За пореден път се доказа защо мракобесните комунистически тайни служби толкова са държали да вербуват Илиян Василев - агент Сашо. Според досието му се присъединява към ДС по „идеологически, морални и политически мотиви“, може да бъден полезен на тихия фронт на клеветата, интригата, психологическата манипулация, пише "Монитор".

Илиян Василев е парично верен на всеки, който му плаща хонорара, а от дълги години това са шепа личности, обединени от съдебните си проблеми и мегаломанските кражби на държавен ресурс.

Именно политическата интригантщина, школувана успешно в Москва, която не вярва на сълзи, е агентурният ресор на Сашо, който играе като център-нападател в отбора на Задкулисието.

Защото хора като Васил Божков, Иво Прокопиев, Цветан Василев, Сашо Дончев и Огнян Донев не се самозадоволяват със заграбените милиарди от неплатени данъци, от окрадени кредитори, или от нечистоплътни монополи в енергетиката и фармацевтичния бизнес. Те са лакоми за политическа власт, за дърпане на конците в съдебната система, те искат да контролират всичко – от хапчето, което пиете за кръвно, до горивото, което сипвате в колата.

И го правят, задкулисно. Но на такива големи кукловоди само Задкулисието не им стига, те жадуват за голямата бляскава сцена на Властта – като един Иво Прокопиев, например, който от години разиграва зомби-театър с марионетната си политическа продукция.

Тогава на арената излизат такива „гладиатори” като Илиян Василев. С ерудицията на таен агент, с многоходови Кремълски комбинации, агент Сашо рисува гротескни политически картини. Такива, каквито са му поръчали определени хора, най-актуалният от които в момента е хазартният бос и новоизпечен автор на „комикси” Васил Божков – Али Баба.

В политически уж анализ на чисто криминално-съдебната ситуация с Ал Черепун, Илиян Василев като опитен красноармеец – спец по асиметрична война, за пореден път намесва името на депутата и издател на „Телеграф медиа” Делян Пеевски. Като някакъв фанатизиран лилипут-генерал, Василев чертае схеми, прави внушения и хвърля патетични лъжи, които отдавна втръснаха дори на поръчителите му. Като брадатата, фалшива опорка за „Пеевски и прокуратурата”.

Не му изнася на Сашо, че прокуратурата искаше да закрие най-тиражния български вестник – „Телеграф” – и не го споменава. Не му изнася, че двама гамени, които разбиха колата на журналист от „Телеграф медиа” ги пускат, сякаш са счупили с камък прозореца на селско училище – и не го споменава. Не му изнася, че Христо Иванов се срамува от комунистическата си фамилия, но без свян пусна коронавируса в съдебната система, като „изработи” по поръчка пробитата система за разпределение на делата. И не го споменава.

Така работят пропагандните канали – тях фактите не ги интересуват. Гьобелс би се изчервил от Прокопиевите манипулации в подопечния нему мейнстрийм. А Сталин би си обръснал мустаците от срам.

И накрая нещо за очевидната невроза и параноя, която е обхванала опрделени кръгове. Пробутват ни кремълските теории на агент Сашо, но някак противоречиво, да не кажем шизофренично. Премиерът нямало да издържи на натиска на ДПС, т.е. „Пеевски пак печели”, с биволска деликатност ни внушава Илиян Василев. А за финал пък слага Пеевски и Борисов едва ли не в един отбор... Такива са похватите на агент Сашо – хем така, хем онака, няма значение истината, важното е да си пробута поредната порция фалшив политически мистицизъм.