Ново проучване: Два месеца преди изборите ГЕРБ е първа политическа сила

В национално представително изследване за България, проведено от European Institute for Strategies and Analysis (EISA), са изследвани нагласите и оценките на българските граждани по отношение на политическите партии, коалиции и техните лидери, както и отношението към Европейския съюз и рейтинга на ключовите институции в България.

Изследването е част от серия изследвания, провеждани ежемесечно за България от месец октомври 2020 г. по проект на Европейскта лига за икономическо сътрудничество.

 Със сигурност няма да гласуват или е по-вероятно да не гласуват 9.6% от хората. 13.2% се колебаят, а с положителна нагласа по-скоро да гласуват са 26.3%, като 50% от анкетираните (всеки втори) посочват, че със сигурност ще гласуват.

Заявените нагласи са за една средна към повишена активност на изборите, но има редица обстоятелства, които могат да повлияят за нейното осъществяване в самия изборен ден.

На първо място спазването на епидемиологичните мерки, на второ място съвпадението на изборния ден 04.04.2021 г. с пролетната ваканция на учениците, при което редица семейства с деца могат да предпочетат здравословно прекарване в планина, в провинцията, при възможност биха пътували зад граница и др.

Така, че предварителните нагласи за гласуване трябва да се разглеждат в контекста на условията, при които ще се осъществи гласуването в самия изборен ден и очакванията са по-скоро декларирания висок процент на активност да намалява, като към момента висока стабилна активност и декларирано желания за гласуване от октомври месец насам, се забелязва сред твърдите ядра на основните партии.

Разпределението сред гражданите декларирали своята позиция за гласуване е следното: ГЕРБ получава 17.3% подкрепа, БСП 15.3%, „Има такъв народ“ (Слави Трифонов) 12.3%, ДПС 7.6%, Демократична България 5.4%, Коалиция около „Изправи се България“ (Мая Манолова и Отровното трио) малко над 4%, Обединени патриоти 2.9% (изследването е завършено преди декларираното намерение на ВМРО за самостоятелно явяване на изборите). 

Няма нагласа в обществото към този момент за съществена подкрепа на други партии и коалиции, така че да бъдат представени в парламента. 22% от българските граждани заявяват, че все още не са решили за кого биха гласували.

Болшинството от българските граждани биха подкрепили по-скоро дясно – дясноцентристко управление на страната след избори, като в основната хипотеза то е доминирано от ГЕРБ.

Правителство на ГЕРБ или на ГЕРБ в коалиция дясно-център получава кумулативна подкрепа от 19.8% от българските граждани. Според нагласите на българите, по-широко представителният формат ГЕРБ+ (в коалиция) е посочен като по-предпочитан вариант, който е избран от 2/3 от подкрепящите бъдещо дясно управление.

Лявото получава по-слаба подкрепа за съставяне на правителство и осъществяване на следващото управление на страната. Правителство съставено само на БСП получава 6.6% подкрепа, а правителство на БСП с коалиция леви партии – център 17.1%, т.е. отново огромното мнозинство от гражданите, с  нагласи да подкрепят лявото, предпочитат  вариант БСП да не управлява самостоятелно, а в широка коалиция.

Много съществен факт, установен в настоящото изследване е, че най- голяма подкрепа българските граждани дават на хипотезата за съставяне на експертно правителство, не тясно партийно обвързано, както и на  програмно правителство от експерти, излъчено от представените в парламента основни политически партии. Акумулираната подкрепа за подобен вариант е 23.3%.

Основанията за подобни нагласи на българските граждани трябва да се търсят от една страна в разочарованието от чисто партийните управления и партийно оцветената администрация и от друга страна от същественото доминиране на чисто икономически, здравни, епидемиологични и социални въпроси, които трябва да бъдат решавани, както на ниво отделен човек, така и на ниво домакинство и общество, които предполагат намирането и провеждането по-скоро на експертни, отколкото на тясно партийно политически решения.

В потвърждение на подобна нагласа се забелязва завишена тревожност при оценката на анкетираните в каква посока се развива материалното състояние на тяхното домакинство.

Всеки пети (19.6%) посочва, че то се развива в отрицателна посока, а всеки трети (32.4%) твърди, че е по-скоро в отрицателна. Едва 7.8% декларират, че материалното състояние на тяхното домакинство е положително, а 29.2% намират състоянието си по-скоро за положително. Над половината българи считат, че материалното им състояние се развива негативно.

