Новият завод на „Фолксваген“ може да разпали „война“ между България и...

Правителството на Ангела Меркел е пред сериозно изпитание в отношенията на Германия с Турция. Такова изпитание е разбира се милиардната инвестиция на автомобилния концерн “Фолксваген” в Турция.

Тази инвестиция със сигурност има икономическа логика, която е логиката на която и да е фирма – прогнозируема печалба, по-ниски разходи, производствен капацитет, по-евтин пазар на труда. Всичко това определя икономическата логика. Това пише БГНЕС в свой анализ.

Икономиката обаче винаги е в рамковите условия, които поставя политиката. В този смисъл една милиардна инвестиция има и политическа логика.

Затова на изпитание са отношенията на Берлин и със София, която със сигурност няма да е най-щастливата страна-членка и твърд съюзник на Германия от това инвестиционно пренебрежение.

Изборът на Турция, която не е член на ЕС, поставя Германия в твърде деликатна и неудобна политическа ситуация, която не може да бъде определена по друг начин, освен като конфузия, не само за отношенията й с България, но и за отношенията като цяло вътре в ЕС. Германска фирма, която на всичкото отгоре е мостра за автомобилната индустрия на Федералната република, предпочита страна извън ЕС.

Това е забележителен факт, който действа доста обезкуражително първо за смисъла на регулациите и условията в ЕС, които очевидно не са най-добрите за търговска печалба. Твърде забравено изглежда началото на ЕС като Европейска икономическа общност.

Даже се наложи “новината” за инвестицията да бъде някак странно съобщена от чешкия премиер Андрей Бабиш, който също се предлага на Турция като производител на автомобилни части.

В България също има над 230 фирми, които произвеждат компоненти за автомобилната индустрия. Няма в международната практика случай, в който премиер да казва “доколкото чухме “Фолксваген” ще инвестира в Турция” и да предлага предимствата на собствената си икономика.

За да направи това може да има поне две причини – да побърза заради икономически интерес и да помогне на немската конфузия. Също не трябва да се забравя, че Чешката република има отделни отношения с България, най-малкото по отношение на своята енергийна компания ЧЕЗ и опитите й да продаде бизнеса си в България.

Изявлението на Бабиш е странно и по-точно – неуместно, и заради това, че все пак “Фолксваген” не е обявил официално решението си.

Второ, ЕС не е в хармония с политическите условия в Турция по отношение на свободите, и това няма как да не е известно в Берлин и Прага. Лидерката на основната опозиционна партия в Истанбул тези дни беше осъдена на почти 10 години затвор за обиди в Туитър към Ердоган.

На фона на такива случаи твърде нелепо звучи и оправданието на “Фолксваген”, че Турция е кандидат за членство в ЕС. Както е нелепо и изявлението на министър-председателя на Долна Саксония, че в Турция трябва да се подкрепят демократично мислещите хора.

Трето, проблемът с бежанците продължава да виси пред ЕС. През август т.г., според агенцията на ООН за бежанци UNHCR, 8103 бежанци от Турция са се прехвърлили на гръцките острови.

През август 2018 г. те са малко под 3200. Турският президент Реджеп Ердоган знае това и не се поколеба след като изяде по един сладолед с Владимир Путин, отново да заплаши, че “ще отвори вратите за бежанците в посока Европа”.

И за да няма съмнение, че споразумението между ЕС и Турция от март 2016 г. е под заплаха, е достатъчно изказването на турския вицепрезидент Фуат Октай, че “изявлението на Ердоган не е нито заплаха, нито блъф, а факт”.

Подобна дипломация на мегафона има точни адресати и един от тях е Германия и разбира се и България, която продължава да очаква “Фолксваген”. За България ще бъде доста неловко да се твърди отново, че ситуацията от 2015 г. не трябва да се повтаря, че трябва ефективна защита по външните граници и т.н.

Получава се така, че външните граници на ЕС са прекалено отворени за инвестиции и трябва да бъдат твърде затворени за бежанци. България е външна граница и няма как да не забележи този абсурд. В този смисъл изненадващото изявление на Борисов за Шенген в Берлин има ясна причина и логика. Това показва, че правителството на Бойко Борисов също е пред сериозно изпитание в отношенията си и с Германия, и с Турция.

А къде беше българската дипломация, чиято роля е точно в това, да не принуждава министър-председателя си да стига до подобни изявления? Тази дипломация се препъна някъде по пътя между Волфсбург и Кремиковци.

В крайна сметка България не е живяла с инвестицията на “Фолксваген” и едва ли тя е фатална. Добрите й отношения с най-мощната икономика в Европа ще стават още по-важни, особено в тези времена на търговски войни.

И да получи тази инвестиция, и да не я получи, за България си остава урокът да се избави от илюзията, че политическите приятелства са винаги в хармония със студената икономическа логика на съюзници и съседи. Ако пътят от Волфсбург до Кремиковци се окаже по-дълъг от този между Волфсбург и Измир, същата тази дипломация трябва да сметне разстоянието между Кремиковци и Измир.

Така, както чешкият премиер Андрей Бабиш сметна разстоянието между Прага и Анкара…