. Недосегаем е Васил Божков – Черепа. Недосегаеми са троицата от ТИМ. Някакви апаши, дето са подбрани и сетне са се изплъзнали, щото някой им намерил добър адвокат и/или подходящ съдебен състав, не са недосегаеми. И ако се опитваме да ги представим като такива, ще ни се смеят и гаргите. Както се казва в такива случаи – язък за напереното име. Едвин Сугарев <a target="_blank" href="https://www.svobodata.com">www.svobodata.com</a>