Сред факторите, които биха повлияли решително на нагласите на избирателите и според тях могат да наклонят нагласите към смяна на управлението анкетираните посочват:

1 - продължаване и засилване на протестите 24.1%,

2  - влошаване на епидемиологичната обстановка вследствие на корона вируса 15.8%,

3 -  повишаване на цените на основните консумативи, ток, горива 14.7%, 4 -  предприемането на официални публични действия или критични въпроси към правителството от страна на европейските институции 12.8%.

Факторите свързани с личния живот на премиера Бойко Борисов и появилите се в публичното пространство снимки и записи вече не представляват съществен аргумент в публичното съзнание на българските граждани, като възможна причина или основание за търсене на промяна на управлението.

Само 4.1% от анкетираните разглеждат това като възможност да повлияе на изборните нагласи, още по-малък е броят на българите, които считат, че БСП и действията им като опозиционна сила могат имат съществено влияние за резултатите от изборите и да доведат до решителна промяна, като едва 2.6% споделят подобно становище.

Очакваната роля и действията на Цветан Цветанов за разцепване на ГЕРБ и повлияване на резултатите от изборите не поражда високи нива на подкрепа, едва 0.8% от българските граждани споделят подобно мнение.  Пренебрежимо малко 0.5% считат, че задълбочаване на конфликта със Северна Македония може да има някакво влияние за изборните резултати.

Забелязва се ясна мобилизация в твърдите ядра на основните партии, която върви по оста дясно-ляво, и която до голяма степен се олицетворява от лидерското поведение и оценка на гражданите.

Има основания да се счита, че това се дължи на избрания от Борисов модел ГЕРБ +, с който той се яви и спечели изборите за Европейски парламент, привличайки в една дясна коалиция СДС, която за мнозина българи продължава да бъде символ на демокрацията и нейния най-романтичен период.

Формулата проработи и е много вероятно да бъде приложена и за предстоящите парламентарни избори, а за бъдеща широка политическа коалиция в парламента би могло да се разглежда вариант и на преговори с Демократична България, която със сигурност ще бъде представена в Народното събрание.

Подобна хипотеза се основава главно на общността на посочените политически сили в дясното политическо семейство и на предполагаемия им отказ да формират последваща коалиция за съставяне на правителство с партии в ляво.

Най-вероятно бъдещ ключов въпрос за осъществяване на коалиция за съставяне на правителство ще върви през решението за заемане на лидерската позиция. В този смисъл Борисов и ГЕРБ извличат полза от общите нагласи.

На въпрос „До каква степен имате доверие към съответния политик?“ Борисов получава 24.2% подкрепа сред хората, които му гласуват пълно доверие  или по-скоро му имат доверие.

Корнелия Нинова отстъпва с малко, като положителното доверие към нея е 22.2%. Разликата е точно толкова, с колкото води в нагласите на хората подкрепата на изборите  ГЕРБ пред БСП.  Сред анкетираните 50.9% заявяват, че нямат доверие на Корнелия Нинова, а 46.7% посочват, че нямат доверие на Борисов.

Възможният извод е, че засилената медийна активност и лично присъствие в основните медии на Борисов е компенсирало близо двумесечното му медийно отсъствие и е довело до омаловажаване и забравяне на възможните проблеми, които се опитваха да бъдат свързани с личното му участие.

От друга страна съществена хипотеза е, че прекалената концентрация и фокусиране върху вътрешнопартийните битки са отнели част от ресурса на Корнелия Нинова за провеждане на по-дългосрочна и съществена публична кампания към избирателите.

На персонално ниво с най-високо доверие се ползва президентът Румен Радев. 43.5% твърдят, че изцяло или по-скоро му имат доверие, 35.8% посочват, че му нямат или по-скоро не изпитват доверие към него, а 20.5% са колебаещи се.

Определено се увеличават оценките на доверие към Слави Трифонов персонално, като 29.6%  гласуват изцяло или по-скоро му имат доверие, но и съществена група сред анкетираните, 36.3% твърдят, че изцяло му нямат или по-скоро му нямат доверие.

Това е интересен феномен, защото поляризацията в мненията за Слави Трифонов е доста по-голяма, отколкото към основаната от него партия „Има такъв народ“. Следа да се отбележи, че процентът на одобрение към Слави Трифонов е близо 2.5 пъти по-висок от заявената подкрепа към неговата партия, но също така неодобрението лично към него е и съществено по-високо, отколкото неодобрението към партията му.

При ДПС лидерския характер на партията също е ясно определен, одобрението към Мустафа Карадайъ е 9.1%, близо до декларираната подкрепа към ДПС от 7.6%.

