NI: Американски военни експерти посочиха петте най-добри подводници за всички времена

В класацията попаднали само германски и американски подводни съдове

Експертите от американското военно-аналитично списание The National Interest (NI) избрали петте най-добри подводници, построени през ХХ век. Те трябвало да отговарят на два критерия: била ли е подводницата за своето време най-добра по критерия „ефективност-стойност” и доколко иновационна била нейната конструкция.

В класацията например не са намерили място германските подводници тип VІІ от Втората световна война, които заради своята ефективност са пускани в най-голяма серия – от поръчаните 1050 подводници в строя влезли 703 от седем модификации.

Германски хищници в Атлантика

На първо място NI поставя германските подводници тип U-31 от времето на Първата световна война. Построени са 11 броя в Кил през 1914 г., от които 8 са загубени.

По време на войната U-31 повредили или потопили 856 кораба с общ тонаж 2 млн тона. Тези подводници изменили представите за значението на подводния флот и станали страшно оръжие, способно да парализира корабоплаването само с вестта, че са потеглили в пореден поход.

От тази серия най-известни са три подводници - U-35 под командуването на Лотара фон Арно де ла Перера, (най-резултатният подводничар за всички времена с потопени 224 търговски съда), U-39 на Валтер Форстман и U-38 на Макс Валентинер.

Подводниците U-31 изправили Великобритания на границата да излезе от Първата световна война. Единствено влизането на САЩ във войната създало трудности за германската подводна война.

Жилавите американци в Тихия океан

На второ място са поставени американските подводници от типа Balao, построени са 122 броя през 1942-1947 г. и воювали в Тихия океан против японската империя.

По това време японската промишленост изцяло зависела от достъп на природните ресурси на Югоизточна Азия. Прекратяването на доставките на тези материални средства за японските острови означавало да се спечели войната в Тихия океан. И макар подводният флот на САЩ да бил относително малък и имал лоши торпеда, в крайна сметка подводниците, построени по време на войната, практически унищожили целия японски търговски флот.

Подводниците Balao били по-малко маневрени от германските подводници VІІ серия, но компенсирали този недостатък със здравина на корпуса и като цяло с високо качество на конструкцията. Главното обаче било в по-големия радиус на действие, артилерия от по-голям калибър, по-голям брой торпедни апарати и по висока скорост под и над вода.

Най-голямата победа на Balao в Тихия океан е потопяването от подводница Archerfish на японския самолетоносач „Шинано” с водоизместимост 58 хиляди тона.

Едва 11 от всичките 122 подводници са загубени по време на войната.

Авангардните подводници на Третия райх

На трето място американските специалисти поставили германските подводници от серия ХХІ. Това била подводница с революционна за времето си конструкция, оказала значително влияние на цялото следвоенно подводно съдостроене. От 1943 до 1945 г. на флота са предадени 119 подводници.

Те първи в света получили електромеханическа система за зареждане на торпедните апарати, хидроакустичен комплекс за атакуване без визуален контакт, каучуково покритие на корпуса за затрудняване хидролокаторите на противника. За първи път подводница е проектирана за подводно плаване по време на целия поход.

Океанската подводница от ХХІ серия е първата, способна да развива по-висока скорост спрямо надводната – тя развивала под вода скорост от 17,5 възела (32 км/час). На нея се отказали от палубното оръдие в замяна на скоростта и скритостта.

Съюзниците от антихитлеристката коалиция завладели оцелелите подводници от ХХІ серия, използвайки ги като образци за свои проекти. Една от тях послужила като прототип на съветската подводница от проект 613. Този модел станал основа за голямата флотилия от китайски подводници.

Атомните аргументи на Вашингтон

На четвърто място се нареждат американските подводници тип „Джордж Вашингтон”. Това е първата атомна подводница с балистични ракети. Пет подводници от този тип са влезли в бойния състав на ВМС на САЩ от 1959 до 1961 г.

При създаване на подводницата с цел икономия на време и средства за основа е взет проектът на атомната торпедна подводница „Скипджек”, като в корпуса след рубката е поставен 40-метров ракетен отсек, в който са поместени 16 пускови ракетни шахти. Тази обща компоновка се оказала извънредно сполучлива и станала класическа схема за подводни стратегически ракетоносци.

До 1967 г. подводниците от поредицата „Джордж Вашингтон” са единствените в своя клас. „Техните тромави съветски колеги носели само по три ракети и били принудени да изплават, за са произведат ракетния старт” – пише The National Interest.

Холивудски подводници за специални операции

На пето място експертите сложили многоцелевата атомна подводница „Лос Анджелис”. Те са строени в най-голяма серия – от 1976 г. до 1996 г. на американския флот са предадени 62 подводници от този тип.

Сега в строя има 41 подводници от типа на „Лос Анджелис” и съставляват гръбнака на подводния флот на САЩ. Тези подводници са увековечени в романи на Том Кланси и филм с Шон Конъри.

Подводницата наистина е многоцелева – борба с подводници и надводни кораби на противника, нанасяне на удари, миниране, издирвателно–спасителни операции, разузнаване и специални операции, включително прехвърляне на спецподразделения.

През 1991 г. по време на войната в Персийския залив от две подводници клас „Лос Анджелис” за първи път е произведен залп от крилати ракети с морско базиране „Томахоук” по брегови обекти на противника.

Очаква се подводниците клас „Лос Анджелис” да бъдат снети от въоръжение през 2020-те години.

Превод и редакция: БЛИЦ