Българите - Ковид 19 и ваксините

Относно темата на годината „Епидемията от Ковид 19“, българите гласуват най-голямо доверие на следните специалисти от чиито думи формират мнението си за ситуацията около корона вируса: ген. Венцислав Мутафчийски е посочен от 28.3% от анкетираните го, като най-меродавен източник на когото имат доверие, доц. Атанас Мангъров  с 14.4% е на второ място, на трето проф. Тодор Кантарджиев 10.5%, изненадващо едва 7.6% от анкетираните заявяват, че имат доверие на здравния министър Костадин Ангелов, а всеки четвърти българин (24%) заявява, че няма доверие на нито един от българските специалисти.

Поляризирани са нагласите и относно ваксинирането срещу корона вируса. 17.7% от анкетираните заявяват, че безусловно биха се ваксинирали, като логично най-голяма е подкрепата за ваксинацията сред хората във възрастовата група 60+.

30.5% споделят мнението, че по-скоро ще изчакат и ще преценят преди да вземат решение, 15.1% посочват, че не им е предоставена достатъчно информация, за да вземат обосновано решение, а 31%  са в негативната част на скалата като заявяват, че твърдо няма да се ваксинират или ще потърсят други медицински възможности, 5.8% не могат да преценят и да вземат решение.

Българите – ЕС и НАТО

ЕИСА винаги мери и анализира европейските нагласи и чувство на свързаност на българите към европейското семейство. Генералният извод е, че българските граждани нямат съмнение по отношение на принадлежността на страната ни към ЕС и европейските ценности. Едва 11.3% от българите имат нагласа България да напусне ЕС, по примера на Великобритания. 

Нагласите  за подобно решение са измерени по 10-степенна скала, от което е видно, че 87.6% не биха подкрепили напускане на ЕС, като за повече от половината от тях този въпрос изобщо не следва да се разглежда.

По същия начин трайно устойчиви и позитивни са тенденциите за членство на България в НАТО, само 12.3% от българите са напълно подкрепят излизането на България от НАТО, докато 60.1% за на противоположното мнение.

В този смисъл българинът проявява разбиране и солидарно проевропейско мислене и по отношение на въвеждането на ограничителни мерки свързани с втората вълна на Ковид 19, какъвто модел следва целия ЕС. Мненията на 2/3 от българските граждани (62.6%), са в положителната част на скала, като те подкрепят като цяло прилаганите мерки.

Тенденции и изводи

Настоящото изследване е четвъртото подред ежемесечно изследване от окотомври 2020 г. и е проведено в периода 23-31.01.2021 г. с постоянна национално представителна извадка от 1000 души. Съобразно натрупаната информация и установените тенденции за периода, могат да се направят следните изводи:

- Очаква ни фрагментиран парламент с най-вероятно 6 представени политически сили. Очертава се превес и вероятна победа на ГЕРБ, който най-вероятно ще се яви в коалиционен формат със СДС. Като количествен сбор от бъдещ сбор депутати десните партии и центъра ще доминират и биха имали теоритична възможност за съставяне на правителство.

- Избирателната активност силно ще бъде повлияна от епидемиологичните мерки към деня на изборите, а вследствие и на пролетната ваканция активността може да бъде под заявената към момента от анкетираните.

При избирателна активност 2.2 – 2.4 млн. рязко нараства тежестта на твърдите партийни ядра. Възможно е от максималната мобилизация най-добре да се възползва ДПС и дори да изпревари на финалната права новата партия „Има такъв народ“.

След промяната на отказаното им име (Няма такава държава) се забелязва известен отлив, най-вероятно сред аудиторията с най-критични нагласи, които биха упражнили наказателен вот.

В този смисъл, ако коалицията с Мая Манолова успее да се регистрира с име включващо „Мутри вън“ е възможно да обере този краен вот (изследването е извършено преди регистрацията на коалицията). Демократична България продължават да подържат добра кондиция, въпреки че последните 2 месеца загубиха частично рейтинг, който бяха набрали след акцията около сараите.

- Съзнанието на българина е доминирано все повече от икономически проблеми. Изразената тревожност свързана с материалното му състояние, перспективите, разходите за храна и неща от първа необходимост, цените на тока, горивата и другите битови консумативи, вече превалират пред тревожносстта породена от Ковид 19.

Това обяснява и нагласите и очакванията за максимална експертиза в управлението и прилагане на конкретни икономически, социални и здравни мерки. Към момента вече не се установява критично голяма нагласа за трайна промяна в управлението. Такава се очаква и търси по-скоро по оста експертно срещу партийно, професионалисти срещу администратори, отколкото чрез промяна на политическите полюси.

- България е изправена пред проблеми, които изискват максимално консолидирано, единно и професионално решение и гражданите са уморени от крайното партийно политическо противопоставяне.